Три дни, 400 делегати и една декларация до лидерите, които в същите часове обсъждаха бюджета в Брюксел. Румънските колеги дойдоха в Стокхолм с цените на дизела и селитрата, шведските домакини с поскъпване от около 330 млн. евро за една година, френският институт ARVALIS с отговор, че вложенията могат да се оптимизират без загуба на производителност. В Брюксел пробив нямаше.
Литър дизел за 1,47 евро вместо 1,13, тон амониева селитра за 454 евро вместо 330, тон пшеница за 179 евро вместо 216. С тези числа Матей Титиану, председател на румънската Лига на асоциациите на земеделските производители (LAPAR), изнесе встъпителния доклад в първата работна група на 12-ия конгрес на европейските фермери в Стокхолм, посветена на натиска на разходите. Сметката за 2023–2026 г. е позната на всеки български зърнопроизводител: разходите на хектар растат, изкупната цена пада и маржът (онова, което остава на стопанина след покриването на разходите) се свива едновременно от двете страни.
Конгресът се провежда на всеки две години от Copa и Cogeca – двете общоевропейски организации, които представляват пред институциите на ЕС съответно земеделските производители и земеделските кооперации. Тази година той се събра за пръв път в Швеция, като домакин беше Федерацията на шведските фермери (LRF). Около 400 делегати и 54 говорители работиха в залите на 14 и 15 октомври, а на третия ден посетиха стопанства около Стокхолм. Пленарният ден, 15 октомври, съвпадна с първия ден на Европейския съвет в Брюксел, където държавните и правителствените ръководители проведоха първата си истинска дискусия по бюджета на ЕС за 2028–2034 г., както я определи Agence Europe. Декларацията, приета в Стокхолм, беше изпратена до тях. Материалът е съставен по публикациите на организаторите, по прессъобщенията на участващите национални организации и по отразяването на срещата в Брюксел.
Откриването
„Напоследък чух много неприемливи коментари за ОСП, особено че е остаряла политика. Точно обратното е.“ С тези думи европейският комисар по земеделие и храни Кристоф Хансен откри конгреса на 14 октомври и продължи: „Всеки, който поставя под въпрос добавената стойност на ОСП, води грешна битка.“ Комисарят предупреди срещу ренационализацията на земеделската политика и каза, че истински скъпо би излязло, ако ОСП остане без достатъчно финансиране. Напомни, че агрохранителният сектор е най-големият индустриален работодател в ЕС, с около 30 млн. работни места. За бюджета каза, че приоритетът му е да бъде осигурено подпомагането на доходите, че преговорите са влезли в нова фаза и решението вече е при държавните и правителствените ръководители, затова организациите трябва да насочат исканията си към тях. Когато комисарят казва това, той признава, че Комисията е внесла предложението си и вече не тя води спора за сумите.
Хансен подреди бъдещата ОСП в три приоритета, предадени от испанската фермерска организация ASAJA. Първият е вътрешната устойчивост: сегашните кризисни инструменти не стигат за размера на щетите, затова са нужни повече инвестиции във вода, ефективно напояване и инфраструктура, както и по-добро управление на риска и застраховане. Вторият е външната устойчивост: продоволствената сигурност като част от европейската сигурност, по-малка зависимост от вносни торове, равни условия в търговията и пари, които стигат до активните фермери. Третият е модернизацията: прецизно земеделие, изкуствен интелект и съвети, достъпни и за малките и средните стопанства. Първият приоритет е най-близо до българския стопанин след тазгодишната суша, а третият очерта темите, по които конгресът работи в следващите часове.
Сметката на фермата
Таблица 1. Разходи и цени в румънското земеделие, 2023 и 2026 г.
| Показател | 2023 г. | 2026 г. | Изменение |
| Дизел, евро за литър | 1,13 | 1,47 | +30% |
| Амониева селитра, евро за тон | 330 | 454 | +38% |
| Минимална заплата, евро на месец | 607 | 836 | +38% |
| Пшеница, евро за тон | 216 | 179 | −17% |
| Ечемик, евро за тон | 208 | 162 | −22% |
Източник: прессъобщение на Алианса за земеделие и кооперация (AAC), Румъния, 16.10.2026 г. Изменението е изчислено от zemedeleca.bg.
Титиану не говори само за цени. Срещу сивия царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis), който нагризва царевицата веднага след поникването, в Румъния няма разрешено средство, откакто неоникотиноидите за третиране на семена бяха забранени в ЕС. Прагът на икономическа вредност е 5 бръмбара на квадратен метър, а по румънските полета са намирали до 160. По данни на румънския алианс от 2019 г. насам европейските фермери са загубили 89 активни вещества за растителна защита, които конкурентите им извън Съюза продължават да използват. Искането на LAPAR беше категорично: нито едно вещество да не се изтегля, докато няма работеща алтернатива.
Каролине ван дер Хейден, съветник по политиките за оборския тор и въздуха във фламандския фермерски съюз Boerenbond, зададе въпроса, който организаторите изведоха от сесията: какво става, когато алтернативи просто няма. В същия панел Стефан Жезекел, научен директор на ARVALIS – френския институт за полски култури, който от десетилетия прави полски опити за зърнопроизводителите във Франция, защити тезата, предадена от организаторите, че иновациите и добрите практики могат да оптимизират вложенията (торове, препарати, гориво), без да пострада производителността. За стопанина това са две различни сметки. При първата разходът пада, защото правилото е забранило препарата, и стопанинът плаща с по-нисък добив. При втората агрономът е намерил как да постигне същия добив с по-малко вложения и разликата остава за стопанина.
Шведските домакини имат своя версия на същата сметка. В интервю в навечерието на конгреса председателят на LRF Пале Боргстрьом посочи, че само за една година разходите на шведското земеделие са се увеличили с 3,7 млрд. шведски крони, около 330 млн. евро по референтния курс на Европейската централна банка от 15 октомври. В деня на декларацията LRF отправи към собственото си правителство три искания: да защити силна и дългосрочно финансирана ОСП; да овладее поскъпването на дизела и торовете, като отмени шведското решение земеделската и горската техника да бъде включена в новата търговия с емисии за горивата (ETS2), и намери решение за поскъпването на минералните торове заради механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM); и да осигури предвидими правила, по-бързи разрешителни и достъп до финансиране, за да могат стопанствата да се предават на следващото поколение. „Европа въоръжава отбраната си, но трябва да подготви и храната си“, каза Боргстрьом и добави, че капацитетът за производство на храна „не може да се поръча, когато кризата вече е тук“. В прессъобщението си LRF обяснява защо: всяко затворено стопанство и всяка несъстояла се смяна на поколенията отслабват производствения капацитет за дълги години. Искането за ETS2 е шведска особеност. Европейските правила не задължават държавите да включват земеделската техника в новата система, но Швеция е една от четирите държави в ЕС, които доброволно включиха в нея земеделието и горското стопанство, и LRF настоява правителството да отмени това решение.
Втората половина на работната група беше посветена на работната ръка. В нея говориха Емма Терандер от шведската организация на работодателите в зелените отрасли Gröna arbetsgivare и Били Гудбърн, който ръководи обученията в Ирландската организация на кооперациите (ICOS), а организаторите обобщиха недостига на хора като „тихата криза“ на сектора. Гудбърн разказа, че на въпроса „Ами ако ги обуча и си тръгнат?“ веднъж отговорил: „А ако не ги обучиш и останат?“ Работодателят в земеделието може да изчисли този риск. Служителят, който напусне след обучение, струва парите за курса. Необученият, който остава, струва всеки работен ден, в който машина за стотици хиляди евро се използва под възможностите си. Заместник-председателят на Copa Франси Гормън закри сесията с думите, че конкурентоспособното европейско земеделие е „стратегическа необходимост за продоволствената сигурност, за селските райони, за самата Европа“.
Чии са данните
Следобедът на първия ден беше за изкуствения интелект в земеделието и горите. Модераторът Макс Шулман от финландския съюз на земеделските производители и собствениците на гори (MTK) очерта темата трезво. С изкуствения интелект стопанинът може да взема по-точни решения, да пести торове, препарати и гориво, да отделя по-малко време за документи и да понася по-леко сътресенията. Технологията обаче навлиза неравномерно заради високата цена, слабата инфраструктура, липсата на умения и един въпрос, на който никой още не е отговорил окончателно: чии са данните.
Комисията все още оформя отговора си. Пиерлуиджи Лондеро, който ръководи звеното за управление на данните в генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“, представи рамка за земеделските данни, подредена около четири въпроса: кой има достъп до тях, кой ги споделя, кой ги контролира и чия собственост са. Целта по думите му е фермерите и кооперациите да печелят от ИИ, като запазят доверието и контрола върху собствените си стопански решения. Въпросът е практически. Тракторът с GPS, сензорът за влага в почвата и приложението за полски дневник събират всеки ден данни за добивите, нормите и разходите на стопанството, а тези данни често се съхраняват при фирмата, която е продала машината или софтуера. Който има достъп до тях, може да ги използва, когато договаря цени, кредити и застраховки, затова собствеността върху данните е и въпрос за преговорната позиция на фермера.
Флорентин Бърку, заместник-председател на Cogeca от румънския Национален съюз на кооперациите в растениевъдството (UNCSV), който на следващия ден представи изводите от тази сесия пред пленарната зала, ги събра в едно изречение: ИИ трябва да подкрепя икономическата самостоятелност, конкурентоспособността и устойчивостта на стопаните и не бива да се превръща в тежест или в нов източник на зависимост.
Науката и нивата
Успоредно с първата работна група Copa-Cogeca представи три изследователски проекта, финансирани по програмата на ЕС „Хоризонт Европа“, с един въпрос в основата: стига ли нещо от тях до фермата. Умберто Ди Паскуо, директор за устойчивостта при сътресения, иновациите и социалните въпроси в Copa-Cogeca, постави принципа, по който организацията иска да се мери всяко евро за изследвания: иновацията има стойност, когато фермерите я приложат и спечелят от нея.
EU-FarmBook събира практическите резултати от финансираните от ЕС изследвания в една многоезична база, в която агроном или стопанин ги намира с търсачка, подпомогната от ИИ. BALANCE изпитва системи за земеделие, които съчетават възстановяването на природата с производство, при допускането, че биологичното разнообразие и доходността на стопанството не са непременно в конфликт. EU4Advice поддържа четири „живи лаборатории“ в Испания, Нидерландия, Ирландия и Унгария – опитни площадки, на които производители, съветници, изследователи и потребители търсят решения в реалните условия на стопанството. Последният проект засяга тема, която следим и у нас: как съветът стига до стопанина. Писахме за нея при приема по интервенцията за съветнически пакети.
В отделна сесия, спонсорирана от асоциацията на производителите на продукти за растителна защита CropLife Europe, беше представен AgriGuide – цифров етикет на препаратите, разработен от CropLife заедно с Copa-Cogeca и партньори. Дозите, карантинните срокове и ограниченията, които днес стопанинът чете от хартиения етикет, преди да зареди пръскачката, трябва да станат достъпни от телефона и от софтуера на машините. Генералният секретар на Copa-Cogeca Ели Цифору постави условието цифровизацията да носи осезаемо опростяване и да не мести хартията на екрана. Йелте Вирсма, генерален секретар на асоциацията на производителите на земеделска техника CEMA, постави въпроса за съвместимостта: цифровият етикет има смисъл само ако може да обменя данни с машините, които вече работят в стопанствата.
Третата работна група беше за жените във фермерството – достъпа им до земя и кредит и ролята им в смяната на поколенията, с участието на Европейския инвестиционен фонд и на доц. Катарина Петершон от Шведския университет по земеделски науки (SLU). Публикувани изводи от нея не открихме.
Декларацията и 500-те милиарда
„Европейското земеделие наближава точката на пречупване.“ С това изречение започва видеото, с което Copa-Cogeca придружи Стокхолмската декларация, приета на 15 октомври. Декларацията има шест точки: земеделието да бъде признато за стълб на сигурността и отбраната на ЕС; бюджетът на ОСП да остане поне на сегашното ниво и да бъде коригиран с инфлацията, с пари, заделени само за нея; ОСП да остане обща политика, без национални различия, които нарушават единния пазар; земеделието да бъде в центъра на конкурентоспособността, с по-силни пазарни и кризисни инструменти и с инвестиции във вода, инфраструктура, цифровизация и биоикономика; разнообразието на европейското земеделие да бъде зачетено, а ОСП – опростена; и стабилна рамка, в която стопаните могат да инвестират, а младите да влизат в сектора. Документът беше изпратен до председателя на Европейския съвет Антониу Кошта, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския парламент Роберта Мецола. В първата версия на публикацията изречението гласеше: „Готови сме да върнем тракторите си в Брюксел, ако се наложи“. Около час по-късно Copa-Cogeca я редактира и тракторите отпаднаха.
Вечерта председателят на Copa Масимилиано Джансанти закри пленарната част с четири приоритета и с конкретно число: отделен бюджет за ОСП от 500 млрд. евро, колкото според Copa-Cogeca е сегашният бюджет, коригиран с инфлацията. Другите три приоритета са конкурентоспособността (обещаното опростяване да стане факт и фермерите да участват в писането на правилата от самото начало), продоволствената сигурност като стълб на европейската сигурност и честната търговия при подготовката за разширяването, с еднакви производствени стандарти и работещи предпазни механизми. В европейския дебат тези условия се отнасят преди всичко до споразумението с Меркосур и до кандидатурата на Украйна. „Готови сме да се върнем в Брюксел, ако се наложи“, завършва обръщението. През декември 2025 г. Copa-Cogeca изведе на шествие в Брюксел 40 организации от 25 държави, а на 20 януари 2026 г. подкрепи протеста на френските фермерски организации пред Европейския парламент в Страсбург.
За да се разбере какво означават петстотинте милиарда, те трябва да се поставят до другите числа в преговорите. Сегашната ОСП за 2021–2027 г. разполага с 387,8 млрд. евро, с които се плащат и директните плащания, и развитието на селските райони. Предложението на Комисията от юли 2025 г. гарантира за 2028–2034 г. 293,7 млрд. евро за т.нар. подпомагане на доходите. Въпреки името това е широк списък: плащанията на хектар и обвързаната подкрепа, плащанията за райони с природни ограничения, агроекологичните и климатичните ангажименти, плащането за дребни стопани, инструментите за управление на риска, инвестициите в стопанствата и подкрепата за младите фермери. Сумата е заделена (ring-fenced) в националния план на всяка държава и не може да бъде пренасочена към други политики. Когато Комисията говори за „минимум 300 млрд. евро“ за земеделието, тя добавя към тях и 6,3 млрд. за предпазната мрежа при кризи, за която става дума по-долу. Всяко евро над нея ще се конкурира в същия национален пакет с кохезионната политика (парите за регионално развитие и инфраструктура) и с другите политики, и всяко правителство ще решава колко да даде на земеделието. Затова днес никой не може да каже колко пари ще има ОСП след 2027 г. По оценка на ирландския икономист Алан Матюс, който следи бюджета на ОСП от десетилетия, ако държавите запазят сегашния дял на земеделието в националните си пакети, общата сума ще остане близо до сегашната в номинално изражение (в евро от годината на плащането, без да се отчита инфлацията).
Защо тогава 500 млрд.? Сегашният бюджет беше договорен през 2020 г. с допускането, че цените ще растат с по 2% годишно, защото с толкова се коригират по правило таблиците на многогодишния бюджет на ЕС. Годишната инфлация в ЕС обаче стигна 9,2% през 2022 г. и 6,4% през 2023 г. по хармонизирания индекс на Евростат. Сумата в евро остана същата, но с нея стопанинът днес купува по-малко гориво, тор и труд, отколкото е било предвидено. Петстотинте милиарда са със 112,2 млрд. евро, или с 29%, повече от сегашните 387,8 млрд. и толкова според Copa-Cogeca е загубено заради инфлацията. Организацията не е публикувала методиката си. В сравнение с гарантираните 293,7 млрд. разликата е 206,3 млрд. евро.
Има и второ число. Румънският алианс AAC предава в прессъобщението си втората точка на декларацията с друга сума, минимум 443 млрд. евро за 2028–2034 г., при това обвързана с обещанието на фон дер Лайен за т.нар. селска цел (15% от националните пакети да отиват за селските райони), без да се говори за инфлация. В прессъобщението на Copa-Cogeca и в описанията на декларацията от испанската ASAJA и от италианския печат сума няма, а искането е формулирано като „поне сегашното ниво, коригирано с инфлацията“. Пълният текст на декларацията все още не е публикуван, затова не може да се каже коя версия е окончателна. Сигурно е, че вечерта Джансанти назова 500 млрд.
Таблица 2. Бюджетът на ОСП: какво има, какво е гарантирано и какво се иска (млрд. евро, текущи цени)
| Позиция | Сума | Разлика със сегашната ОСП | Разлика с гарантирания минимум |
| ОСП 2021–2027 г. (действаща), двата стълба | 387,8 | – | +94,1 |
| Гарантиран минимум за подпомагане на доходите по предложението на Комисията (юли 2025), запазен в ирландската преговорна кутия | 293,7 | −94,1 | – |
| Сума във втората точка на декларацията по версията на AAC (Румъния) | 443 | +55,2 | +149,3 |
| Искане на Copa-Cogeca, обявено от Джансанти | 500 | +112,2 | +206,3 |
Източници: Алан Матюс, capreform.eu; прессъобщение на AAC, 16.10.2026 г.; Copa-Cogeca, 15.10.2026 г. Разликите са изчислени от zemedeleca.bg.
Ирландската преговорна кутия за бюджета на ЕС 2028–2034 г., внесена от председателството на Съвета на 10 октомври, не докосва гарантираните 293,7 млрд. Матюс, който я разгледа ред по ред, го формулира така: „основното финансиране (минималната заделена сума) не е засегнато“, а общият размер на националните пакети също не е намален. Съкращението, което засяга земеделието пряко, е в кризисния механизъм. Предпазната мрежа на ЕС (Unity Safety Net) е наследникът на сегашния кризисен резерв за земеделието. Комисията предложи за нея 6,3 млрд. евро за седемте години, т.е. 900 млн. евро годишно вместо сегашните 450 млн., а председателството я свива с 30%, до 630 млн. евро годишно. Причината е, че кутията намалява наполовина общия инструмент на ЕС за непредвидени нужди (EU Facility), в който е включена мрежата. Заради него и цялото перо на националните планове изглежда с 3,2% по-малко, макар че предварително разпределените национални пакети остават непокътнати, предупреждава Матюс. За стопанина, който тази година загуби реколта от сушата, този ред е по-осезаем от големите суми, защото от него идват парите при пазарни и климатични кризи.
Тук предупреждението на Хансен от откриването трябва да се прочете още веднъж. Архитектурата, срещу която Copa-Cogeca протестира, откакто Комисията я представи през юли 2025 г., е предложена от същата Комисия, в която Хансен отговаря за земеделието. По нея цялата ОСП влиза в националните планове, гарантира се само минимумът, а над него решават столиците. Тъкмо там Copa-Cogeca вижда ренационализацията, срещу която комисарят предупреди в Стокхолм.
Брюксел, същата вечер
В Брюксел лидерите обсъждаха бюджета до късно през нощта, както съобщи Politico, без пробив. В заключенията Европейският съвет вече не поставя края на 2026 г. като изричен срок. Лидерите възлагат на председателя си Антониу Кошта да продължи преговорите „с оглед на своевременно споразумение“ и само отбелязват, че договорка преди края на 2026 г. би оставила 2027 г. за приемането на законодателството, нужно, за да не прекъсне финансирането през януари 2028 г. Така в деня, в който фермерите в Стокхолм поискаха решение за бюджета, лидерите в Брюксел смекчиха срока. Според Eunews Кошта ще внесе нов преговорен пакет през следващите седмици и ще работи с Комисията и столиците по нови собствени приходи на ЕС, т.е. данъци и такси, които постъпват направо в бюджета на Съюза и намаляват вноските на държавите. Извънредна среща на лидерите на 26–27 ноември вече изглежда по-вероятна. Според дипломати, цитирани от Politico, шансовете за споразумение до края на годината са минимални, като изборите в Испания на 29 ноември допълнително усложняват графика. Кипърският президент Никос Христодулидис предложи бюджет за три или четири години вместо за седем. „Обсъждаме бюджета за 2034 г., а сме в 2026 г.“, каза той пред Politico. Договорът за функционирането на ЕС (чл. 312) изисква многогодишната рамка да обхваща поне пет години, затова такъв бюджет би бил безпрецедентен и юридически. Най-тежкият спор на вечерта беше за търговията с емисии (ETS) и продължи толкова дълго, че планираната пресконференция на Кошта и фон дер Лайен беше отменена.
Шведският премиер Улф Кристершон, който след септемврийските избори изпълнява длъжността до съставянето на ново правителство и чиято страна е сред нетните платци, настояващи за по-малък бюджет, каза в Брюксел: „Няма да постигнем споразумение този месец. Нито следващия. Мисля, че не бързаме.“ Каза го в деня, в който шведските фермери поискаха от неговото правителство да защити силна и дългосрочно финансирана ОСП.
България в Стокхолм
В програмата на конгреса няма български говорител и в публикациите от трите дни не открихме българско изказване. В законопроекта за изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители, внесен в Народното събрание на 15 юли 2026 г., има текст, по който МЗХ ще може да плаща от бюджета си вноската на българско обединение на земеделски производители в Copa-Cogeca. Мотивите определят защитата на националния интерес в организацията като „публична, неикономическа функция“. Както писахме при разбора на проекта, българското земеделие от години няма пълноценно представителство в организацията, която консултира Комисията по всяко досие на ОСП, а законовият текст не казва по какъв критерий министерството ще избере обединението, което ще получи парите.
След Стокхолм спорът до края на годината ще се води между две числа: 293,7 млрд. евро, гарантирани за подпомагането на доходите, и 500 млрд., които фермерите искат за цялата ОСП. Каквото и да реши Брюксел за горната граница, за българския стопанин голямата част от разликата ще се решава в София, при изготвянето на националния план. Свободата на правителството няма да е пълна: в плана ще има задължителни интервенции и препоръки на Комисията, която накрая трябва да го одобри. Новият пакет, който Кошта трябва да внесе в следващите седмици преди вероятната извънредна среща на 26–27 ноември, ще покаже колко голям ще бъде общият национален пакет. Разговорът на браншовите организации с МЗХ за този план започва сега, месеци преди Брюксел да затвори бюджета, и стопанинът, който иска да знае с какви пари ще работи след 2027 г., има основание да пита своята организация какво внася в него.
Използвани източници
Copa-Cogeca, „From Stockholm, Europe’s leading farming organisations sound the alarm in a landmark declaration to defend the CAP and its Budget“, прессъобщение и Стокхолмска декларация, 15.10.2026 г.; публикации на Copa-Cogeca от сесиите на конгреса, 14–15.10.2026 г.; заключително обръщение на Масимилиано Джансанти, 15.10.2026 г.
Програма на 12-ия конгрес на европейските фермери, Стокхолм, 14–16.10.2026 г., europeanfarmerscongress.eu.
Alianța pentru Agricultură și Cooperare (AAC), прессъобщение за участието в конгреса, 16.10.2026 г. (изказвания на Матей Титиану и Флорентин Бърку, текст на декларацията по версията на AAC).
Lantbrukarnas Riksförbund (LRF), „Europas bondeledare samlas i Stockholm“, прессъобщение, 15.10.2026 г.; LRF, „ETS 2“, позиция на lrf.se; интервю с Пале Боргстрьом, Livsmedel i fokus, 13.10.2026 г.
ASAJA, „Hansen defiende en Estocolmo una PAC fuerte y bien financiada“, 14.10.2026 г.; ASAJA, „Pedro Barato participa en la firma de la Declaración de Estocolmo“, 15.10.2026 г.; Agrodigital, 15.10.2026 г.
Alan Matthews, „The Irish Presidency Negotiating Box“ и „How big will the CAP budget be in the next MFF?“, capreform.eu; ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, „The new CAP legal proposal“, fi-compass (списък на интервенциите в гарантирания минимум).
Председателство на Съвета на ЕС (Ирландия), предложение за многогодишната финансова рамка 2028–2034 г., 10.10.2026 г.
Заключения на Европейския съвет от 15–16.10.2026 г., т. 34–35; Agence Europe, 14–15.10.2026 г.; Eunews, 16.10.2026 г.; Euronews, 15.10.2026 г.; Politico, Brussels Playbook, 16.10.2026 г.; Договор за функционирането на ЕС, чл. 312.
Евростат, хармонизиран индекс на потребителските цени, годишна инфлация в ЕС за 2022 и 2023 г.; Европейска централна банка, референтен курс на еврото към шведската крона, 15.10.2026 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, вх. № 52-654-01-91 от 15.07.2026 г., с мотиви.
Архив на zemedeleca.bg: разборът на двата законопроекта от 15 юли 2026 г.; материалите за ирландската преговорна кутия, за сценариите при ренационализация на ОСП и за приема по интервенцията за съветнически пакети.
Понятия
ОСП — Общата селскостопанска политика на ЕС, в сила от 1962 г. В сегашния период 2021–2027 г. има два стълба: директни плащания и пазарни мерки (първи) и развитие на селските райони (втори).
Copa и Cogeca — Copa, основана през 1958 г., обединява националните организации на земеделските производители в ЕС; Cogeca, основана през 1959 г., обединява земеделските кооперации. Двете работят с общ секретариат в Брюксел и консултират европейските институции по всяко досие на ОСП.
Многогодишна финансова рамка — Многогодишният бюджет на ЕС – по Договора поне за пет години, на практика досега за седем, който определя тавана на разходите по години и по политики. Приема се единодушно от държавите членки след одобрение от Европейския парламент.
Гарантиран минимум (ring-fencing) — Сума, заделена за определена цел, която държавата не може да пренасочи към други разходи. В предложението на Комисията за 2028–2034 г. това са 293,7 млрд. евро за интервенциите за подпомагане на доходите – от плащанията на хектар до инвестициите в стопанствата и подкрепата за младите фермери.
Национални и регионални партньорски планове — Новата архитектура, предложена от Комисията през юли 2025 г.: един общ пакет за всяка държава, в който влизат ОСП (заедно с гарантирания минимум за подпомагане на доходите), кохезионната политика, рибарството и други политики, а правителството решава разпределението над гарантираните минимуми.
Преговорна кутия — Документ на председателството на Съвета на ЕС, който подрежда спорните въпроси и числата за компромис в бюджетните преговори. Ирландската кутия е внесена на 10 октомври 2026 г.
Кризисен резерв за земеделието и Unity Safety Net — Кризисният резерв е годишна сума за помощ при пазарни и климатични кризи в земеделието, сега 450 млн. евро. Unity Safety Net (предпазната мрежа на ЕС) е неговият наследник в предложението за 2028–2034 г.: 6,3 млрд. евро за седемте години, или 900 млн. евро годишно, в общия инструмент на ЕС за непредвидени нужди извън националните пакети. Ирландската кутия я намалява с 30%, до 630 млн. евро годишно.
Текущи и номинални цени — Суми в евро от годината, в която ще бъдат платени, без да се отчита инфлацията. За сравнение между периоди сумите се привеждат в постоянни цени, т.е. в евро с покупателната способност на една избрана година.
ETS2 — Втората система на ЕС за търговия с емисии, която обхваща горивата за отопление на сгради, автомобилния транспорт и други сектори извън големите инсталации. Доставчиците на горива ще купуват квоти и ще прехвърлят цената им към купувачите. Системата започва да действа през 2028 г. Държавите могат доброволно да разширят обхвата ѝ; Швеция е включила в нея и земеделската и горската техника.
CBAM — Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите. От 1 януари 2026 г. облага вноса на стоки с висок въглероден отпечатък, сред тях минералните торове.
Праг на икономическа вредност — Плътността на вредителя, при която загубата от него започва да надвишава разхода за третиране. За сивия царевичен хоботник в Румъния прагът е 5 бръмбара на квадратен метър.
Живи лаборатории (living labs) — Опитни площадки в реални стопанства, където фермери, съветници, изследователи и потребители изпитват решения заедно, вместо резултатите да се пренасят от опитното поле към практиката след години.
