Как вятърът и слънцето покриха 91% от тока на гръцкия остров Агиос Евстратиос, а животновъдите му останаха зависими от кораба до Лемнос

Дизеловата централа на 257-те жители мина в резерв, излишъкът от вятъра топли къщите им, а за да заработи системата, Гърция написа за острова отделен член в закона. Цената на киловатчаса за островитяните обаче не се промени заради турбината, защото и преди те плащаха тока по цените на континента

„Хората на Агиос Евстратиос вече не се интересуват от петролните пазари. Не ги интересува какво става в Ормузкия проток, защото то не ги засяга.“

Думите са на Димитриос Кардоматеас, председател и изпълнителен директор на гръцкия Център за възобновяеми енергийни източници и енергийно спестяване (КАПЕ), агенцията, която изгради системата на острова. Казани са пред Euronews в материал от поредицата Smart Regions, публикуван на 12 октомври 2026 г., три дни преди лидерите на Европейския съюз да се съберат в Брюксел, за да търсят бързи мерки срещу растящите цени на енергията. Че 257-те жители са спрели да следят петролните пазари, твърди ръководителят на проекта, но зад думите му стои сметка, която може да се провери. През първите десет месеца работа вятърът и слънцето са покрили 91% от потреблението на ток на острова, а през пролетта на 2026 г. — до 98% на месечна база. Дизеловата централа, която години наред гореше гориво, докарано с кораб, е минала в резерв, а себестойността на тока на острова вече почти не зависи от цената на суровия петрол.

Агиос Евстратиос, който местните наричат Ай Стратис, е вулканичен остров от 43 квадратни километра в Северно Егейско море, на около 30 километра югозападно от Лемнос. На него има едно село и едно пристанище, няма летище, а обикновеният кораб от Пирея пътува дотук около 13 часа. При преброяването през 2021 г. на острова живеят 257 души. Малкият размер е причината проектът да стане тук: според Кардоматеас Ай Стратис е идеалната общност за пилотен проект от този вид, защото е малък и изолиран от електрическата мрежа на страната, а това позволява опитът да се направи без много голяма инвестиция.

Корабът и дизеловата централа

Доскоро всичко, от което зависеше животът на острова, идваше по море. Александра Сдуку, заместник-министър на околната среда и енергетиката, описа положението пред гръцката обществена телевизия през октомври 2024 г. така:

„Днес на този остров, за да има човек електричество, трябва да дойде корабът по редовната линия. Трябва да докара гориво и то да изгори в централата на острова, за да има енергия. И за да се отоплят жителите в къщите си, пак трябва да дойде корабът и да докара гориво. Това вече се променя.“

Такава енергийна система е от най-скъпите възможни. Токът се произвежда от пет малки дизелови агрегата с мощност между 80 и 200 киловата, горивото се плаща заедно с превоза си, а потреблението е твърде малко, за да се разпределят разходите върху много киловатчасове. Средната себестойност на тока на гръцките острови, които не са свързани с континенталната мрежа, през 2024 г. е 340 евро за мегаватчас при 150 евро на континента, а Ай Стратис често е описван като най-изолирания остров в архипелага.

Остров на заточеници

Островът носи името на свети Евстратий, монах, заточен тук през IX век, защото се противопоставял на иконоборската политика на византийския император Лъв V Арменец. Заточението се оказва повтаряща се тема в историята му. Между 1928 и 1963 г., с прекъсвания, гръцката държава изпраща на Ай Стратис политическите си противници — над 9000 души, сред които педагогът Димитрис Глинос, поетите Костас Варналис, Янис Рицос и Тасос Ливадитис и актьорът Манос Катракис. По-късно военната хунта (1967–1974) отново праща тук малка група политически затворници.

На разсъмване на 20 февруари 1968 г. земетресение със сила 7,1 по Рихтер разрушава повечето къщи на острова. Загиват 20 души, ранени са 39. Хунтата отчуждава старото село на хълма над пристанището, с каменните му къщи на два и три етажа, армейски бригади събарят останалото, а новото село от 185 къщи е построено на единствения равен терен на острова, в плодородната долина от двете страни на главния поток, там, където жителите дотогава имат нивите и градините си. Старото училище, оставено в руини, е възстановено чак през 2007 г. и превърнато в Музей на демокрацията. Кметицата на острова Мария Какали описва последиците през 2018 г.:

„Много хора си тръгнаха, земеделските култури спряха и тази промяна доведе до изолация и отчуждение на жителите. От момента, в който ги изкорениха от махалата им и им дадоха къщи с жребий на местата, където бяха нивите им, разбирате какъв шок са преживели.“

Според историческата справка на общината през 1961 г. на острова живеят 952 души, през 1968 г. — 486, а през 1971 г. — 422. През 1981 г. те са 296, а през 2017 г. — под 200. В къщите, които хунтата построи в долината върху нивите, днес влиза топлината от вятърната турбина.

Обещанието от 2009 г.

Идеята островът да заживее само на вятър и слънце е обявена през 2009 г. от тогавашния министър на развитието Костис Хадзидакис, с обещание работата да започне и да завърши в същата година. Според правителството по онова време в света има само три острова, които покриват енергийните си нужди изцяло от възобновяеми източници: Самсьо в Дания, Утсира в Норвегия и Кинг Айлънд в Австралия. Атина подчертава и символиката: островът на заточението да бъде свързан с прехода на страната към нова епоха. През 2011 г. КАПЕ и общината подписват първото споразумение, след което проектът стои блокиран повече от десетилетие.

Вятърни турбини, соларни панели и батерии се купуват на пазара, но правилата, по които работят гръцките острови без връзка с континенталната мрежа, не предвиждат система, в която вятърът и батерията водят, а дизелът е резерв. Тези правила са събрани в Кодекса за управление на несвързаните острови от 2014 г. Панайотис Зорлос, ръководител на проекта в КАПЕ, казва пред Euronews, че най-голямото предизвикателство е било промяната на гръцките енергийни правила: „Тъй като става дума за пилотен проект, нормативната рамка беше много обща и не беше насочена към система като тази, която има много особености.“

Решението е отделен законов текст. През октомври 2017 г. гръцкият парламент приема поправка, която позволява на министъра на околната среда и енергетиката да определи за проекта на Ай Стратис специални процедури за разрешителни в отклонение от действащите правила, формата на държавната подкрепа за работата на централата и начина, по който ще се определя цената на произведената енергия, а на регулатора дава право да въведе за електрическата система на острова отделен режим в отклонение от кодекса. Текстът е член 152 от Закон 4495/2017 и е включен в закон за контрола и опазването на застроената среда, с който на пръв поглед няма нищо общо. Поправката, която урежда и хибридните проекти на островите Тилос и Икария, събира над 250 гласа от 300 депутати.

Гласуването не минава без подозрения. Част от гръцките медии наричат поправката „фотографска разпоредба“. Така в Гърция наричат законов текст, написан толкова точно, че пасва само на един получател, както снимката пасва на един човек. Критиците твърдят, че оттук нататък хибридните проекти по островите ще се развиват по стария закон от 2006 г., в отклонение от рамката, одобрена от ЕС и от кредиторите на Гърция. Министерството отговаря, че това „очевидно не е вярно“, и добавя, че щеше да го обясни на авторите, ако бяха проверили информацията си, преди да я публикуват. Регулаторът приема решението за специалния режим на острова чак през 2020 г.

През октомври 2020 г. конкурса на КАПЕ печели ТЕРНА Енергийна, а договорът е подписан на 30 март 2021 г. Той включва проектиране, доставка, монтаж и пускане на системата, както и поддръжката ѝ в продължение на 12 години. Най-тежката задача се оказва логистична: вятърната турбина, висока 77 метра и тежка близо 30 тона, трябва да бъде докарана по море, сглобена и качена на най-високата точка на острова. Общият бюджет на проекта е 7,23 млн. евро, от които 85% идват от кохезионната политика на ЕС, а 15% от гръцкия бюджет.

Как работи системата

По европейските мерки системата е малка. Вятърната турбина е с мощност 900 киловата, соларният парк от 432 панела дава около 225 киловата, а батериите събират 2,56 мегаватчаса енергия. Над тях стои автоматичната система за управление, която Euronews нарича най-ценната част от проекта. На всеки 20 минути програмата на ДЕДДИЕ, гръцкия оператор на разпределителната мрежа, който управлява и електрическите системи на несвързаните острови, изчислява как да разпредели производството между турбината, панелите, батерията и резервните агрегати според потреблението и времето. Манолис Кладос, ръководител на проекта в групата ГЕК ТЕРНА, обяснява, че излишната енергия се съхранява в батерията, а батерията я връща, когато вятърът и слънцето не стигат.

На 5 октомври 2024 г., при първия изпит, на острова за първи път два часа и половина не работи нито един дизелов агрегат. Изпитанията на хибридната централа започват през юли 2025 г., а редовната ѝ работа — през ноември същата година. За първите десет месеца вятърът и слънцето покриват 91% от потреблението на ток при първоначална цел от 85%, а през март, април и май 2026 г. делът им достига до 98% на месечна база. Целта на КАПЕ е дизелът да дава под 10% от тока за цялата година. Дизеловата централа не е демонтирана. Кардоматеас казва, че с годините островът може да стига до 100% в отделни периоди, но при продължително безветрие и облачно време дизеловите агрегати ще трябва да се включват, а за тези дни горивото продължава да идва по море.

Системата на Ай Стратис в числа

Източници: КАПЕ, ДЕДДИЕ, ГЕК ТЕРНА, Euronews.

Излишъкът отива в отоплението

Най-интересното в проекта се вижда в едно сравнение. Турбината е 900 киловата, а пиковото потребление на острова е около 350 киловата. Във ветровит ден на острова се произвежда повече ток, отколкото може да се изразходва, а несвързаният остров няма къде да изпрати излишъка. Кметът Константинос Синанис обяснява решението пред гръцката обществена телевизия през октомври 2024 г.:

„На практика работи вятърната турбина. Произвеждаме ток, който подаваме към средното напрежение. Излишъка от енергията обаче не можем да го дадем никъде, защото сме несвързан остров. Нямаме кабел, по който да изпратим енергията. Затова с тази енергия гори котелът в хибридната централа и оттам по мрежа тя стига до цялото село, до крайния потребител. Крайният потребител е жителят и както е построена математическата формула, топлинната енергия, която той консумира, винаги е по-евтина от цената на нафтата.“

Формулата, за която говори кметът, съдържа ясно правило: цената на топлината от вятъра остава под цената на горивото, което тя замества. Кладос описва механиката. През зимата излишъкът от вятъра и слънцето се превръща в топлина и се съхранява в четири резервоара с топла вода с общ обем 500 кубически метра, откъдето по мрежа, дълга около четири километра, тръгва към къщите. Резервоарите вършат работата, която в търговията върши складовата наличност: поемат продукцията, когато предлагането е голямо, и я отдават, когато дойде търсенето — вечерта, когато хората пускат отоплението, а вятърът може вече да е утихнал. Хараламбос Макрис, който държи две къщи за гости на острова, описва промяната с думите на потребителя: „Няма нужда в къщата да работи котел, няма никакъв шум, когато отоплението работи, и е много икономично.“ За първите десет месеца излишъкът от вятъра и слънцето покрива 85% от нуждите на селото от отопление, при първоначална цел от 75%.

Кой печели от евтиния ток

Тук възниква въпросът, който всеки читател ще си зададе: щом островът сам произвежда тока си и той е евтин, защо жителите му не плащат по-малко за него? Отговорът е в начина, по който Гърция плаща за тока на островите си. Жителите на несвързаните острови винаги са плащали киловатчаса на същата цена като в Атина, макар производството при тях да е много по-скъпо. Разликата се покрива от таксата за обществени услуги, която всички гръцки потребители — домакинства, фирми, земеделци и общини — плащат в сметките си за ток.

Механизмът работи като застрахователен пул. Кардоматеас казва пред Euronews, че докато островът работеше само на дизел, производството на киловатчас там струваше три-четири пъти повече от континента, а сега общите разходи за производство на ток почти са се изравнили с континенталните. Докато дизелът на Ай Стратис беше скъп, разликата плащаше цяла Гърция. Сега, когато вятърът и слънцето свалят себестойността, спестява общият пул, а „премията“ на островитянина остава същата, защото цената на киловатчаса му никога не е била свързана с цената на производството на острова. Централата е обществен проект, платен с европейски и гръцки пари, а член 152 от закона изрично предвижда министърът да определи формата на държавната подкрепа за работата ѝ и правилата за цената на тока, който тя произвежда. Когато Кардоматеас казва, че себестойността на производството на ток вече е стабилна и предвидима, той говори за системата. Сметката на жителя за ток се изчислява по същите цени като на континента, а пряко в джоба му остава топлината: тя не минава през общ пул и цената ѝ е вързана за горивото, което замества.

Има и друг прочит на числата. Бюджетът от 7,23 млн. евро, разделен на 257 жители, прави около 28 000 евро на човек — сума, която трудно отговаря на думите на Кардоматеас, че инвестицията не е била много голяма. Сумата на човек обаче не показва дали проектът се изплаща. За това трябват годишните спестявания от гориво, разходите за поддръжката през 12-те години по договора с ТЕРНА и срокът на работа на турбината и батериите, а в съобщенията на КАПЕ и ДЕДДИЕ и в материалите на Euronews такива числа няма. В защита на проекта стои аргументът на ДЕДДИЕ, че опитът от Ай Стратис създава условия за подобни проекти на други несвързани острови, а според Euronews Тилос, Икария и Астипалея вече вървят по същия път. Цената на един пилотен проект се оценява и по това колко ще струват следващите. Че те ще бъдат по-евтини, засега е очакване на изпълнителите, а резултатът ще се види, когато бъдат построени.

За мащаба е полезно сравнението с испанския остров Ел Йеро в Канарския архипелаг, който има около 11 000 жители. Там от 2015 г. работи централа, която съчетава вятърни турбини с помпено-акумулираща водна централа: когато вятърът е силен, водата се изпомпва в горен резервоар, а когато утихне, се спуска обратно през турбините. Най-дългият период без дизел на Ел Йеро е 596 последователни часа, от 13 юли до 7 август 2019 г., а от началото на същата година до август възобновяемите източници покриват 53,8% от потреблението. Малкият размер, който Кардоматеас нарича предимство, се вижда в разликата между тези числа и числата на Ай Стратис: колкото по-малка е системата, толкова по-лесно една турбина и една батерия я покриват почти изцяло.

Стопаните на острова

Основният поминък на Ай Стратис е животновъдството. По данни от предложението за интегрирани териториални инвестиции в малките острови в Северно Егейско море, цитирани през 2023 г., на острова 12 животновъди отглеждат 10 000 животни, предимно овце и по-малко говеда. Продукцията им не се пакетира и не се продава под марка, а месото, което не остава за домакинствата, се продава в Лемнос. Растениевъдството е малко заради терена — зеленчуци и малко бобови култури, главно за собствена консумация, и малко лозя. Двайсет рибарски лодки, по-къси от 12 метра, изкарват около 40 тона риба годишно, която заминава за Атина. По пътеките от селото към дъбовата гора в източната част на острова се виждат изоставени хармани и тераси, останали от земеделието, което спира след 1968 г., а лозята в местността Алонитси отдавна са изоставени.

За стопаните корабът остава онова, което доскоро беше и за централата: единствената връзка с външния свят. През лятото на 2024 г. се вижда колко зависят от него. В края на юли в Коринтия е потвърдена чума по дребните преживни животни и министърът на земеделското развитие и храните Костас Цярас забранява движението на овце и кози за разплод, угояване и клане в цялата страна. В края на август движението отново е разрешено, но с условие: животните се колят в кланиците на съответната административна област или в най-близката до фермата. Областта Лемнос, към която принадлежи и Ай Стратис, има една кланица. Ръководството на земеделско-животновъдното сдружение в Лемнос описва последиците в изявление, цитирано в депутатски въпрос от 7 октомври 2024 г.: стопаните рискуват да не продадат агнетата и яретата си, ще трябва да ги хранят по-дълго и когато дойде времето за клане, „ако дойде“, животните вече няма да са млечни, а цената им ще падне драматично.

В същите дни, в които на острова за първи път спират дизеловите агрегати, стопаните от Лемнос и Ай Стратис протестират вече седмица. В депутатски въпрос от есента на 2024 г. са изброени исканията им: да могат да изкарват живи животни от Лемнос за клане, да бъде решен хроничният проблем с дивите зайци, които превръщат в пустош цели площи и села, да получат безплатен превоз на стоки от Ай Стратис до Лемнос със субсидирания кораб „Еолис“ и да бъде намалена огромната цена на тока за земеделските и животновъдните стопанства. Последното искане идва повече от година преди хибридната централа да заработи редовно, но и днес тя не би го изпълнила: стопанството на острова плаща тока на същите цени като стопанствата на континента.

После идва шарката. От 31 октомври 2024 г. Европейската комисия забранява на Гърция да изнася овце и кози от която и да е част на страната, а през януари 2025 г. депутати питат министерството за мерките срещу шарката по овцете и козите, засегнала стопаните в Лемнос. От 1 януари 2025 г. ветеринарната служба на Лемнос остава без лекари с право на подпис, след като предишните подават оставка, и програмата за наблюдение на болестта не се прилага. В Лемнос се отглеждат около 90 000 овце и кози и 900 говеда. През ноември 2025 г. островът вече е официално свободен от шарка, но депутати от няколко партии настояват да отпадне правилото, че на един курс до кланицата могат да се превозват животни само от една ферма, защото на практика то обезсмисля превоза. В началото на декември 2025 г. ветеринарната дирекция на министерството издава нов циркуляр и според местното радио Limnos FM100 стопаните от свободни зони като Лемнос отново могат да превозват до кланиците животни от повече от една ферма на курс, макар епархът на Лемнос, представителят на регионалната власт на острова, публично да оспорва съобщението. В цяла Гърция от появата на шарката през август 2024 г. до началото на 2026 г. са потвърдени над 2000 огнища.

Облекчението трае до пролетта. На 15 март 2026 г. в говедовъдна ферма в Лесбос е потвърден шап и целият остров става ограничена зона, от която не могат да излизат живи животни, месо, мляко и фураж. Лемнос остава свободен от болестта, но според председателя на животновъдното сдружение в Лемнос Йоргос Дзаримис, цитиран от Limnos FM100 на 3 април 2026 г., ветеринарната служба не разрешава изкарването на живи животни от острова, макар законът да го позволява, и стопаните трябва да колят животните си в местната кланица. Службата разполага с девет души за Лесбос, Лемнос и Ай Стратис, а работата в Лесбос забавя проверките в Лемнос. Затова на острова идват по-малко търговци и преди Великден те плащат на стопаните 4 евро за килограм, при 5,70–6 евро в останалата част на Гърция. Стопаните от Лемнос и Ай Стратис, които са под същата ветеринарна служба, настояват тя да получи хора. В документите, цитирани тук, няма сведения за огнище на шарка или шап на самия Ай Стратис, но стопаните му продават през Лемнос и всяко ограничение там засяга и тях.

Разликата между двете истории на острова е в това кой решава. Горивото за централата беше проблем, който можеше да бъде решен на място с турбина на хълма, батерия и резервоари, след като в Атина веднъж бе приет един член в закона. Продажбата на агнетата зависи от кланица в Лемнос, от ветеринарни лекари, които държавата трябва да намери и да задържи, от корабна линия, субсидирана от бюджета, и от правилата за заразните болести, които се определят в Брюксел. Енергийната независимост на острова е реална, но обхваща само това, което може да се произведе и да се изразходва на 43 квадратни километра.

Пристанището

Примерът на Ай Стратис показва на какво се крепи една малка енергийна независимост. Една турбина с батерия стига, защото системата е малка, а проектът тръгва едва след като държавата пише за него отделно правило. Изгодата за жителите идва от енергията, която се използва на място, в отоплението, защото тя не минава през национални тарифи и общи пулове. Същото се отнася и за българското стопанство, което пресмята дали да сложи панели на покрива си: най-голяма стойност има токът, който стопанството изразходва само, за помпите или за хладилните камери, защото за него не плаща нито цената на пазара, нито таксите за мрежата.

Корабите продължават да свързват Ай Стратис с Лемнос и Лаврио, с пътниците и с агнетата, които стопаните карат към кланицата в Лемнос. Доскоро същите кораби докарваха и дизеловото гориво, от което се произвеждаше целият ток на острова. През пролетта на 2026 г., в най-добрия месец, дизеловите агрегати са дали едва 2% от тока, а останалите 98% са дошли от вятъра и слънцето. Самите кораби обаче горят гориво и цената на петрола продължава да влиза в разходите на острова през превоза на хора, фуражи и животни.

Понятия

Несвързан остров — остров, чиято електрическа система не е свързана с кабел с континенталната мрежа; токът се произвежда на място, традиционно в дизелови централи (на гръцки „μη διασυνδεδεμένο νησί“).

Кодекс за управление на несвързаните острови — гръцкият правилник от 2014 г., който урежда как се произвежда, разпределя и плаща токът на островите без връзка с континенталната мрежа.

Хибридна централа — централа, която съчетава вятърни и соларни мощности със съхранение на енергия в батерии и автоматично управление, така че да осигурява стабилно захранване въпреки променливото производство.

Система за управление на енергията — програма, която в реално време решава кой източник колко да произвежда, кога батерията да се зарежда и кога да връща енергия; на Ай Стратис разпределението се преизчислява на всеки 20 минути.

Такса за обществени услуги (ΥΚΩ) — регулирана такса в сметките за ток на всички гръцки потребители, с която се покрива по-високата себестойност на тока на несвързаните острови, за да плащат жителите им същата цена като на континента; от нея се финансира и социалната тарифа.

Държавна подкрепа за работата на централата (оперативна помощ) — плащане за работата на дадена централа, обикновено под формата на договорена цена за произведената енергия, за разлика от помощта за изграждането ѝ.

Топлопреносна мрежа — система, при която топлината се произвежда на едно място и по тръби с топла вода стига до сградите; на Ай Стратис източникът е излишъкът от вятъра и слънцето.

Помпено-акумулираща водна централа — централа с два резервоара на различна височина: при излишък на ток водата се изпомпва нагоре, а при недостиг се спуска през турбини и отново произвежда ток.

Чума по дребните преживни животни — силно заразна вирусна болест по овцете и козите, която не засяга хората; появата ѝ в Гърция през юли 2024 г. води до забрана за движение на животните в цялата страна.

Шарка по овцете и козите — силно заразна вирусна болест по овцете и козите, която не засяга хората; в Гърция е установена през август 2024 г. и до началото на 2026 г. е потвърдена в над 2000 огнища.

Шап — силно заразна вирусна болест по чифтокопитните животни (говеда, овце, кози, свине), която не засяга хората; при потвърдено огнище засегнатата територия става ограничена зона, от която не могат да излизат живи животни и продукти от тях.

Млечно агне — агне, което се коли, докато се храни основно с майчино мляко; когато престои по-дълго и мине на фураж, губи тази категория и цената му пада.

Източници

Euronews, Aurora Velez, „Agios Efstratios: the first Greek island to get all its electricity from renewables“, поредица Smart Regions, 12.10.2026

Euronews, Aurora Velez, „On Agios Efstratios, each kilowatt hour of electricity is cheaper thanks to renewable energy“, поредица Smart Regions, 12.10.2026

Euronews, „EU summit: leaders seek fast solutions to spiralling energy prices“, 15.10.2026

ДЕДДИЕ, прессъобщение „Άη Στράτης: Το πρότυπο ενεργειακό νησί με ΑΠΕ έως 98%“, 8.07.2026

ДЕДДИЕ, прессъобщение „Ο ΔΕΔΔΗΕ κάνει «πράσινο» τον Άη Στράτη“, октомври 2024

ДЕДДИЕ, дневни програми и отчети за работата на електрическата система на Агиос Евстратиос, юли–август 2025

Закон 4495/2017 на Република Гърция, член 152 „Изследователски и демонстрационен проект на остров Агиос Евстратиос“

Министерство на околната среда и енергетиката на Гърция, разяснения по поправката за хибридните централи на несвързаните острови, по CNN Greece, 20.10.2017

КАПЕ, информационен лист на проекта „Green Island“, European Energy Network (EnR), 2020

М. Дамасиотис (КАПЕ), „100% проникване на ВЕИ за енергийно автономни острови – пилотният проект Ай Стратис“, Clean Energy for EU Islands, 2022

ТЕРНА Енергийна, прессъобщение за конкурса на КАПЕ, 21.10.2020; Naftemporiki, 2020

ERTnews, интервюта с А. Сдуку и К. Синанис, по Powergame, 18.10.2024

Naftemporiki, „Ο Άγιος Ευστράτιος αυτονομείται ενεργειακά“, октомври 2024; „Άη Στράτης: Το πρότυπο ενεργειακό νησί με ΑΠΕ έως 98%“, юли 2026

Newmoney, данни, представени в Правителствения съвет за икономическа политика, за себестойността на тока на несвързаните острови през 2024 г.; за споразумението между КАПЕ и общината от 2011 г. и решението на регулатора от 2020 г.

Powergame, за таксата за обществени услуги (ΥΚΩ) в сметките за ток

To Vima, Елени Константату, „Το παλιό χωριό του Αη Στράτη ξανανιώνει“, 16.02.2018

Община Агиос Евстратиос, историческа справка за острова (население 1912–1971, земетресението от 1968 г., новото село)

Efsyn, за Ай Стратис като място за заточение

Greeka, „Ai Stratis to be the first green island“, 2009

travel.gr, Статис Кусунис, „Αγ. Ευστράτιος: Το νησί που επισκέπτονται τουρίστες με οικολογικά ενδιαφέροντα“, 30.08.2023

Lemnos Nature, Фото Консола, „Agios Efstratios: the island with hidden natural beauty“

Visit Greece, описание на Агиос Евстратиос; Wikipedia, „Agios Efstratios“

To Vima, мерките срещу чумата по дребните преживни животни, 29.07.2024; CNN Greece, 30.08.2024

Гръцки парламент, депутатски въпроси до министъра на земеделското развитие и храните: С. Купелоглу, 7.10.2024; М. Комнинака, Д. Манолаку и М. Синдихакис, есента на 2024 г.; 14.01.2025; два въпроса от 11.11.2025; 5.03.2026

Limnos FM100, за новия циркуляр за превоза на животни до кланиците, 4.12.2025; Панайотис Скапетис, за цените на агнетата и ветеринарната служба в Лемнос, 3.04.2026

SKAI, „Λέσβος: Επιβεβαιωμένο κρούσμα αφθώδους πυρετού“, 15.03.2026

Red Eléctrica de España, прессъобщение за 24-те последователни дни на Ел Йеро само с възобновяема енергия, август 2019