Вицепремиерът Христов предлага България да разглежда сценарий без европейско финансиране, а в съобщенията за позициите, които правителството одобри за преговорите за бюджета на ЕС 2028–2034 г., такъв сценарий няма

Само за директни плащания и развитие на селските райони от Брюксел идват около 1,1 милиарда евро годишно. Ако до края на 2027 г. сделка няма, таваните за последната година се удължават, но плащанията по новите планове ще зависят от изпълнени етапи и цели – правило, по което България вече е губила милиони. Седмица по-рано външният министър приветства по-малката вноска, а вицепремиерът по еврофондовете поиска голям бюджет

„Ако сме реалисти, България трябва да разглежда всички сценарии. България трябва да разглежда сценарий, при който няма да получава сегашното европейско финансиране.“ Това каза вицепремиерът Иво Христов в понеделник, 19 октомври, в телевизионно интервю за бъдещето на Европейския съюз, а веднага след сценария за парите постави и втори: за неконтролирана миграция заради нестабилността в Близкия изток.

Христов не споменава земеделците и не назовава нито една политика, но в сценария, за който говори, те са хората, чийто доход зависи най-пряко от европейските пари. В бюджета за 2026 г. от европейските фондове са разчетени 841,5 млн. евро за директни плащания и 282,2 млн. евро европейска част от парите за развитие на селските райони, общо около 1,1 млрд. евро за една година. През 2023 г. двата земеделски фонда донесоха на България 1 129,8 млн. евро, а страната внесе в целия бюджет на ЕС 946 млн. евро, така че само парите за земеделие покриха цялата вноска.

Колко голяма част от дохода на стопанствата идва от тези пари, показват окончателните икономически сметки за селското стопанство, които НСИ публикува на 13 октомври. През 2025 г. предприемаческият доход на отрасъла (това, което остава на стопанствата, след като са платени заплатите, арендата и лихвите) е 563,4 млн. евро, а плащанията, които не са обвързани с конкретен продукт, сред тях директните плащания на площ, са 996,2 млн. евро. Без тях (повечето са европейски) и при иначе същите условия отрасълът би приключил 2025 г. на минус 433 млн. евро, а 2024 г. – на минус 788 млн. евро. Вицепремиер, който предлага България да разглежда сценарий без тези пари, без зад думите му да стоят разчет или решение на правителството, говори необмислено и вреди на държавата, която представлява.

Какво каза вицепремиерът

Изречението за парите идва в края на разсъждение, което започва далеч от бюджета. Христов казва, че краят на войната в Украйна няма да бъде благоприятен за Европа и че не е сигурен дали Съюзът ще оцелее в сегашния си вид, макар да му се иска. Причините за съмнението назовава сам: „Сигурни ли сме, че ако госпожа Льо Пен дойде на власт, тя ще остави Европа такава, каквато е? Сигурни ли сме какво ще стане на германските избори?“ Оттам идва и формулата, с която обръща обичайния български спор дали искаме да излезем от Европа: „Европа може да избяга от нас.“

Сценарият, за който говори вицепремиерът, е промяна в самия Съюз, задвижена от избори във Франция и в Германия; преговорите за бюджета за 2028–2034 г. в него изобщо не присъстват. Обратът „Европа може да избяга от нас“ премества и отговорността: ако европейските пари някога намалеят, причината предварително е поставена извън България, при Съюза, който е „избягал“.

Изречението трябва да се чете заедно с други отговори от същото интервю. На въпроса дали очаква победа на Русия Христов отговаря с въпрос: „А вие очаквате ли победа на Украйна? Погледнете сводките.“ За дроновете в Черно море казва, че е „ясно, логично“ да са руски, но задействането на членове 4 и 5 от Северноатлантическия договор (консултации между съюзниците при заплаха и колективна отбрана) според него не би било в интерес на България, защото е стъпка към ескалация. Казва го две седмици след първите удари по търговски кораби в българската изключителна икономическа зона, които затрудниха превоза на зърно по Черно море.

Ресорът на Христов не включва нито европейските средства, нито земеделието. Премиерът Румен Радев му е възложил да координира работата на министрите на образованието и науката, на културата, на туризма и на младежта и спорта, както и изготвянето на управленската програма. Линията му не е нова: още като евродепутат той говореше, че рискът от разпад на ЕС е реален.

Теорията за националистите и европейските пари

Опасността, която Христов описва, е реална и се вижда в проучванията. Във Франция Марин Льо Пен, на която през юли апелативният съд в Париж позволи да се кандидатира, води в проучванията за президентските избори през април и май 2027 г.: в последната анкета на Ifop-Fiducial, направена от 25 до 29 септември, тя събира между 31 и 36% на първия тур. В Германия, където следващите редовни избори за Бундестаг са през 2029 г., „Алтернатива за Германия“ (АфД) е първа политическа сила с 28% срещу 21% за ХДС/ХСС на канцлера Мерц по проучването „Политбарометър“ на ZDF от края на септември.

Двете партии имат и програма за парите. В предизборната си програма от 2021 г. АфД поиска Германия да напусне ЕС и на негово място да бъде създадена нова „европейска икономическа общност и общност на интересите“. В земеделската си програма тя поставя на първо място ренационализацията на земеделската политика (връщането на решенията и парите за подпомагане при държавите), а в програмата си за изборите за Бундестаг отхвърля общата селскостопанска политика (ОСП). „Национален сбор“ през 2019 г. говореше за спиране на ОСП и за „френска земеделска политика“, а през 2024 г. – за национализиране на разпределението на помощите по ОСП с национални доплащания. И двете партии са от държави нетни платци, така че когато говорят за пари за фермерите, имат предвид своите фермери, платени от своя бюджет.

Същото опасение има и в Брюксел. По информация на AFP лидерите на ЕС искат споразумение за бюджета до Коледа, защото се боят, че победи на евроскептиците на изборите в различни държави, преди всичко във Франция, могат да провалят следващите преговори. Ако сделка няма преди френските избори през април и май, преговорите ще трябва да започнат отново през лятото.

Как обаче националистите биха спрели парите? Едно гласуване в Брюксел не е достатъчно за това. ОСП е записана в Договора за функционирането на ЕС (членове 38–44) и премахването ѝ изисква промяна на Договора, ратифицирана от всички 27 държави, така че вето върху нея има и България. Многогодишната финансова рамка се приема единодушно (чл. 312, ал. 2). Едно националистическо правителство в Париж или Берлин може да блокира новата рамка, но тогава Договорът удължава таваните и разпоредбите за последната година на старата, докато бъде приета нова (чл. 312, ал. 4). Удължаването на таваните само по себе си не осигурява плащанията: за тях са нужни преходни правила за ОСП и годишен бюджет, но и двете се приемат с квалифицирано мнозинство, без право на вето за отделна държава. Когато реформата на ОСП закъсня, Съюзът прие преходен регламент (Регламент (ЕС) 2020/2220) и през 2021 и 2022 г. плащанията продължиха по старите правила. Както изчислихме на 2 октомври, таванът за ОСП през 2027 г. е по-висок от годишния еквивалент на защитения бюджет в предложението на Комисията, така че в първите години блокирането би оставило на земеделието повече място, отколкото сделката.

Цената на блокирането се плаща на части. Без нова рамка няма нови правила и инструменти, всеки годишен бюджет се превръща в нов спор, а таваните остават закотвени в последната година на старата рамка, докато цените и нуждите се променят. В този сценарий ренационализацията идва без гласуване и постепенно: държавите с по-големи бюджети доплащат на своите фермери, а държави като България не могат. Националистическият лагер обаче не е единен по въпроса за парите. Джорджа Мелони, премиер на Италия, чиято партия „Братя на Италия“ е в групата на Европейските консерватори и реформисти в Европейския парламент, публикува писмото на 17-те държави, сред които е и България. Фракцията на АфД в баварския ландтаг внесе през май 2026 г. предложение със заглавие „Не на съкращенията на компенсаторните плащания на ЕС за нашите фермери!“, тоест партията, която отхвърля общата политика на федерално равнище, защитава парите от нея в своята провинция.

Правителство, което зависи от външни пари толкова, колкото България, е длъжно да проверява и най-лошите варианти, но такава проверка започва с разчет и минава по реда, по който се приемат позициите на държавата. Вицепремиер не може да пуска в национален ефир сценарий, за който няма разчет. А собствената теория на Христов води до съвсем конкретен извод. Ако опасността е националистите да дойдат на власт в Париж през пролетта на 2027 г., реалистичният отговор е парите да бъдат заключени преди това. Рамка, приета в края на 2026 г. или в началото на 2027 г., важи до 2034 г. и се променя само с единодушие, така че нито едно правителство, избрано след нея, не може само да я съкрати. Льо Пен вижда същата сметка от другата страна: по информация на AFP тя иска да намали френската вноска и смята, че приемането на бюджета преди изборите догодина би било „демократичен скандал“. Коща и ирландският премиер Михол Мартин защитават декемврийския срок, макар лидерите на срещата от 15 и 16 октомври да омекотиха формулировката за него в заключенията. Правителство, което приема сериозно сценария на Христов, би трябвало да бъде сред най-упоритите привърженици на бърза сделка. Изводът, който Христов прави от собствената си теория, води в обратната посока: страната да се приспособи към опасността, вместо да се опита да я предотврати.

В zemedeleca.bg сме писали за същата опасност неведнъж, винаги като предупреждение. През септември показахме, че АфД иска по-малка германска вноска и отхвърля ОСП, а това означава по-малко пари и за българските стопани. На 2 октомври изчислихме, че при твърда ренационализация българският бюджет ще трябва да намира по 1,13 млрд. евро годишно, за да запази подпомагането на сегашното му равнище. Това е 2,25 пъти повече, отколкото днес държавата дава за цялото Министерство на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“ заедно (501,2 млн. евро), а нетната дупка след спестената част от вноската е около 700 млн. евро годишно. Тази сметка дава на опасността цена в евро и посочва какво може да я спре: единодушието, правото на България да не ратифицира промяна на Договора и бързото споразумение. В интервюто на Христов същата опасност е прогноза, към която обществото трябва да се нагласи. Тя идва без нито едно число и редом с призива да бъде строшен „идеологическият калъп“, в който „всяко различно мнение бива дамгосвано“.

Призивът да бъде строшен „идеологическият калъп“ е призив да се разшири кръгът на това, което е допустимо да се казва публично, а в същото интервю този кръг се разширява към живот без европейските пари. Механизмът е описан през 90-те години от американския анализатор Джоузеф Овертън от Mackinac Center for Public Policy, изследователски институт в Мичиган. Овертън показва, че всяка политика има шанс само ако попада в кръга от идеи, които мнозинството в даден момент смята за приемливи; след смъртта му колегата му Джоузеф Леман нарича този кръг „прозорец на Овертон“ и добавя, че политиците обикновено не го местят, а следят къде е и се нагласяват към него. Местят го онези, които нямат власт да решават: коментатори и опозиционни политици, които изкарват периферна идея в публичния разговор, докато тя започне да звучи нормално. Вицепремиерът не може да си позволи тази роля, защото думите му се чуват като думи на държавата. Когато член на правителството казва в национален ефир, че „Европа може да избяга от нас“, и предлага България да разглежда сценарий без европейските пари, които получава сега, животът извън тези пари минава от немислимото към обсъжданото с тежестта на държавната власт, без решение на правителството и срещу целта в управленската програма, чието изготвяне беше възложено на самия Христов. Вицепремиер на правителство, което преговаря финансирането за земеделие да бъде запазено, не може да мести този прозорец срещу Европейския съюз.

Как се ражда позицията на България

Позицията на България по въпросите на Европейския съюз има нормативен ред. Конституцията задължава Министерския съвет, когато участва в разработването и приемането на актове на ЕС, да информира предварително Народното събрание и да му дава отчет за действията си (чл. 105, ал. 4). Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. урежда пътя на всяка позиция: проектът минава през работните групи, после през Съвета по европейските въпроси, в който министерствата съгласуват интересите си, и стига до Министерския съвет, който одобрява позицията на България за всяко заседание на Съвета на ЕС и на Европейския съвет. В началото на всяко председателство правителството приема и шестмесечна програма с приоритетните за страната теми.

По бюджета на ЕС за 2028–2034 г. правителството на Радев е минало по този ред поне три пъти през последния месец. На 17 септември одобри позицията за Съвета „Общи въпроси“ на 22 септември, на 7 октомври – за заседанието на същия съвет на 13 октомври в Люксембург, а на 14 октомври – позицията за Европейския съвет на 15 и 16 октомври. Текстовете на позициите не се публикуват, а в съобщенията за тях няма намек за сценарий без европейски пари. В управленската програма, чието изготвяне беше възложено на самия Христов, целта в европейските преговори е запазване на финансирането за селско стопанство. В писмото, което Радев подписа с ръководителите на още 16 държави и което правителството оповести на 5 октомври, се настоява средствата за сближаване и за ОСП да бъдат запазени, а 17-те се обявяват за „амбициозна, балансирана и адекватно финансирана“ рамка. По информация на Euronews писмото настоява и за запазване на общия обем от кипърската преговорна кутия от юни.

Вредата от изказването на Христов започва от преговорите. „Пестеливите“ нетни платци искат съкращения с „няколкостотин милиарда евро“, а 17-те държави, сред които е България, настояват парите за сближаване и за земеделие да бъдат запазени. Вицепремиер на една от тези държави, според когото тя трябва да разглежда сценарий без тези пари, дава на отсрещната страна готов довод, че те не са незаменими дори за получателя, и го прави седмица след като външният министър приветства по-малката вноска и пет седмици преди извънредната среща на лидерите на 26 ноември. В същата посока са и позициите, които браншовите организации внесоха през лятото в МЗХ като основа за националната позиция: Асоциацията на земеделските производители в България настоява ОСП да запази „ясно разпознаваем силен бюджет“, а плащанията на хектар да бъдат изравнени с тези в останалите държави още от 2028 г., Националната асоциация на зърнопроизводителите – за „ясно защитен бюджет“. Държава, която в преговорите иска колкото може повече пари за фермерите си, не може да има вицепремиер, който сам предрича, че Съюзът, от който ги иска, може да не оцелее в сегашния си вид. Партньорите ѝ няма как да вземат искането насериозно. У дома думите му чуват хора, които планират с години напред: договорите за аренда се сключват за най-малко пет стопански години, а банките отпускат кредити срещу бъдещите директни плащания. Когато вицепремиер предлага да се разглежда сценарий без тези плащания, той поставя под въпрос парите, върху които се смятат договорите и кредитите. Ако сценарият е част от позицията, с която правителството преговаря за бюджета, тя е трябвало да мине по реда на Постановление № 85, а Народното събрание е трябвало да бъде информирано за нея предварително (чл. 105, ал. 4 от Конституцията). Ако не е, вицепремиер е изговорил в национален ефир сценарий, зад който няма решение на правителството, а партньорите на България нямат как да различат едното от другото.

Въпросът към правителството

Щом сценарият е достатъчно сериозен, за да го изговори вицепремиер в национален ефир, кога правителството ще покаже на българското общество, и в частност на земеделците, точните икономически разчети какво ще се случи със стопанствата и с икономиката, ако европейското финансиране спре? Кое ведомство прави тези разчети и с какви национални пари държавата смята да замести около 1,1 милиарда евро годишно за директни плащания и селски райони? Ако такъв анализ не съществува, изречението остава лично мнение на вицепремиер. Ако има, той трябва да бъде публичен.

Домашният път към същия резултат

Има и път към загуба на европейски пари, за който не са нужни нито разпад на Съюза, нито националисти в Париж, и само по него България вече е вървяла. Лидерите записаха в заключенията си от 16 октомври, че споразумение до края на 2026 г. ще позволи законодателството да бъде прието през 2027 г., така че парите да стигнат до получателите без прекъсване от януари 2028 г. Дали ще стигнат и до българските стопани, ще зависи от правилата на новите планове. В новия модел всяка държава ще получава парите си чрез национален и регионален план за партньорство, а в ирландската преговорна кутия изплащането е обвързано с изпълнени етапи и цели (точка 44), по модела на плана за възстановяване. Срокът, след който неизползваните пари се губят (правилото за автоматично освобождаване), в кутията е до 31 декември на годината след поемането на ангажимента, с изключения за някои интервенции по ОСП (точка 80). Текстът още е в квадратни скоби, тоест не е договорен, но на практика означава срок от една година след края на годината на ангажимента, при сегашните до три години за кохезията и две за развитието на селските райони.

България губи пари и при сегашните срокове. По данни, които министърът на земеделието Пламен Абровски обяви през май, заради изтекли срокове по Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г. са загубени 193,5 млн. евро европейски средства, а по Стратегическия план – още 47,5 млн. евро за 2025 г. През лятото вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов предупреждаваше, че заради непълния състав на антикорупционната комисия България може да не получи цялото плащане от около 400 млн. евро по плана за възстановяване. Най-близкият пример за държава, останала без голяма част от парите си, е Унгария: през декември 2022 г. Съветът замрази 6,3 млрд. евро по механизма за защита на бюджета на ЕС при нарушения на принципите на правовата държава.

Интервюто на Христов съдържа и противоречие, което засяга пряко сценария. Вицепремиерът казва, че у нас няма опасност от социален взрив като във Франция, защото имаме финансова стабилност, и че не е привърженик на строгата граница от 3% за дефицита. По разчетите към бюджета за 2026 г. от ЕС се очакват около 5,4 млрд. евро при вноска около 1,3 млрд. евро. Нетният приток е около 4 млрд. евро за годината, около 3,3% от брутния вътрешен продукт, при дефицит, заложен в бюджета на 5,7%, и при процедура по прекомерен дефицит, обявена малко след встъпването на кабинета. Част от стабилността, на която Христов разчита, идва от същите пари, за чието спиране предлага да се подготвим. Правителство, което сериозно подготвя такъв сценарий, би трупало резерви, вместо да търси повече свобода за дефицит.

Седмицата преди интервюто

Изявлението на Христов дойде след седмица, в която за бюджета на ЕС от името на правителството говориха още двама души, а опозицията ги обвини в противоречие. На 16 октомври, три дни преди интервюто, лидерите на 27-те държави не се споразумяха по ирландската преговорна кутия (проекта на компромис с числа, който председателството на Съвета на ЕС внесе на 10 октомври). В нея председателството съкращава предложението на Комисията с около 141 млрд. евро, или 8%, до около 1 622 млрд. евро в цени от 2025 г. Председателят на Европейския съвет Антониу Коща пое преговорите, а лидерите са свикани на извънредна среща на 26 ноември.

На 12 октомври в Люксембург, където участваше в Съвета „Външни работи“, външният министър Велислава Чамова-Петрова отговори на журналистически въпрос за кутията: „Позицията ни е свързана с това, че за нас е важно при по-малък бюджет на ЕС нашата вноска да е по-малка, което е в посоката, която ние искахме.“ И продължи: „По линия на кохезионната политика и политиката по земеделие няма сериозни проблеми със следващото предложение, така че от тази гледна точка е положително за нас.“

Първото изречение е условно: ако бюджетът е по-малък, вноската трябва да е по-малка. Прочетено така, то описва аритметика, която важи за всяка държава. Краят му обаче, „в посоката, която ние искахме“, представя по-малката вноска като цел, а това е речникът на „пестеливите“ – групата нетни платци, водена от Германия, в която са и Нидерландия и Швеция и която по информация на AFP иска съкращения с „няколкостотин милиарда евро“. За коалиция от 17 държави, която десетина дни по-рано е поискала амбициозен бюджет, такова изречение от външния министър на една от тях е аргумент в ръцете на отсрещната страна.

Езикът на вноската има дълга история. През 1979 г. на срещата на върха в Дъблин Маргарет Тачър поиска Великобритания да получи обратно част от парите, които внася, а през 1984 г. във Фонтенбло получи постоянна отстъпка. Оттогава логиката на справедливото връщане (juste retour), при която държавата мери членството си с разликата между внесеното и полученото, е основният аргумент на нетните платци, а от отстъпки във вноските днес се ползват Германия, Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция. В икономическата литература нетното салдо отдавна се смята за непълна мярка, защото в него не влизат ползите от общия пазар. С този довод излезе и Пеканов в телевизионно интервю на 16 октомври: богатите държави печелят и косвено, например когато влаковете, купени у нас с европейски пари, се произвеждат от техни компании.

В същото интервю Пеканов каза за размера на бюджета: „Аз смятам, че той трябва да е толкова голям, трябва да е амбициозен.“ Държавите, които искат по-малък бюджет, според него не желаят да увеличават вноските си, а позицията на България е позиция на 17 държави. В същия разговор обаче той определи ирландското предложение като приемливо за България, защото според него то намалява общия размер, без да съкращава кохезионните фондове, а това са парите, с които страната финансира важните си проекти. Ако се налагат съкращения, България предлага те да бъдат за сметка на новия Европейски фонд за конкурентоспособност, в който според Пеканов българските фирми ще се състезават с големите германски и френски концерни.

Двамата се разминават в думите, но на практика и външният министър, и вицепремиерът по еврофондовете приемат една и съща кутия, защото тя запазва предварително разпределените за страната пари, а съкращенията ѝ падат другаде. Специалистите по публична администрация имат име за това, което се вижда, когато всеки министър говори от гледната точка на своето ведомство: законът на Майлс, формулиран от Руфъс Майлс в бюджетното бюро на американското правителство в края на 40-те години, според който позицията на всеки по даден въпрос зависи от мястото, на което седи. Съветът по европейските въпроси съществува, за да превърне сметките на отделните министерства в една позиция, преди тя да излезе навън. Когато за една седмица от името на правителството излизат три различни формулировки, или сметките са били събрани в една позиция само при затворени врати, или изобщо не са били събрани. Отвън не може да се разбере кое от двете.

Критиката на опозицията

Опозицията прочете думите на Чамова буквално. На 16 октомври лидерът на „Демократи за силна България“ и евродепутат Радан Кънев определи позицията на правителството като „абсурдна, опасна и необяснима“. Според него България е традиционно най-големият нетен получател от бюджета на ЕС и затова по-малкият общ бюджет непременно намалява парите за нея, а още по-лошо е, че кохезията и земеделието се запазват за сметка на рязко съкращение на парите за конкурентоспособност и иновации, с които българските предприятия от 20 години обновяват технологиите си. В понеделник Кънев написа във Facebook, че Пеканов е нарекъл критиката невярна, и добави, че трудно си представя колко слаба е националната позиция, ако външен министър и вицепремиер защитават различни позиции на различни заседания на Съвета на ЕС.

Трите твърдения се проверяват с числа. „Най-големият нетен получател“ е неточно. В абсолютни суми първа е Полша, с 12,9 млрд. евро през 2021 г. по сметката на Германския икономически институт в Кьолн. Като дял от брутния национален доход същата година пред България (2,84%) са Хърватия (3,08%), Литва (3,05%) и Унгария (2,89%), а през 2024 г. по сметката на Бундесбанк най-много като дял от доходите си получава Латвия. България е сред първите пет, а по земеделската сметка, както писахме през септември, е втора след Латвия.

Правилото „по-малък бюджет – по-малко пари за България“ важи, когато съкращението е равномерно. България плаща около 0,6% от парите, с които се финансира бюджетът на ЕС, затова съкращение от 141 млрд. евро намалява вноската ѝ с около 0,8 млрд. евро за седемте години. Ако същите 8% бъдат отрязани равномерно и от около 23 млрд. евро, които страната очаква по националния план, загубата е около 1,8 млрд. евро, над два пъти повече от спестеното.

Сметката на България при съкращение от 141 млрд. евро

Сметка на zemedeleca.bg. Вноската е по данни на Министерството на финансите, общият размер на собствените ресурси е по бюджета на ЕС за 2024 г., очакваната сума за България е по думите на вицепремиера Пеканов. Сравнението е приблизително, защото сумите са в различни цени.

Ирландското председателство обаче не реже равномерно. Разделът, в който са парите за сближаване и земеделие, е 56% от бюджета, а поема около една пета от съкращението. Конкурентоспособността е 28% от бюджета и поема почти половината.

Къде пада съкращението в ирландската преговорна кутия

Сумите и процентите по раздели са по данни на ирландското председателство, публикувани на 10.10.2026 г.; съкращенията в дялове са сметка на zemedeleca.bg. Изплащането на дълга по NextGenerationEU (149,3 млрд. евро) остава без промяна.

В общите конкурентни програми българските участници традиционно получават по-малък дял от парите, отколкото е делът на страната във финансирането на бюджета. Сметната палата, в одит, проведен в сътрудничество с Европейската сметна палата, определи България като държавата с най-слабо представяне сред тогавашните 28 членки по „Хоризонт 2020“, рамковата програма на ЕС за научни изследвания. Затова при тази кутия тясната сметка на Чамова излиза, а общото правило на Кънев не важи без уговорки.

Кънев е прав, че модернизацията на българските фирми от 20 години насам е платена с европейски пари. Тези пари обаче идват от оперативните програми със споделено управление – „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ (2007–2013 г.), „Иновации и конкурентоспособност“ (2014–2020 г.) и „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (2021–2027 г.), тоест от предварително разпределения за България плик, който правителството защитава. Съкращават се парите за общоевропейските конкурси, в които, по думите на самия Пеканов, българските фирми ще трябва да се състезават с големите германски и френски концерни. Затова по-важният въпрос е дали парите за модернизация на малкия бизнес, а и на стопанствата, ще оцелеят в националния план, където ще трябва да се борят за място с пътищата, социалните услуги и граничната сигурност.

Земеделието в кутията

Минимумът за подпомагане на доходите (парите в националните планове, заделени само за директни плащания) в ирландската кутия остава непокътнат. В предложението на Комисията той е 293,7 млрд. евро в текущи цени за целия ЕС, при 386,6 млрд. евро за цялата ОСП в сегашната рамка, заедно с пазарните мерки и развитието на селските райони. За развитието на селските райони предложението на Комисията не предвижда отделен фонд, а само общ минимум от 10% от незащитената част на всеки план, който трябва да покрие всички разходи в селските райони, не само земеделските. В реално изражение предложението намалява парите за сближаване и земеделие с 10 до 15% в сравнение с рамката за 2021–2027 г., по оценка на Института „Жак Делор“. Когато Чамова казва, че няма сериозни проблеми, тя приема тази база.

Съкращението, което засяга стопаните най-пряко, е в парите за кризи. Unity Safety Net, инструментът, който в новата рамка поема ролята на сегашния селскостопански резерв, е в кутията с 30% по-малък, отколкото в предложението на Комисията: 3,9 вместо 5,6 млрд. евро в цени от 2025 г. От селскостопанския резерв през 2023 г. бяха платени компенсациите за българските зърнопроизводители, а през есента на 2025 г. Комисията предложи от него 7,4 млн. евро за български производители на плодове, ядки и зеленчуци, пострадали от неблагоприятно време. Комисията беше предложила резервът за кризи да стане два пъти по-голям от сегашния. Кутията запазва само част от това увеличение и прехвърля кризисните плащания за фермерите към националните планове (точка 47), така че при следващата криза помощта ще идва първо от националния план, за чиито пари ще се борят и всички останали политики.

Европейската комисия се обяви срещу тези съкращения веднага след публикуването на кутията, а по сведения на Euronews новото предложение на Коща трябва да запази достатъчно гъвкавост за непредвидени разходи. Докато лидерите спорят за общата сума, министрите на земеделието ще се опитат на 26 и 27 октомври в Люксембург да постигнат частичен общ подход по регламента за условията за подкрепа по ОСП, тоест да договорят правилата, преди да са известни парите. Позицията на България за това заседание също минава по реда на Постановление № 85.

Датите

За стопанина след тази седмица са ясни две неща. Директните плащания остават най-защитената част от всички варианти на бюджета, които са на масата, а парите за кризи се свиват спрямо предложението на Комисията и се местят в националния план, където всяко евро ще зависи от изпълнени цели и от срокове. Сценарий, в който европейските пари спират, не присъства в нито едно от съобщенията, с които правителството оповести позициите на България, и съдържание може да му даде само правителството, с разчети, които досега не е показало.

В Брюксел и Люксембург: 26–27 октомври, Съвет по земеделие и рибарство, частичен общ подход по регламента за ОСП; 26 ноември, извънредна среща на лидерите по новото предложение на Коща; декември, редовен Европейски съвет; 31 декември 2027 г., край на сегашната финансова рамка.

В София: позиции на България за Съвета по земеделие и за извънредния Европейски съвет, които Министерският съвет одобрява по Постановление № 85; икономически разчети за сценарий без европейско финансиране – без дата.

Ася Василева

Понятия

Многогодишна финансова рамка (МФР) – седемгодишният бюджет на ЕС. Сегашната обхваща 2021–2027 г., следващата се договаря за 2028–2034 г. Приема се единодушно от Съвета на ЕС след съгласие на Европейския парламент.

Преговорна кутия – проект на компромисен текст с числа, който председателството на Съвета на ЕС подготвя, за да сближи позициите на държавите. Ирландската е от 10 октомври 2026 г.

Национален и регионален план за партньорство – единният план за всяка държава в предложението за 2028–2034 г., в който се събират парите за сближаване, ОСП, рибарство, социални политики, миграция и сигурност.

Минимум за подпомагане на доходите – сумата в националните планове, заделена само за директни плащания на земеделските стопани; в предложението на Комисията е 293,7 млрд. евро в текущи цени за целия ЕС.

Unity Safety Net – инструментът за кризи в предложението за 2028–2034 г., който поема ролята на сегашния селскостопански резерв.

Етапи и цели – измерими ангажименти (реформи, инвестиции, резултати), срещу чието изпълнение Комисията изплаща парите, по модела на плана за възстановяване и устойчивост.

Автоматично освобождаване – правилото, по което парите, за които държавата не е поискала плащане в определения срок след поемането на ангажимента, се губят за нея.

Нетен получател и нетен платец – държава, която получава от бюджета на ЕС повече, отколкото внася, и държава, която внася повече, отколкото получава.

Справедливо връщане (juste retour) – подход, при който всяка държава оценява членството си по разликата между внесеното в бюджета на ЕС и полученото от него.

Европейски фонд за конкурентоспособност – предложеният общ фонд за 2028–2034 г., в който парите не се разпределят предварително по държави, а се печелят в конкурс между кандидатите от целия ЕС.

Съвет по европейските въпроси – органът към Министерския съвет, създаден с Постановление № 85 от 2007 г., в който министерствата съгласуват позициите на България по въпросите на ЕС, преди те да бъдат одобрени.

Законът на Майлс – наблюдението на американския администратор Руфъс Майлс, че позицията на служителя по даден въпрос зависи от институцията, в която работи.

Предприемачески доход – това, което остава на стопанствата, след като са платени трудът, арендата и лихвите, по методологията на икономическите сметки за селското стопанство.

Прозорец на Овертон – кръгът от идеи и политики, които мнозинството в даден момент смята за приемливи; описан е през 90-те години от Джоузеф Овертън (Mackinac Center for Public Policy) и е наречен на него от колегата му Джоузеф Леман.

Външна конвергенция – изравняване на средните директни плащания на хектар между държавите членки; България е сред държавите с плащания под средното за ЕС.

Ренационализация на ОСП – връщане на решенията и на парите за подпомагане на земеделието от общото европейско равнище към държавите; в твърдата форма всяка държава плаща на фермерите си от собствения бюджет.

Използвани източници

Иво Христов, вицепремиер, телевизионно интервю, 19.10.2026 г.

Велислава Чамова-Петрова, министър на външните работи, отговор на журналистически въпрос, Люксембург, Съвет „Външни работи“, 12.10.2026 г.

Атанас Пеканов, вицепремиер по управлението на европейските средства, телевизионно интервю, 16.10.2026 г.

Радан Кънев, брифинг на „Демократична България“ в Народното събрание, 16.10.2026 г.; публикация във Facebook, 19.10.2026 г.

Конституция на Република България, чл. 105, ал. 4; Постановление № 85 на Министерския съвет от 17.04.2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз; Закон за арендата в земеделието, чл. 4, ал. 1.

Министерски съвет, решения от 17.09.2026 г., 07.10.2026 г. и 14.10.2026 г. за одобряване на позициите на България за Съвета „Общи въпроси“ (22.09.2026 г. и 13.10.2026 г.) и за Европейския съвет (15–16.10.2026 г.); Програма за управление на Република България 2026–2030 г., приета на 12.08.2026 г.

Съвместно писмо на ръководителите на 17 държави членки до председателя на Европейския съвет и министър-председателя на Ирландия, оповестено от Министерския съвет на 05.10.2026 г.; Euronews, 03.10.2026 г.

Съвет на ЕС, „Многогодишна финансова рамка 2028–2034 г.: преговорна кутия“, 10.10.2026 г., точки 44, 47, 65 и 80.

Европейски съвет, заключения от заседанието на 15 и 16 октомври 2026 г. (EUCO 14/26); Euronews, 15.10.2026 г.

Договор за функционирането на Европейския съюз, чл. 38–44 и чл. 312, ал. 2 и ал. 4; Регламент (ЕС) 2020/2220 за определяне на някои преходни разпоредби за подпомагането от ЕЗФРСР и ЕФГЗ през 2021 и 2022 г.; Решение за изпълнение (ЕС) 2022/2506 на Съвета от 15.12.2022 г. относно мерки за защита на бюджета на Съюза срещу нарушения на принципите на правовата държава в Унгария.

Съвет на ЕС, дневен ред на Съвета по земеделие и рибарство, 26–27.10.2026 г. (CM 4478/26).

Agence Europe, бюлетини от 13–15.10.2026 г. за срока в заключенията на Европейския съвет; AFP, 15.10.2026 г.

Ifop-Fiducial за Le Figaro, LCI и Sud Radio, проучване за президентските избори във Франция през 2027 г., 25–29.09.2026 г.; Апелативен съд в Париж, решение по делото срещу Марин Льо Пен, 07.07.2026 г.; ZDF, „Politbarometer“, 22–24.09.2026 г.

Програма на „Алтернатива за Германия“ за изборите за Бундестаг, приета на 11.04.2021 г.; програмни позиции на АфД и „Национален сбор“ за ОСП (top agrar; Public Sénat, 2019 г.; Pleinchamp, 2024 г.); Баварски ландтаг, Drucksache 19/11954, 08.05.2026 г.

Mackinac Center for Public Policy, „The Overton Window“ (mackinac.org), с обясненията на Джоузеф Леман.

Асоциация на земеделските производители в България, позиция по бъдещата ОСП 2028–2034 г., изх. № 014-06/30.06.2026 г.; Национална асоциация на зърнопроизводителите, позиция относно Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г. и бъдещата ОСП, внесена в МЗХ, юли 2026 г.

Institut Jacques Delors, „MFF negotiations: What to expect from the October European Council“, октомври 2026 г.

Германски икономически институт (IW Köln), нетни платци и нетни получатели в ЕС за 2021 г.; Deutsche Bundesbank, месечен доклад за бюджета на ЕС за 2024 г.

НСИ, „Икономически сметки за селското стопанство – 2025 година – окончателни данни“, 13.10.2026 г.

Министерство на финансите, вноска на България в бюджета на ЕС за 2023 г. и 2024 г.; Общ бюджет на ЕС за 2024 г., приходна част; Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и мотивите към проекта; Министерство на земеделието и храните, пресконференция на министър Пламен Абровски, 21.05.2026 г.

Европейска комисия, финансови отчети за ЕФГЗ и ЕЗФРСР за 2023 г.; Европейска комисия, предложение за помощ от селскостопанския резерв, октомври 2025 г.; Европейска комисия, предложения за Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г., за ОСП и за националните и регионални планове за партньорство, 16.07.2025 г.; ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, информационен материал за целевия разход за селските райони, юни 2026 г.

Сметна палата на Република България, одит на изпълнението на „Хоризонт 2020“ в сътрудничество с Европейската сметна палата.

Архив на zemedeleca.bg: материалите за ирландската преговорна кутия (9, 11 и 12.10.2026 г.), за сценариите при ренационализация на ОСП и сметката за българския бюджет (02.10.2026 г.), за нетните салда на държавите и позицията на АфД (септември 2026 г.) и за окончателните икономически сметки за селското стопанство за 2025 г. (13.10.2026 г.).