НИМХ отчита, че засушаването е довело до пропускане на сроковете за сеитба на рапицата на много места, а в много райони на Северна България и на оптималните срокове за пшеницата и ечемика. Посевите, които поникнат късно, ще презимуват слабо развити, и тогава добивът зависи от решенията при самата сеитба: дълбочината, обеззаразеното семе, нормата и есенния хербицид.
„В момента в България алтернатива на зърнопроизводството на тези площи няма. Ние ще сеем, със сигурност ще се засеят 10–12 милиона декара пшеница.“ Това каза в петък пред редакцията председателят на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов, в разговор за корабите, които не идват към Варна и Бургас, и за 4,5–5 млн. тона пшеница от тазгодишната реколта, които трябва да бъдат изнесени до юни. Решението дали да се сее, стопаните вече са взели, защото техниката и договорите за аренда са обвързани със зърнопроизводството и не се сменят за един сезон. Остава въпросът как да се сее в есен, която започна със засушаване, а той е агрономически и се решава на полето.
Към 8 октомври в страната са засети 50 872 хектара пшеница за реколта 2027 г., с 19,5% повече от година по-рано, показва оперативният анализ на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) от 14 октомври. Ръстът е спрямо ниска база, защото и миналата есен сушата, а след нея обилните валежи в началото на октомври забавиха сеитбата, и затова е показател повече за темпа, отколкото за площта, която ще бъде засята накрая. Рапицата е на 87 366 хектара, с 10,9% по-малко от миналогодишните 98 073. В месечната си агрометеорологична прогноза за октомври Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) записа, че засушаването в края на лятото е попречило на предсеитбените обработки и септемврийските срокове за зимната рапица са пропуснати. В прогнозата за 16–22 октомври агрометеорологът Дукена Жолева добави, че на много места в Северна България са пропуснати и оптималните срокове за пшеницата и ечемика. Валежите от предходната седмица обаче са подобрили състоянието на горните почвени слоеве: в Кнежа и Плевен са паднали по 40 л/кв. м, във Враца 31, в Силистра 32, и тъй като до края на второто и началото на третото десетдневие в Северна България нови валежи не се очакват, условията ще позволят на стопаните да наваксат част от закъснението. В Южна България агротехническият срок тече, по месечната прогноза на института до 25 октомври, а посевите от първото десетдневие на месеца поникват край Бъзовец, Провадия и Карнобат. В област Ямбол до средата на октомври са засети 20 200 декара мека пшеница, 8950 декара ечемик и 102 437 декара рапица. МЗХ отчита, че там продължителното засушаване е забавило житните, а валежите около 15 октомври създават по-благоприятни условия за почвообработка и сеитба и се очаква да помогнат за наваксване на изоставането.
Двама агрономи от двата края на страната описват есента от полето. Агр. Мариян Пеев, председател на кооперацията в бургаското село Мъглен, ни разказа в разгара на кампанията: „Сеитбата е в разгара си, в момента всички земеделци сеят.“ По думите му тази година тя закъснява с две седмици, а засушаването през последните два месеца е затруднило обработката: „Много по-трудно на места се обработиха почвите.“ Агр. Рени Тодорова от Врачанско разказва за промяна, която личи в сеитбооборота на Северозапада: царевицата отпада, а рапицата се връща.
Част от агрономическата картина вече описахме тази есен. В статията „Спорът кога да се сее пшеницата се разгаря от Добруджа до Украйна и до научните списания: сроковете се местят с 10–15 дни, но в различни посоки“ от 14 септември обяснихме, че посевът събира топлина и че сроковете се четат като сума на температурите. В „Заради сушата стопаните пропуснаха септемврийския срок за рапицата, а сеитбата на пшеницата започва в хладен и влажен октомври: НИМХ очаква до края на месеца посевите да имат от един до три листа, а масовите слани да дойдат в края на първото десетдневие“ от началото на октомври дадохме нормите на БАБХ, с 20% увеличение при закъсняла сеитба, дълбочината, праговете за неприятелите, условията за есенното пръскане и кондицията, с която рапицата трябва да влезе в зимата: 6–8 листа и коренова шийка с диаметър поне 8 мм. Тук ги използваме, без да ги повтаряме. Остават решенията за семето, плевелите, рапицата с малка маса, междинните култури и пролетното торене, и по всяко от тях агр. Пеев има мнение.
Подготовката на почвата и дълбочината при суха почва
„Основното при сеитбата е подготовката на почвата, дълбочината на сеитба и най-важното — след сеитба полето да е чисто. Отнася се за всички есенници“, казва агр. Пеев. При суха почва подготовката и дълбочината носят общ риск: семето да легне в неравномерно влажен слой и посевът да поникне на петна. В септемврийската статия го описахме с израза от практиката „шарена влага“, а българската препоръка при сухо сеитбено легло е валиране.
Добруджанският земеделски институт в Генерал Тошево е проверил как предсеитбената обработка променя поникването. В опит върху слабо излужен чернозем, с пшеница след царевица за зърно и норма 550 кълняеми семена на квадратен метър, поникването е по-равномерно след двукратно дисковане на 10–12 см и при директна сеитба, а двата варианта дават и по-добро есенно развитие на посева от оранта на 14–16 см с последващо дисковане. Опитът е публикуван през 2017 г. и е направен в Добруджа, но въпросът, на който отговаря, стои пред всяко стопанство със суха почва: колко пъти машината трябва да мине през полето, преди семето да легне в него.
При суха почва има изкушение семето да отиде по-дълбоко, към влагата. Колкото по-дълбоко е заровено, толкова по-дълъг път изминава кълнът със запасите на зърното, преди да стигне светлината. В доклад на селскостопанската опитна станция на Държавния университет на Канзас (Гедира, Шройер и Полсен, 1998) изследователите посочват, че дълбоката сеитба и закъснялото поникване изчерпват въглехидратните запаси на ендосперма, а сеитбата дълбоко в суха почва често води до слабо поникване, бавно развитие и редки посеви. Изводът им е семето да не се заравя по-дълбоко от 80% от най-голямата дължина на колеоптила на сорта, измерена при кълнове без стрес (колеоптилът е защитната обвивка, с която кълнът пробива почвата). Тук е и един факт, който засяга семепроизводителите. Гените за ниско стъбло Rht-B1b и Rht-D1b, които носят повечето сортове пшеница по света, скъсяват колеоптила с до 40%, и според изследователите от австралийската научна агенция CSIRO такива сортове поникват по-слабо при сеитба по-дълбоко от 5 см. В българските сортове по-често се среща друг ген за ниско стъбло, Rht8, който почти не скъсява колеоптила: в изследване на Ганева и колеги (2005) върху български сортове, създадени до 2003 г., той е открит в 64 от 76 съвременни сорта, или в 84%, а Rht-D1b и Rht-B1b – съответно в 6 и в 4 сорта. Затова при суха почва дълбочината се съобразява и със сорта, а дължината на колеоптила се пита при селекционера.
Семето и първите 45 дни
„Торенето през есента е важно, но тук според мен е по-важно семената да бъдат обеззаразени, плюс някакъв продукт, който да стимулира ранното развитие на семенцето“, пише агр. Пеев. И добавя: „След покълване до поникване и втори-трети лист минават 45 дни, в които новото растение се храни от семенцето, докато се укрепи. Там хранителни вещества от почвата почти не се приемат.“
Числото 45 може да се провери с топлинния часовник, който описахме през септември и октомври. По ориентировъчните стойности в ръководството за растежа на пшеницата на британската браншова организация AHDB пшеницата иска около 150 градус-дни (сбор от средните денонощни температури над 0 °C) от сеитбата до поникването и около 120 за всеки следващ лист (това време между два поредни листа се нарича филохрон), тоест около 390 до третия лист. При средна денонощна температура 10 °C това прави 39 дни, при 8 °C – 49, и 45-те дни на агр. Пеев отговарят на средна температура малко под 9 °C.
Колко време трябва на пшеницата до поникването и до третия лист
| Средна денонощна температура | До поникването (около 150 градус-дни) | До третия лист (около 390 градус-дни) |
| 6 °C | 25 дни | 65 дни |
| 8 °C | 19 дни | 49 дни |
| 10 °C | 15 дни | 39 дни |
| 12 °C | 13 дни | 33 дни |
Сметка на редакцията по ориентировъчните стойности на AHDB: около 150 градус-дни над 0 °C от сеитбата до поникването и около 120 за всеки следващ лист. Сметката важи при достатъчна влага в почвата. При ниски температури сумата до поникването може да е и по-голяма: в литовския опит, който цитирахме през септември, при 8 °C тя е около 180 градус-дни, тоест поникването идва 3–4 дни по-късно.
Втората половина от изречението му се нуждае от уточнение. Поникващото растение наистина живее от зърното, но от двете му съставки по различно време. Нишестето на ендосперма дава енергията, с която кълнът си пробива път и с която се разгръщат първите листа. Минералните вещества от ендосперма се изнасят много по-рано. В австралийски опит (Мусави-Ник и колеги, 1997), в който зърната на два сорта пшеница са разделени на обвивка, ендосперм и зародиш и са проследени през първите дванайсет дни, всички изследвани елементи са изцяло изнесени от ендосперма към корена и стръка след десет дни растеж в контролирани условия, а фосфорът и калият са изтеглени ефективно и от обвивката. Оттам нататък растението все повече зависи от минералната храна в почвата. В изследване от университета във Вагенинген (Родригес и колеги, 1998), в което пшеницата расте в пясък, поливан с хранителни разтвори, при недостиг на фосфор растежът на надземната част до 44-тия ден след поникването е с 25% по-малък, листата излизат по-бавно, а някои братя закъсняват или изобщо не се появяват. Прозорецът, за който говори агр. Пеев, е времето, в което посевът залага братята си, и затова мястото на фосфора е в есенното торене, преди или при сеитбата. „Нуждата от предсеитбено запасяване с фосфор е безспорна“, пише инж.-агр. Евелина Маринова от Лидер Консултинг в технологията си за отглеждане на премиум пшеници.
За обеззаразяването подредбата на агр. Пеев е точна, защото болестите, които идват със семето, не могат да бъдат спрени по-късно в полето. Гъбата на праховитата главня (Ustilago tritici) е в зародиша на самото зърно и в обичайното производство се унищожава само със системен обеззаразител, който прониква в него. Спорите на обикновената главня, наричана още мазна или твърда (Tilletia caries), запазват жизнеността си в почвата около две години, а по семето много по-дълго, и заразеното зърно се изпълва с черна маса от спори, която мирише на развалена риба.
Продукт, който стимулира ранното развитие на семенцето, може да е тор, например с микроелементи, или растителен биостимулант, както го нарича европейското право. Регламент (ЕС) 2019/1009, който от 16 юли 2022 г. урежда продуктите за наторяване с маркировка „ЕС“, определя растителния биостимулант като продукт, който стимулира храненето на растението независимо от собственото си съдържание на хранителни вещества, с цел да подобри усвояването им, устойчивостта на абиотичен стрес (суша, студ, жега), качествените показатели или достъпността на хранителните вещества, свързани в почвата. За продуктите с маркировка „ЕС“ регламентът изисква биостимулантът да има ефектите, обявени на етикета, за посочените там растения, затова при избора първо се чете етикетът: срещу какво и за кои растения е доказано действието.
За най-късните посеви агр. Пеев не вижда смисъл от такива продукти: „И както най-вероятно ще стане, в средата на ноември не е необходимо да се третира с никакви стимулиращи продукти, защото и температурите в този период са ниски, около 10 градуса.“ Таблицата показва защо. При средна температура 6 °C поникването иска около 25 дни, а третият лист идва след повече от два месеца, тоест пшеница, засята в средата на ноември, има ограничено време за развитие и при ниски температури може да остане с един лист или изобщо да не поникне преди трайното застудяване. Ограничението за такъв посев е топлината.
Нормата е другото решение, което стопанинът взима при късна сеитба. Инж.-агр. Маринова формулира принципа в същата технология: при ранна сеитба гъстотата не се намалява прекомерно, при късна сеитба се разчита „на голям брой централни братя“. Централните братя са главните стъбла, по едно на всяко растение. Късно засятата пшеница има малко време за есенно братене, а при ноемврийските посеви, отбелязва AHDB, братенето обикновено се отлага за пролетта, освен ако след сеитбата не дойде необичайно топло време. Затова първоначалната гъстота придобива по-голямо значение. Част от компенсацията може да дойде от пролетното братене, но тя зависи от условията след зимата. С колко се увеличава нормата при закъсняла сеитба, дадохме в началото на октомври по бюлетина на БАБХ.
Рапицата, засята в края на септември
„Рапицата се зася в срокове, в края на септември“, пише агр. Пеев. „Опасността е при рапицата: поникването е трудно и в зимата ще влезе във втори-трети лист.“ Краят на септември е след срока, който НИМХ сочи за зимната рапица, и заедно със сухата почва това обяснява защо растенията ще влязат в зимата малки. Във фаза 2–3 лист растението е далеч от кондицията, която описахме в началото на октомври. Към нея френският технически институт за маслодайните култури Terres Inovia добавя показател, който се мери с кантар на полето: свежата надземна маса. В регионалните бюлетини за здравето на растенията (BSV), които френските земеделски камари издават заедно с Terres Inovia и други партньори, целта при навлизането в зимата е поне 1 кг на квадратен метър, оптимално 1,5 кг, а за готови да презимуват се смятат растенията с 8 и повече листа, тоест прагът там е по-висок от долната граница на 6–8-те листа, които дадохме през октомври. Растенията от един квадратен метър се изрязват на нивото на почвата, на две места при еднородно поле и на четири при неравномерно, без краищата, и се претеглят, щом растежът спре. Второто претегляне в края на зимата, сравнено с първото, показва колко маса рапицата е загубила с окапалите от студа листа, чийто азот отчасти се връща към нея, и двете тегла влизат в пролетната сметка за азота. Рапицата във фаза 2–3 лист ще е натрупала малко надземна маса и ще е усвоила по-малко азот. Пролетната норма обаче се изчислява след оценка на оцелелия посев, натрупаната маса и реалния му добивен потенциал, като в сметката влизат и почвата, и предшественикът, а Terres Inovia предупреждава нуждите от азот да не се надценяват.
Целите за маса Terres Inovia поставя изрично, за да ограничи риска от насекомите, най-вече от ларвите на рапичната стъблена бълха (Psylliodes chrysocephala), които се вгризват в листните дръжки. В Бургундия–Франш-Конте мнозинството от тези ларви вече са устойчиви на пиретроидите, отчитат същите бюлетини. У нас, както в целия ЕС, семето на рапицата вече не може да бъде третирано с неоникотиноиди. През 2018 г. ЕС ограничи трите основни неоникотиноида, имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксам, до употреба в постоянни оранжерии, а на 19 януари 2023 г. Съдът на ЕС прие по дело C-162/21, че държава членка не може по извънредна процедура да разреши семена, третирани с такива продукти, когато пускането на пазара и употребата на тези семена са изрично забранени с регламент на Комисията. Затова при малката рапица обходите и праговете от октомврийската ни статия остават необходими.
Агр. Тодорова обяснява защо стопаните в Северозапада приемат този риск. „Рапицата, която от много години беше зачеркната от сеитбооборота, в последно време е може би най-доходоносната култура. Тя изисква повече грижи и агрономическа намеса“, казва тя. Според нея през последните две-три години условията в региона са подходящи за културата, а през миналата стопанска година рапицата там е дала между 300 и 400 кг/дка, при средно около 700 кг/дка за пшеницата. „Повече грижи и агрономическа намеса“ при късно засятата рапица означава всичко описано дотук: кондиция преди зимата, претеглена маса, обходи за рапичната стъблена бълха и пролетен азот, сметнат по растението.
Чистото поле
Двете изречения, на които агр. Пеев набляга най-много, са за плевелите. „Чисти полета без конкуренция за добивния потенциал на зимните култури“, казва той, и още: „Заложете на чистите полета след сеитба, там е ключът към успеха!“ В хербологията за това се говори като за критичния период за борба с плевелите: времето в развитието на посева, в което плевелите отнемат от бъдещия добив повече, отколкото стопанинът може да си позволи. Колко могат да отнемат плевелите изобщо, изчислява Е.-К. Оерке от Бонския университет в световния си преглед на загубите от вредители за 2001–2003 г. (2006). Без никаква защита плевелите могат да отнемат 23% от добива на пшеницата, повече от болестите и неприятелите, а при сегашната защита загубата пада до 7,7%.
При пшеницата най-опасни са житните плевели, които никнат наесен заедно с културата и зимуват в посева: ветрушката (Apera spica-venti) и полската лисича опашка (Alopecurus myosuroides). С тях наесен никнат и широколистни плевели като лепката, персийското великденче и овчарската торбичка. В латвийски полски опити, в които ветрушката е била 70–80% от масата на всички плевели, есенното третиране я е овладяло задоволително до жътвата, а пролетното не е дало добър резултат. Украински опит (Павлов и колеги, 2021) дава и числата. Почвеното третиране преди поникването не осигурява нужния контрол на ветрушката. Хербицидът, внесен, когато пшеницата е във фаза първи лист (BBCH 11), унищожава 91% от нея, а при пролетното възобновяване на вегетацията – 69%.
Тазгодишната суша променя и действието на хербицидите. Почвените хербициди работят през влагата: активното вещество трябва да се придвижи в слоя, където покълват семената на плевелите, и да бъде поето от корените им, затова в суха почва ефектът им пада. Британските опити, обобщени в доклад № 560 на браншовата организация AHDB, показват последователно по-добро действие на почвените хербициди, внесени преди поникването, при сеитба, отложена с три седмици от средата на септември към началото на октомври: средно с 26% по-добър контрол на лисичата опашка, което авторите обясняват най-вероятно с по-ниските температури и по-влажната почва. Британски специалисти по плевелите добавят, че в по-хладно време тези хербициди се разграждат по-бавно и се задържат по-дълго в почвата. Валежите около 15 октомври, които отвориха полето в Ямболско, създават условия и за масово поникване на плевелите, и в посевите, засети след тях, плевелите и пшеницата ще никнат по едно и също време.
Британските опити дават и аргумент в полза на закъснението. При сеитба след средата на октомври голяма част от лисичата опашка вече е поникнала, преди сеялката да влезе в полето (по британски данни около 80% от нея никне от август до октомври), и се унищожава преди сеитбата, а хербицидите в новия посев действат по-сигурно. Затова в Англия отлагането на сеитбата е утвърдена мярка срещу житните плевели. Срещу този аргумент стоят две особености на тазгодишната есен у нас. Закъснението е наложено от сухата почва, в която и плевелите не са имали влага да поникнат преди сеитбата, затова никнат заедно с нея. Освен това прозорецът за есенните вегетационни хербициди се стеснява с всяка седмица на ноември. Агрономите от Аграрния университет в Пловдив поставят за тях условията, които дадохме и в октомври: посевът да е в начало на братене, дневните температури да са над 12 °C, нощните поне 2–3 °C над нулата, а в следващите няколко дни да не се очакват отрицателни температури. За почвените хербициди преди поникването тези условия не важат, а за всеки продукт решава етикетът. Късно засетият посев трудно стига до началото на братенето преди студа, навлиза в зимата с малко листа и е по-слаб конкурент на плевелите, поникнали с него. В прогнозата си от 9 октомври НИМХ препоръча есенно внасяне на хербициди при силна заплевеленост.
Предшественикът се сменя
Промяната, която описва агр. Тодорова, засяга и болестите. Във Врачанско царевицата, доскоро любима култура, отстъпва, а някои стопанства я изключват напълно. За пшеницата това означава по-рядко царевица като предшественик, а с нея е свързан висок риск от фузариум по класа. В Препоръка 2006/583/ЕО за предотвратяване и намаляване на фузариевите токсини в зърното Европейската комисия записва, че сеитбообороти, в които участва царевица, носят висок риск, и сочи редуването на културите като ефективен начин рискът да се намали.
Обратната страна е повече пшеница след рапица. Рапицата освобождава полето рано и е сред подходящите предшественици на пшеницата, но оставя самосевки, които никнат в житния посев и се конкурират с него точно в есенния прозорец. При хибридите, толерантни към хербицидите от групата на имидазолиноните, срещу самосевките не може да се разчита на сулфонилурейните хербициди, които стопаните обикновено използват в житото, и за тях е нужен продукт с друг механизъм на действие, например от групата на 2,4-Д и МЦПА, както писахме в началото на октомври.
Междинните култури: инкорпориране в края на март
„За междинните култури също. Няма да развият необходимата листна маса, затова тяхното инкорпориране с почвата ще трябва да е в края на март“, пише агр. Пеев. Масата е самият смисъл на междинната култура: от нея зависи колко азот ще задържи през зимата, колко дълго ще покрива почвата и колко органично вещество ще върне. Култура, засята в суха почва в края на лятото, наесен е останала малка. При зимуващите видове отлагането на инкорпорирането към края на март дава още няколко седмици растеж напролет, а незимуващите, като фацелията, елдата и александрийската детелина, измръзват и след зимата не натрупват маса. Срещу допълнителната маса стои пролетната влага: култура, която расте през март, използва вода, която в суха пролет е нужна на засятото след нея. Където междинната култура е заявена по интервенция от Стратегическия план, датата на инкорпориране се сверява с условията на интервенцията.
Кои видове ще издържат сухата есен, се решава при избора на семената. В описанията на смесите в сайта на Лидер Консултинг фацелията е устойчива на суша, а александрийската детелина и фуражната ряпа се развиват по-добре във влажна среда. За ранен срок на сеитба, пише инж.-агр. Маринова, по-подходящи са бобовите, елдата, фацелията и суданката, а кръстоцветните, които по думите ѝ работят най-активно в почвата, напредват бързо, щом през октомври дойдат валежите.
Торенето наесен и в началото на март
Агр. Пеев смята есенното торене за важно, но поставя главните грижи след зимата: „Тук според мен грижите са вече след зимата, в началото на март: торене и също така стимулиращо действие.“ За фосфора времето е есента, по причините, описани по-горе. При азота тежестта е напролет. В технологията си за отглеждане на премиум пшеници инж.-агр. Маринова дава схема с умерена стартова доза азот, силна доза при нарастването на стъблото и късна доза, за предпочитане с карбамид, както и двукратно внасяне на сяра. В нитратно уязвимите зони есенното внасяне на азот е ограничено и от забраната, за която писахме в началото на октомври.
Изречението на агр. Пеев за разходите описва същата логика с думите на стопанина: „Торовете и горивата са скъпи, но с правилните решения, без да казваме, че ще намалим разходите, можем да ги вложим в точния момент.“ Ефектът от една и съща доза зависи от фазата, в която е внесена, и това прави календара на торенето част от сметката за разходите.
Полетата до зимата
Рапицата, засята в края на септември в суха почва, ще презимува малка, и до зимата за нея остават обходите за рапичната стъблена бълха по праговете от октомври и претеглянето на свежата маса, щом растежът спре, защото заедно с претеглянето в края на зимата то влиза в пролетната сметка за азота. Пшеницата, която се сее сега в Южна България и се досява в Северна, иска обеззаразено семе, норма, сметната с оглед на по-слабото есенно братене, дълбочина, съобразена със сорта, и есенно третиране срещу плевелите, поникнали заедно с нея, когато фазата на посева, състоянието на плевелите и времето позволяват използването на конкретния разрешен хербицид; където това не стане наесен, третирането се прави в началото на пролетта. Пшеницата, засята през ноември, има ограничено време за развитие преди зимата и при ниски температури може да остане само с един лист или дори да не поникне преди трайното застудяване. При нея решенията за торенето се отлагат за началото на март.
снимка: агр. Мариян Пеев
Понятия
Градус-дни (сума на температурите) — сбор от средните денонощни температури над определен праг, за пшеницата 0 °C. По AHDB пшеницата иска около 150 градус-дни от сеитбата до поникването и около 120 за всеки следващ лист.
Филохрон — топлината в градус-дни между появата на два поредни листа на главното стъбло. При по-късна сеитба той е по-къс.
BBCH — международна скала за фазите на развитие на растенията. При житните 09 е поникване (колеоптилът излиза над почвата), 10 – първият лист излиза от колеоптила, 11 – първи разгърнат лист, 13 – три разгърнати листа, 21 – начало на братенето (вижда се първият брат).
Главно (централно) стъбло и странични братя — главното стъбло излиза от зародиша, страничните братя се образуват от възела на братене, обикновено след третия лист. При късна сеитба първоначалната гъстота придобива по-голямо значение, а братенето често се измества към пролетта.
Колеоптил — защитната обвивка, с която кълнът на житните пробива почвата. Гените за ниско стъбло Rht-B1b и Rht-D1b го скъсяват с до 40%, генът Rht8 почти не го скъсява. Семето не бива да се заравя по-дълбоко от 80% от дължината му.
Ендосперм — хранителната тъкан на зърното. Нишестето му храни кълна до първите листа, а минералните вещества от него се изнасят в растението за около десет дни в контролирани условия.
Обеззаразяване на семената — третиране срещу болестите, които се пренасят със семето, като праховитата и обикновената главня и фузариумът. Праховитата главня е в зародиша на зърното и се унищожава само със системен обеззаразител.
Растителен биостимулант — продукт, който по Регламент (ЕС) 2019/1009 стимулира храненето на растението независимо от собственото си съдържание на хранителни вещества. При продуктите с маркировка „ЕС“ ефектът му трябва да е обявен на етикета за посочените растения.
Свежа надземна маса на рапицата — теглото на растенията от 1 м², изрязани на нивото на почвата на две до четири места в полето. По Terres Inovia целта при навлизането в зимата е поне 1 кг/м², оптимално 1,5 кг/м².
Критичен период за борба с плевелите — времето в развитието на посева, в което плевелите намаляват добива повече от допустимото и борбата с тях дава най-голям ефект.
Шарена влага — израз от практиката за неравномерно овлажнена почва след суша, при която семената покълват на едни места, остават сухи на други и посевът пониква на петна.
Почвен хербицид — хербицид, който действа през почвата върху покълващите плевели и има нужда от влага, за да стигне до тях.
Самосевки — растения от окапали семена на предшественика, които никнат в следващата култура и се държат като плевел.
Предшественик — културата, отглеждана на полето преди сегашната. От нея зависят остатъците, болестите, плевелите и самосевките в новия посев.
Междинна култура — култура между две основни, която задържа азота, покрива почвата и връща органично вещество.
Инкорпориране — смесване на растителната маса с почвата чрез обработка.
Източници
— Разговор на редакцията с Илия Проданов, председател на УС на НАЗ, 16 октомври 2026 г.
— Агр. Мариян Пеев, писмени отговори до редакцията, 16–18 октомври 2026 г.
— Агр. Рени Тодорова, Врачанско, 17 октомври 2026 г.
— Инж.-агр. Евелина Маринова, Лидер Консултинг, „Технология за отглеждане на премиум пшеници“ (сайт на Лидер Консултинг); материал за междинните култури, 7 юли 2022 г.
— Лидер Консултинг, описания на смесите за междинни култури (сайт на Лидер Консултинг).
— Министерство на земеделието и храните, Оперативен анализ за основни земеделски култури, Бюлетин № 27/2026, 14 октомври 2026 г.; оперативни данни на МЗХ за област Ямбол, октомври 2026 г.; МЗХ, Оперативен анализ от 15 октомври 2025 г.
— НИМХ, месечна агрометеорологична прогноза за октомври 2026 г.; агрометеорологични прогнози от 9 октомври 2026 г. и за 16–22 октомври 2026 г. (Дукена Жолева).
— Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево, „Effect of pre-sowing soil tillage for wheat on the crop structure and the yield components in Dobrudzha region“, Agricultural Science and Technology, юни 2017 г.
— Guedira M., Shroyer J. P., Paulsen G. M., „Growth and Survival of Wheat Seedlings After Dehydration and Rehydration“, Kansas Agricultural Experiment Station, 1998 (Agronomy Journal 89, 1997, 822–826).
— Rebetzke G. и колеги, CSIRO, „New genetics to improve wheat establishment with deep sowing“, GRDC Update Papers, февруари 2019 г.
— Ganeva G. и колеги, изследване на гените за ниско стъбло в български сортове пшеница, Euphytica 145 (2005), 305–315.
— AHDB, Wheat growth guide: Establishment in wheat (GS0–GS2) и Leaf emergence and tillering in winter wheat (GS1–GS2); AHDB, Project Report No. 560 „Sustaining winter cropping under threat from herbicide-resistant black-grass (Alopecurus myosuroides)“; Rothamsted Research, данни за поникването на лисичата опашка; Farmers Weekly, „Can delayed drilling be replaced in blackgrass control programmes?“.
— Moussavi-Nik M., Rengel Z., Pearson J. N., Hollamby G., „Dynamics of nutrient remobilisation from seed of wheat genotypes during imbibition, germination and early seedling growth“, Plant and Soil 197 (1997), 271–280.
— Rodríguez D., Pomar M. C., Goudriaan J., „Leaf primordia initiation, leaf emergence and tillering in wheat (Triticum aestivum L.) grown under low-phosphorus conditions“, Plant and Soil 202 (1998), 149–157.
— Регламент (ЕС) 2019/1009 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. за определяне на правила за предоставянето на пазара на продукти за наторяване с маркировка „ЕС“.
— Регионални бюлетини за здравето на растенията (BSV) за рапицата на френските земеделски камари, с участието на Terres Inovia, 2023–2025 г.; Terres Inovia, ръководство за отглеждане на рапицата, 2024 г.
— Регламенти за изпълнение (ЕС) 2018/783, 2018/784 и 2018/785 на Комисията от 29 май 2018 г.; Съд на ЕС, решение по дело C-162/21, 19 януари 2023 г.
— Тонев Т., Митков А., Янев М., Нешев Н., Аграрен университет – Пловдив, за есенното приложение на хербициди в зимните житни култури, 24 октомври 2022 г.
— Farmers Weekly, „Volunteer management crucial with Clearfield oilseed rape“.
— Oerke E.-C., „Crop losses to pests“, Journal of Agricultural Science 144 (2006), 31–43.
— FAO, „Bread Wheat: Improvement and Production“, глава за главните по пшеницата.
— Vanaga I., Mintale Z., Smirnova O., „Control possibilities of Apera spica-venti (L.) P. Beauv. in winter wheat with autumn and spring applications of herbicides in Latvia“, Agronomy Research 8 (Special Issue II), 2010, 493–498.
— Pavlov O., Babenko A., Andrushchenko A., „Biological effectiveness of herbicides in winter wheat crops of autumn sowing“, „Рослинництво та ґрунтознавство“ 12(4), 2021, 50–59, НУБіП Украйна.
— Препоръка 2006/583/ЕО на Комисията от 17 август 2006 г. за предотвратяване и намаляване на фузариевите токсини в зърнените култури и продуктите от тях.
— zemedeleca.bg, „Спорът кога да се сее пшеницата се разгаря от Добруджа до Украйна и до научните списания: сроковете се местят с 10–15 дни, но в различни посоки“, 14 септември 2026 г.
— zemedeleca.bg, „Заради сушата стопаните пропуснаха септемврийския срок за рапицата, а сеитбата на пшеницата започва в хладен и влажен октомври: НИМХ очаква до края на месеца посевите да имат от един до три листа, а масовите слани да дойдат в края на първото десетдневие“, октомври 2026 г.
