Европейските фермерски организации приеха Стокхолмската декларация в деня, в който лидерите на ЕС започнаха първата си истинска дискусия по бюджета за 2028–2034 г., и поискаха за Общата селскостопанска политика 500 млрд. евро, докато предложението на Комисията гарантира за подпомагането на доходите по-малко от 300 млрд. Българският представител на конгреса Ивелина Папазова разказва какво тревожи колегите ѝ от другите държави – от таваните на плащанията и все по-малкото разрешени препарати до дела от бюджета, който би отишъл за Украйна след присъединяването ѝ.
С искането за Общата селскостопанска политика (ОСП) в бюджета на ЕС за 2028–2034 г. да бъдат заделени 500 млрд. евро (според Copa-Cogeca толкова е сегашният бюджет, коригиран с инфлацията) завърши в Стокхолм 12-ият конгрес на европейските фермери. Около 400 делегати от организациите на земеделските производители и кооперациите в ЕС приеха на 15 октомври Стокхолмската декларация и я изпратиха до председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия и на Европейския парламент. В същия ден в Брюксел държавните и правителствените ръководители проведоха първата си истинска дискусия по бюджета на Съюза за следващите седем години и се разделиха без пробив, а в заключенията си вече не посочиха края на 2026 г. като изричен срок за споразумение.
За конгреса, за декларацията и за числата в преговорите писахме подробно в статията от 16 октомври. Сега разговаряме с Ивелина Папазова, която беше в Стокхолм като експерт на Българската аграрна камара. Тя управлява и собствено зърнопроизводително стопанство.
Каква е ролята на Българската аграрна камара в работните групи на Copa-Cogeca и кои досиета следите?
От февруари представлявам камарата като експерт в работните групи на Copa-Cogeca в Брюксел. Следя групите по зърнените култури, по торовете, по плодовете и зеленчуците и по животните и животинските продукти. Като експерт на камарата участвах и в конгреса в Стокхолм.
Пленарният ден на конгреса съвпадна с първата дискусия на лидерите по бюджета на ЕС за 2028–2034 г. С какво послание излязоха европейските фермерски организации?
Конгресът се провежда веднъж на две години и този път моментът беше особено подходящ. Обсъждането на новия бюджет предстоеше, а по предложението на Комисията бъдещата ОСП ще влезе в общите национални планове и ще разполага с по-малко гарантирани средства. Основното послание, което отправиха и институциите, и Copa-Cogeca, е, че земеделието осигурява не само продоволствената сигурност на Европейския съюз, но и неговата сигурност в по-широкия смисъл.
В какъв смисъл земеделието е част от сигурността на Съюза?
Това лято горещините и пожарите засегнаха много европейски държави и в редица региони земеделците бяха основната сила при гасенето им. На конгреса беше припомнено също, че земеделският сектор поддържа живота в селските райони. Земеделците живеят и работят там. Ако си тръгнат, селото ще изчезне. Мога да дам пример с моето село, където е зърнопроизводството ми. По официални данни в него живеят няколко десетки души и почти всички работят в стопанството. Без стопанството в селото нямаше да има работа. На много места земеделският производител е основният икономически фактор в селския район, а голяма част от екосхемите са създадени, за да се поддържа ландшафтът там.
Беше припомнено и едно любопитно историческо обстоятелство: в миналото земеделците, които познават района си най-добре, са помагали на армията и са превеждали танковете през терена. Днес сме свидетели на няколко военни конфликта, един от които е непосредствено до границата на Европейския съюз.
Общи ли са проблемите на фермерите от различните държави членки?
Проблемът, който обединява всички държави, е все по-малкият брой разрешени активни вещества за растителна защита. Втората голяма тема са дегресивните тавани, които предстои да бъдат въведени в подпомагането. Общата позиция на Copa-Cogeca е, че таваните са справедливи и могат да бъдат въведени, но разходите за труд на заетите в механизираните процеси в земеделието трябва да се приспадат, преди да бъде изчислено намалението.
Третата тема е бъдещата конкурентоспособност на европейската продукция. Произвеждаме по европейските изисквания и знакът „Произведено в ЕС“ се е утвърдил по света като гаранция за качество. Същите изисквания обаче оскъпяват производството и намаляват конкурентоспособността ни.
Защо приспадането на разходите за труд е важно за българските стопанства?
Защитавала съм тази позиция в Copa-Cogeca. В България имаме добре окрупнени стопанства и не виждам смисъл те да бъдат раздробявани. Приемам, че над определен размер едно стопанство става прекалено голямо, но окрупненото зърнопроизводително стопанство е стабилна икономическа единица и плащанията му не бива да бъдат намалявани без основание. В много региони у нас основният работодател е земеделският производител и приспадането на разходите за труд би отчело това.
На конгреса беше представено подробно земеделието в Украйна. Какво очакват европейските организации при едно бъдещо присъединяване?
От една година украинските стопанства изпълняват изисквания за преминаване към европейските производствени стандарти, а според големите агрохолдинги пълното преминаване ще отнеме още години. Според мен въпросът е по-скоро кога, отколкото дали Украйна ще стане член на ЕС, а присъединяването ѝ ще отвори единния пазар за един много голям производител.
Някои колеги споделиха, че вече откриват на пазарите си яйца с маркировка за произход от ЕС, които всъщност са произведени в Украйна. На въпроса дали това е законно представителите на институциите отговориха, че категорично не е и че ще бъде направена проверка.
Каква е структурата на украинското земеделие?
Има много малки стопанства, които според мен произвеждат предимно за собственото си препитание, има средни стопанства, а на върха са много големите агрохолдинги, които обработват огромни площи. Един професор представи данни от свое проучване за производството на яйца в Украйна и числото беше толкова голямо, че той сам уточни, че го е проверил няколко пъти.
Оттук идва и притеснението за бъдещата ОСП, чийто бюджет и без това е намален: какъв дял от него ще отиде за Украйна след присъединяването ѝ и доколко агрохолдингите изобщо се нуждаят от тези средства. Институциите на ЕС категорично не искат пари да се плащат два пъти за едно и също нещо, както се е случвало по някои програми, и настояват европейските средства да бъдат насочвани точно и отчитани прецизно. На конгреса говори и представител на украинските земеделци. Той каза, че днес за тях въпросът е как хората да оцелеят във войната, а оцеляването на стопанствата като предприятия идва след това.
На откриването говори еврокомисарят по земеделие и храни Кристоф Хансен. Има ли в Комисията разбиране за исканията на фермерите?
Според мен комисарят Хансен определено е на страната на фермерите. Той също подчерта, че освен продоволствената сигурност земеделието осигурява и сигурността на Съюза, и напомни за пожарите тази година. Оказва се, че в обширни територии в много държави земеделският производител е този, който поддържа живота им и определя облика им. Това трябва да бъде отчетено и земеделието трябва да остане приоритетен сектор, за да запази своите специфики.
Разбиране има и за все по-малкия брой препарати за растителна защита, които можем да използваме. Тук обаче се намесват и изискванията за качеството на храната и за опазването на околната среда, а на конгреса присъстваше и представител на Генерална дирекция „Околна среда“. Темата е деликатна и всяко решение трябва да бъде внимателно претеглено, но диалог има.
Copa-Cogeca настоява за повече свобода на държавите при прилагането на европейските правила. Как се съчетава това с изискването за еднакви условия на единния пазар?
Copa-Cogeca иска всяка държава членка да има повече свобода при прилагането на регламентите, приети на равнище ЕС. Всички сме на единния пазар и стандартите трябва да бъдат еднакви, но всяка държава има своите географски особености и не е възможно всички да изпълняваме по един и същи начин всички условия. Мисля, че това ще се случи и е въпрос на време.
В същото време организацията настоява за по-строги правила за достъпа до субсидиите, защото в една от държавите членки се оказа, че европейски средства е получила компания, собственост на арабски шейх. Затова се търси уеднаквяване на правилата и по-строги изисквания за всички държави. Географските и природните особености обаче вероятно няма да позволят пълно уеднаквяване и на държавите трябва да остане известна гъвкавост.
Какво печели българското земеделие от участието в работата на Copa-Cogeca?
Copa-Cogeca е най-голямата земеделска организация в Европейския съюз и седалището ѝ е в Брюксел, до институциите. Участието в работните групи ни дава възможност да следим регламентите още докато се подготвят и да защитаваме териториалните, географските и природните условия на българското земеделие. В някои държави средното зърнопроизводително стопанство е много по-малко и стопаните работят в кооперации, докато в България структурата на сектора е съвсем различна и трябва да бъде защитена.
Убедена съм, че присъствието ни там е изключително полезно. Откакто участвам в работата на организацията, виждам, че обсъжданите проблеми засягат и България и че позициите на Copa-Cogeca досега отговарят на българската реалност.
Сред стопаните е разпространено мнението, че в Брюксел никой не ги чува. Какво се прави на практика, например срещу сивия царевичен хоботник?
Следим почти всички въпроси и вземаме отношение по тях. Презентацията за хоботника, която колегата от румънската LAPAR направи в Стокхолм, можеше изцяло да се отнася и за България, защото имаме абсолютно същия проблем. Полагаме големи усилия по него. В Брюксел има разбиране за все по-малкия брой разрешени активни вещества. Когато обаче настояваме дадено вещество да бъде разрешено, защото има каламитет и прагът на икономическа вредност отдавна е преминат, Генерална дирекция „Здраве и безопасност на храните“ поставя въпроса дали веществото е канцерогенно, а изследванията за това продължават изключително дълго.
Бел. ред.: В Стокхолм председателят на румънската Лига на асоциациите на земеделските производители (LAPAR) Матей Титиану показа, че при праг на икономическа вредност от 5 бръмбара на квадратен метър стопаните са намирали по румънските полета до 160, а разрешено средство срещу вредителя в Румъния няма, откакто неоникотиноидите за третиране на семена бяха забранени в ЕС.
Какви позиции защитава Българската аграрна камара за новата ОСП?
Искаме в бъдещото подпомагане особеностите на отделните сектори да бъдат изрично отчетени. Голям проблем е определението за активен фермер, по което камарата споделя позицията на Copa-Cogeca. Според последното предложение, което сега не цитирам дословно, активен фермер е физическо или юридическо лице, чиято основна дейност е земеделска. Проблемът е в думата „основна“, защото тя лишава много реални фермери от достъп до субсидии, и с това определение трябва да се внимава много.
Като цяло смятаме, че всяка държава трябва да има свобода да прилага регламентите според своите географски и природни особености и според спецификите на самия сектор. Земеделието не може да се разглежда заедно с останалите сектори. То трябва да бъде обособено, а спецификите му да бъдат защитени чрез секторни интервенции.
Copa-Cogeca поиска за ОСП 500 млрд. евро. Колко реалистично е това искане?
Всички сме за по-голям бюджет, но трябва да се съобразяваме и с икономическите реалности. Битката за бюджета няма да бъде лесна. На конгреса беше напомнено, че държавите увеличават разходите си за отбрана, а земеделието може да се окаже ключово и за отбраната, защото земеделецът познава своя район най-добре.
След като сте видели отблизо как се подготвят решенията в Брюксел, за какво според Вас трябва да се готвят българските стопани?
Българските земеделци сами знаят за какво да се готвят. Основното притеснение навсякъде е конкурентоспособността на продукцията, защото производството по европейските стандарти прави себестойността ни значително по-висока от тази в другите страни. Проучване показа, че дори в Украйна, която се готви да влезе в ЕС, себестойността на тон царевица е много по-ниска от средната за Съюза. Затова трябва да работим върху себестойността си. Горивото и торовете поскъпнаха значително в сравнение с преди три-четири години, разходите ни растат постоянно, а изискванията на европейските регламенти стават все по-високи.
Един от основните разходи в себестойността на продукцията е рентата. При нея трябва да се намери разумен баланс, при който собственикът на земята е доволен, а стопанството остава устойчиво във времето.
Конкуренцията ще бъде много силна. Китай е един от основните пазари за износа на храни и на суровини за хранителната промишленост на ЕС, но правителството му има програма в следващите години да покрива голяма част от тези нужди със собствено производство. А когато Китай си постави такава цел, той я изпълнява, така че този пазар ще се свие за европейските производители. Южна Америка също е все по-активна. Затова трябва да бъдем изключително внимателни, да създаваме финансов резерв, да мислим в дългосрочен план и да ставаме по-устойчиви.
Как се стигна до сегашното равнище на рентата?
До голяма степен това е естествено следствие от конкуренцията за земя, защото земята ни е добра. Висока конкуренция за земя има и в държави като Финландия и Нидерландия, където площите, наистина подходящи за земеделие, са малко. У нас има и една особеност, каквато в другите държави няма: ежегодните споразумения за ползване на масиви.
Не знам дали всички правят точна сметка. Конкуренцията за хубавата земя доведе до ренти, които икономическата сметка на стопанството трудно оправдава. В същото време перспективите за цените на продукцията никак не са розови, дори без сегашните удари с дронове по кораби в Черно море, които се надяваме да останат краткотрайни. В много държави членки колегите силно се тревожат за себестойността на продукцията и за привлекателността на сектора.
Кое е според Вас най-важното за българското земеделие в по-дълъг план?
Крайно време е в България да разберем, че засега произвеждаме само суровина и че трябва да започнем да произвеждаме краен продукт. Всички колеги на конгреса се стремят да произвеждат у себе си почти цялата хранителна верига. Така е дори във Финландия, където климатът е много по-неблагоприятен от българския, а почвите не могат да се сравняват с нашите плодородни почви. Финландските колеги разказваха, че сънародниците им са недоволни от вноса на плодове и искат родните земеделци да ги произвеждат, а те се опитват да обяснят, че климатът и почвите не го позволяват. Затова трябва много сериозно да се замислим: освен суровината, голяма част от която изнасяме, какъв дял от храната на масата на българина е произведен в България?
Чия е отговорността за това? Трябва ли да се намеси държавата?
Трябва да се намесим всички. На първо място това е въпрос на нагласа. Преди години живях във Франция и знам, че французинът винаги избира в магазина френската ягода, дори да е малко по-скъпа. Българският потребител трябва да се научи да предпочита българското, търговските вериги трябва да му дават приоритет, а производството и преработката на суровините, които произвеждаме, трябва да бъдат насърчавани.
Нямам данни от такова проучване, но ми се струва, че все повече българи търсят българските продукти, защото няма по-хубав домат от българския. Икономическото положение обаче принуждава много хора да избират по-евтиното.
Един възможен път са кооперациите. Хоризонталните кооперации, каквито има във Франция, Испания и Италия, у нас нямат смисъл, защото стопанствата вече са окрупнени. Нужни са кооперации по вертикалата, които обединяват веригата и произвеждат например висококачествен хляб. Свикнали сме веднага да търсим вината в държавата, но мисля, че усилията трябва да бъдат общи, защото храната е най-важното. Не може да имаме толкова подходящи почви и толкова подходящ климат, а храната на масата ни да не е българска.
Ася Василева
Понятия
ОСП — Общата селскостопанска политика на ЕС, в сила от 1962 г. В сегашния период 2021–2027 г. има два стълба: директни плащания и пазарни мерки (първи) и развитие на селските райони (втори).
Copa и Cogeca — Copa, основана през 1958 г., обединява националните организации на земеделските производители в ЕС; Cogeca, основана през 1959 г., обединява земеделските кооперации. Двете работят с общ секретариат в Брюксел и консултират европейските институции по всяко досие на ОСП.
Стокхолмска декларация — Документът, приет на 15 октомври 2026 г. на 12-ия конгрес на европейските фермери. Иска земеделието да бъде признато за стълб на сигурността на ЕС, бюджетът на ОСП да остане поне на сегашното ниво, коригиран с инфлацията, ОСП да остане обща политика, по-силни пазарни и кризисни инструменти, опростяване и стабилна рамка за инвестиции и за младите фермери.
Национални и регионални партньорски планове — Архитектурата, предложена от Комисията през юли 2025 г. за периода след 2027 г.: един общ пакет за всяка държава, в който влизат ОСП, кохезионната политика и други политики. Гарантирана е само минималната сума за подпомагане на доходите в земеделието, а над нея решава правителството.
Дегресивност и таван на плащанията — По предложението на Комисията от юли 2025 г. подпомагането на доходите на база площ над 20 000 евро на стопанин се намалява – с 25% за частта между 20 000 и 50 000 евро, с 50% за частта между 50 000 и 75 000 евро и със 75% за частта между 75 000 и 100 000 евро, а над 100 000 евро не се плаща. Приспадането на разходите за труд означава заплатите на наетите в стопанството да се извадят от сумата, преди да се изчисли намалението; сегашните европейски правила позволяват това на държавите.
Активен фермер — Понятието, с което ОСП определя кой може да получава подпомагане, за да не стигат парите до лица, за които земеделието не е реална дейност. Критериите за периода след 2027 г. още се договарят.
Интервенция — Официалният термин за мярка за подпомагане в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Секторните интервенции са насочени към определени сектори, например плодовете и зеленчуците, пчеларството и лозаро-винарския сектор.
Активно вещество — Съставката на продукта за растителна защита, която действа срещу вредителя, болестта или плевела. Одобрява се на равнище ЕС: оценката на риска прави Европейският орган за безопасност на храните (EFSA), решението се подготвя от Генерална дирекция „Здраве и безопасност на храните“ на Комисията и се гласува от държавите членки.
Сив царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis) — Бръмбар, който нагризва младите царевични растения веднага след поникването.
Каламитет — Масово намножаване на вредител, при което щетите стават стопански значими за цял район.
Праг на икономическа вредност — Плътността на вредителя, при която загубата от него започва да надвишава разхода за третиране.
Споразумения за създаване на масиви за ползване — Ежегодни доброволни споразумения по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с които ползвателите в едно землище разменят ползването на парцелите си, за да обработват цели масиви. Заради разпокъсаната собственост у нас те заместват комасацията, т.е. окрупняването на самата собственост.
Хоризонтална и вертикална кооперация — При хоризонталната стопани с една и съща дейност обединяват машини, покупки и продажби. При вертикалната се обединяват последователни звена от веригата – производството на зърно, мелницата и пекарната – и стопаните получават дял и от стойността на крайния продукт.
Себестойност — Всички разходи за производството на единица продукция, например на тон зърно – семена, торове, препарати, гориво, труд, рента, амортизация.
Използвани източници
Интервю с Ивелина Папазова, експерт на Българската аграрна камара в Copa-Cogeca, 20.10.2026 г.
Copa-Cogeca, Стокхолмска декларация и прессъобщение, 15.10.2026 г.; заключително обръщение на Масимилиано Джансанти, 15.10.2026 г.
Alianța pentru Agricultură și Cooperare (AAC), прессъобщение за участието в конгреса, 16.10.2026 г. (изказването на Матей Титиану).
Заключения на Европейския съвет от 15–16.10.2026 г.
Европейска комисия, предложение за регламент за ОСП за периода след 2027 г., юли 2025 г. (дегресивност и таван на подпомагането на доходите на база площ); Alan Matthews, capreform.eu.
Регламент (ЕС) 2021/2115 за стратегическите планове по ОСП, чл. 17 (намаляване на плащанията и приспадане на разходите за труд).
Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (споразумения за създаване на масиви за ползване).
Архив на zemedeleca.bg: „От Стокхолм европейските фермерски организации поискаха 500 млрд. евро за ОСП…“, 16.10.2026 г.
