Периодът на зимен покой е времето, когато при зимуващите култури протича забавяне на всички важни функции и процеси на жизнена дейност. В зависимост от продължителността и условията през зимата, след възобновяване на вегетацията растенията могат да се намират в различно състояние. Това състояние е не само резултат от абиотичните фактори, на които не можем да влияем. То може да бъде предопределено и от грижите, които производителите са положили още есента, за да осигурят безпроблемно презимуване на културите.
За да се улесни пролетният старт на зимните култури, още есента за тях трябва да се положат грижи, с които растенията да бъдат осигурени с най-важните хранителни вещества. Това не е екстра, а обоснована необходимост, защото бъдещата реколта при зимните култури се залага още в периода на есенната вегетация.
Листното подхранване през есента става все по-разпространена и популярна практика и у нас, защото земеделците се убеждават в положителния ефект от използването на листни торове, съдържащи бор, фосфор, калий и др. хранителни елементи. С всяка следваща година интересът към есенното подхранване на зимните житни култури и рапицата преди настъпване на зимата расте.
Есенно подхранване на зърнено-житните култури
Зърнено-житните култури залагат своя добив в есенния период. Те трябва да се отглеждат така, че да влязат в зимата частично формирани, което е от решаващо значение за бъдещата реколта. Колкото по-рано растенията формират листна маса и стъбла, толкова повече те имат шанс за формиране на силен флагов лист и добър клас.
Съществено значение за зимните житни култури в този период имат фосфорът и калият, а също манганът и молибденът. Фосфорът влияе за ускоряване скоростта на растеж на кореновата система, благодарение на което растенията се снабдяват по-добре с вода и хранителни вещества от почвата. Напролет такива растения бързо започват вегетация и растат много по-добре. Фосфорът (подаден чрез листно подхранване) също влияе на формирането на класа, което води до увеличаване на добива при зърнените култури. Калият въздейства на водния обмен на растенията, презимуването, а заедно с фосфора регулира обмена на захарите и протеините. Калият, заедно с фосфора, сярата и магнезия, влияе съществено на ефективността на усвояване на азота от растенията. Манганът (чрез листно подхранване) играе огромна роля в повишаване устойчивостта на растенията срещу гъбни заболявания, особено в условия на топла есен, каквато е в момента, а също така стимулира растежа и на кореновата система. Този микроелемент също участва в процеса на фотосинтеза и формирането на биомаса. Молибденът (чрез листно подхранване) участва в синтеза на съединенията, отговарящи за увеличаване устойчивостта на растенията към ниски температури.
Есенно подхранване на рапица
При отглеждането на зимна рапица, каквато основно се отглежда у нас, много важен, влияещ на презимуването елемент е срокът на сеитба. Той трябва да бъде достатъчно ранен (2-ра – 3-та декада на август в зависимост от региона), което създава на растението условия за непрекъсната 9-10 седмична вегетация. Само при такива условия рапицата може да се отправи в периода на зимен покой с оптимално количество листа (8-10), дебела коренова шийка и добре развита коренова система (може да достигне 40-50 см в дълбочина на почвения профил). В този период (от фаза 4-та – 5-а двойка листа), започва формирането на страничните разклонения, а от фаза 8-а двойка листа започва формирането на съцветията. Т.е. още есента рапицата залага основата на бъдещата реколта. Този процес може много лесно да бъде подпомогнат чрез оптимално листно подхранване.
В периода на есенната вегетация на рапицата не бива да се допуска при подхранването да се внасят прекомерни количества азот, който, в съчетание с прекалено гъсти посеви, става причина вегетативният връх (връхният бутон) да израства доста високо над повърхността на почвата. Това води до неговото измръзване в периода на зимен покой. Освен това прекомерното внасяне на азот предизвиква увеличаване съдържанието на вода в клетките на рапичните растения, в резултат на което се намаляват студоустойчивостта и устойчивостта им към болести.
За да може в есенния период рапицата да достигне необходимата фаза за презимуване, трябва да е осигурена с фосфор, калий и магнезий, а от микроелементите – преди всичко с бор (чрез листно подхранване). Ако до настъпване на зимата културата не е достигнала оптималната фаза за презимуване и не е била осигурена с необходимите хранителни вещества, през пролетта тя няма време и възможност да навакса и постигне същия добив като растенията в посевите, които са били добре подхранени през есента. Фосфорът влияе съществено за правилното развитие на кореновата система на рапицата (добре развитите и достатъчно дълги корени осигуряват по-добро презимуване и достъп на вода и хранителни вещества).
Калият има ключова роля във формирането на розетка при рапицата и нейното презимуване. Елементът концентрира клетъчния сок, благодарение на което се повишава студоустойчивостта на растенията. Освен това той влияе на водния обмен на растенията, което е особено важно в периоди на засушаване и подобрява азотното хранене. Още един важен хранителен компонент при подхранването на рапицата е борът. Есенното подхранване на рапицата с този микроелемент влияе на правилното формиране на кореновата шийка и на успешното й презимуване.
