Разказът на един малък фермер – Крис Нюман от Вирджиния, променя романтичния поглед над семейните стопанства с цел да насочи вниманието към кооперативни практики
„Да изясним:
- Аз съм малък фермер, който обработва 40 акра земя в северната част на Вирджиния.
- Никой не ми плаща. Аз съм просто човек, който достатъчно дълго се е занимавал с устойчиво земеделие, че да разбере фаталните му недостатъци, и достатъчно зрял, че да има смелостта да ги изрече на глас.
- Разказът ми е тежък за фермерските пазари, за хората, които ги управляват, за производителите, които се възползват от тях, но възстановителното земеделие трябва да се развива, за да бъде конкурентноспособно, без да жертва ценностите си.
И така…
Наскоро намерих свободно време за малко проста математика. Един от най-големите пазари за земеделски производители, в който участвам и аз, има около 100 продавачи. Аз съм един от онези производители – нито много малък, нито много голям, и плащам около 1000 $ такси годишно, за да мога да участвам. Отделям също около 250 часа годишно за подготовка на продукцията и пакетаж или около 3000 $, още 650 $ за гориво от и до фермерския пазар, плюс още 1 200 $ за амортизация на превозното средство.
В крайна сметка се оказва, че плащам 5850 $, за да участвам във фермерски пазар.
Спокойно мога да заключа, че разходите на останалите 99 производители са подобни. Тоест, по груби сметки, ние даваме 585 000 $, за да участваме само на един пазар, а повечето производители участват в два и повече. Така сумата става поне 1,17 милиона долара, но да закръглим на един милион долара.
За 1 милион + годишен оперативен бюджет може спокойно да се наеме и обслужва голям градски пазар с тухли и хоросан, който да бъде отворен 12 часа на ден, 7 дни в седмицата, целогодишно.
Вместо това, ние харчим за „изскачащи“ от нищото еднодневни пазари, които са отворени едва половин година (не забравяйте, че някои производители участват в повече от един такива). А вероятността дъждът, жегата, вятъра или нещо друго да съсипят деня, здравето и продукцията е ужасно голяма.
Колкото и да харесвам фермерските пазари, количеството ресурси, които дребните фермери наливат в тях е много и неоправдано, ако се отнася до създаването на сериозно и истинско предизвикателство към конвенционалната хранителна система.
Културната значимост на пазарите на земеделските производители е символ на закоравяло нередна практика за устойчиво или регенеративно земеделие.
Най-старите земеделски стопани в Америка, коренното население, разглеждаха почвата като общ ресурс и я обработваха съвместно. Много нации, заедно с редица религиозни и етнически общности продължават тази практика. Но понятието за частно стопанство, било то с 2 оранжерии или десетки хиляди акра земя, е това, което доминира в американското земеделие сега. Търгуваме предимствата на аграрния колективизъм- заплати, пенсиониране, нормално трудово натоварване, рентабилността, жизнеспособността, възможността да можем да променяме играта и правилата на пазара… за здрава независимост или пълна автономия при вземане на решения- какво, къде и как да отглеждаме, как да определяме цените си, къде да продаваме, как да обработваме земята…
Накратко, направихме възможно най-модерната американска постъпка: загърбихме качеството си на живот заради свободата да бъдем нещастни.
Тази свобода коства резултати не само на пазара. Ревностното „спасяване на света“ се подбива от годишните продажби на фермерските пазари, оценени на по-малко от 2 милиарда долара в САЩ, като растежът на пазарите се забавя, дори когато стотици милиарди долари във храна се реализират в хранителните магазини. Част от това забавяне може да доведе до експлозия на местни хранителни магазинчета или центрове, които сами по себе си са обсебени от конкурентни въпроси, в допълнение към това не са земеделски производители, а само посредници, с което пък принуждават фермерите да се съгласяват с техните цени.
Поради желанието ни за независимост и неспособността да си сътрудничим , ние буквално се продаваме в магазина. Отчитането на продажби във фермата, в хранителни центрове, ресторанти и други подобни „нетърговски“ продажби има минимален ефект върху дисбаланса. Фермерските пазари и другите местни търговски обекти пропагандират с социалната и културна ценност, но това е само заблуда, която ни кара да вярваме, че имаме влияние, повече влияние, отколкото реално имаме, и че бързо обединяващата се хранителна система, подкрепена от рисков капитал и вкоренени интереси на богатите световни корпорации по някакъв начин ще бъдат изместени от романтиката на малкото и средно селско стопанство.
Отидете на пазар при големите фермери и се огледайте. Всеки един от тези независими производители би ви разказал интересни истории: 80 и повече работни седмици годишно, без здравно осигуряване, минимално заплащане на служителите или разчитане на доброволци, допълнителна работа, разбити бракове и семейства, изтощени тела, социална изолация, несигурно финансово състояние, емоционален burnout…
Това са условията, които предното поколение издържа, и които убедиха следващото максимално да се отдалечи от фермата. Настоящото, сравнително младо поколение, което се връща към земята, гмуркайки се в океан от носталгия и търсейки „перли“, които няма да открие, създава подобен кръговрат, в който децата им няма да искат да участват в бъдеще.
Освен, ако не поемем по нов път, разбира се.
Представете си всички производители, които участват във фермерските пазари обединени. Земята, веригите за доставка, финансовите ресурси- всичко в кооператив, ангажиран да произвежда храни устойчиво, отговорно, етично. Резултатите биха били изумителни:
- Разходите за производство ще намалеят значително. Поръчки за семена, фуражи, оборудване и консумативи вече няма да бъдат в насипно състояние, а в регионален мащаб. Работното време ще се намали, защото на много от фермерите няма да се налага да правят по отделно едни и същи дейности (например поръчки, продажби, счетоводство, инвентаризация и т.н.)
- Пазарният ни дял ще нарастне. Благодарание на по-ниските цени, по-големите количества и по-достъпните пазари ще можем да обслужваме по-голям сегмент от пазара. А увеличаването на обема би намалило режийните разходи.
- Печалбите и качеството на живот на земеделците биха се подобрили реално. Намалените производствени разходи, колективния труд и увеличения пазарен дял означават, че фермерите от кооператива ще работят по-малко, а ще получават повече. Всъщност ще могат да се насладят на удобства, да имат времето да помислят за създаване на други ниши, да налеят парите си в други индустрии, в почивки, в групово здравно осигуряване, пенсионен фонд и др.
- Изискванията и пречките пред нови земеделски стопани да се присъединят към дейността ще бъдат много по-ниски. На новите фермери няма да им се налага да се учат да бъдат едновременно предприемачи, търговци, експерти по агрономически науки, туризъм, социални дейности, мрежи и медии и т.н., за да са конкурентноспособни и начинанието им да сработи. Всъщност начинаещите ще могат да изкарват прехраната си, обучавайки се във и със кооператива.
- Устойчивото земеделие вече няма да бъде плод само на любовта на онези, които могат да си позволят да работят безплатно или за минимално заплащане, или за онези, които са принудени да се примирят да бъдат експлоатирани. Земеделието ще може да се разглежда като подходящ избор за кариера на подрастващото, младото поколение.
- Всеки фермер ще може да следва мечтата си и да произвежда това, което желае, вместо да отглежда от всичко по малко. В кооперативите може да има животновъди, овощари, зърнопроизводители, цветари, гъбари, пчелари. А всеки ще прави това, което умее най-добре, ще изкарва прехраната и ще работи в екологично-възстановителна рамка.
- Мащабът на земеделие може да зависи от самия земеделец. Тоест, ако някои иска да произвежда микро зеленчуци в мазето си и да участва в кооператива, така да бъде. Ако някой иска да отглежда стадо овце, говеда или пилета на няколко стотин декара, отдадени под наем или собственост на кооператива, да действа. Единственото ограничение е, че производителят ще трябва да спазва производствените стандарти на кооперацията.
Въпросът е, че всички тези фермери вече няма да са сами. Обединен земеделски съюз е ключът към ефективно взаимодействие с останалия свят- доставчици, клиенти, наемодатели, регулатори, медии и т.н. Понастоящем всеки фермер е изправен сам пред това, а точно тази изолация ни прави слаби, неефективни срещу невероятно добрата конкуренция
Ако искаме да оцелеем, трябва да се развиваме!
Разбира се, участието в такъв модел, ще изисква голям скок във възгледите на земеделците. Кооперативът означава, че ще трябва всеки да се придържа към договорените практики на земеделие, цената на продукцията ще се определя съвместно, може да се наложат и други ограничения. Тоест, фермерът няма да бъде сам, от която и да е гледна точка.
Голямата промяна ще бъде в това, че един земеделски стопанин няма да отговаря само за себе си, а и за всички останали. Тази отчетност е двупосочна. Един земеделец- един глас в една организация, но достатъчно голяма, за да се състезава и същевременно достатъчно малка, за да може всеки глас да има значение.
Без такава промяна, всеки земеделец е сам и изолиран, а трябва да се справя с лизингови договори, покупки, опаковки, застраховки, данъци, спазване на регулациите, взаимоотношения с клиенти, маркетинг, изследвания, технологии, счетоводство, персонал…и до тук дори не споменах същинската селскостопанска работа на пълен работен ден. Тази тактика категорично е неустойчива и неефективна. Всъщност:
- Земеделските производители са толкова заети с неземеделски задачи, че нямат време да разглеждат алтернативи или да действат стратегически. Постоянната ангажираност изтощава физически и психически, което от своя страна пречи на ясната мисъл и преценка.
- Екологичното земеделие привлича частни инвестиции и капитал, докато регенеративното- не. Конкуренцията ни разчита на неефективността на нашето инвестиране (например във фермерски пазари), което се ръководи от…
- Фермерите в кооперативи или друг вид сдружения, приели серия от норми и закономерности за здрава независимост не могат да бъдат изолирани, ефективността им не може да бъде отречена, ще имат силата да противодействат заедно.
Когато знаем това, е време да направим нещата по различен начин.
Нашето стопанство има достъп до хиляди акри земя в близост до Вашингтон, но ние сме в състояние да обработваме само малка част от нея, защото сме 3-4. Решихме да превърнем бизнеса си в селскостопански кооператив поради всички посочени по-горе причини. Акцентът е върху предоставянето на възможности за собственост на хора, на които традиционно се отказват такива роли в земеделието, например жени, хора от малцинствата.
Крайният резултат ще бъде група от 75-100 производители, които обработват земя навсякъде, от предградията на столицата до Вирджиния Пиемонт, като всеки от тях изкарва прехраната си и се радва на високо качество на живот, докато нашите клиенти се радват на по-голям и улеснен достъп до нашите продукти, на справедливи цени, с разнообразие и постоянни наличности. Искаме това да се превърне в шаблон и за други земеделски стопани, в други градове и дейности, така че също да могат да окажат реално и измеримо въздействие върху земята и пазара.
Стартирахме „Kickstarter“, за да промотираме това усилие и се надяваме да обмислите добре ситуацията.
Междувременно се разходете до местния фермерски пазар. Дори без обещаните постоянни пазари от тухли и хоросан, собственост на земеделски производители, те си остават един от най-добрите начини да се свържете с действителните хора, отглеждащи Вашата храна.
Само така ще придобиете представа за това, което е необходимо за отговорно хранене на гладна планета.“
Крис Нюман е фермер от Северна Вирджиния. Той е висок и кльощав и си отглежда брада по неполитически причини. Ако текстът, който прочетохте Ви вълнува по една или друга причина, можете да прочетете повече тук: www.kickstarter.com.
