Моето усещане е, че от време на време дискусиите в Европейския парламент за Общата селскостопанска политика приличат малко на пазар и всеки тегли чергата не само към своята страна, но и към своята специфична дейност, казва проф. Анджей Ковалски, директор на Институт по икономика на селското стопанство и продоволствие (IERiGŻ-PIB), Варшава
- Проф. Ковалски, сега в повечето европейски държави кипи подготовка на Общата селскостопанска политика (ОСП). Как ще изглежда тя в контекста на променящите се условия в Европа и света?
- Още от самото начало на дебатите за бюджета на Европейския съюз през следващия програмен период бяхме наясно, че икономиката на селското стопанство ще бъде предмет на най-тежки преговори. Неведнъж съм предупреждавал за подводните камъни, които се крият във финансирането на селското стопанство и опасностите, които носи ОСП за развитието му. Моето усещане е, че от време на време дискусиите в Европейския парламент приличат малко на пазар и всеки тегли чергата не само към своята страна, но и към специфичната си дейност.
- Но това ни пречи да се съсредоточим върху глобалните проблеми. Разглеждаме фактите в новата карта на света все едно, че нищо не се случва и нищо не работи на добре. Ще се опитам да обобщя – възникват нови консуматорски центрове, за които се говори във връзка със световната прехрана, но от друга страна не се говори достатъчно за създаването на нови производствени центрове. Преди 25-30 години над 60% от световното производство се произвеждаше в развитите страни, а в рамките само на едно поколение нещата се промениха така, че над 60% от световното производство вече се прави в страните от Третия свят, в развиващите се или в по-бедните страни. Сега само 36%-37% от производството се случва в богатите страни.
- Традиционно гладуващи държави станаха износител на хранителни продукти и нямам предвид само и единствено Китай. Можехме ли доскоро да допуснем, че Индия ще се превърне във втори – трети износител на пшеница в света, че само за 4 години ще увеличи производството на мляко с 25% и ще стане един от най-големите производители на мляко в световен мащаб. Доскоро само ни разсмиваше предположението, че Русия може да има мощна хранителна индустрия. Но тя вече е факт и дори изнася продукти за Япония. Дори няма да говоря за конкуренцията от страна на Украйна в хранително-вкусовия пазар. С една дума – свършва фазата на трактатите.
- Какво имате предвид?
- След изборите в демократични страни като Франция, Германия, Холандия, Италия, може да се види, че в никоя от тези държави не се изпълни мрачният сценарий, но тези страни вече не са същите, каквито бяха преди изборите. А преди години никой не се интересуваше кой ще спечели изборите в САЩ – републиканец или демократ, почти нямаше значение. Сега най-голямото икономическо споразумение НАФТА практически не работи. Неотдавна разбрахме, че нито в САЩ, нито в Канада са предвидени средства в бюджета, предназначени за това споразумение. Френският президент Манюел Макрон заяви, че трябва да бъде преосмислено и отново обсъдено съучастието на Канада и САЩ в търговските взаимоотношения с Европа. Още по-далеч отиде външният министър на Германия, който заяви, че трябва да се създаде противотежест срещу Съединените щати. Можем още дълго да изброяваме факти като този как едно решение на Путин доведе до ембарго, което промени изцяло картината на пазара. Има наблюдатели, които казват, че вече се води Трета световна война или ако не – тя тепърва предстои. Аз не бих отишъл толкова далеч, но съм съгласен с твърдението, че всички военни конфликти започват с война на цените. След като Великобритания напусна ЕС трябва да се помисли откъде ще се вземат сумите, които бяха нейната вноска в съюза. За мен това не е най-важното. В края на краищата до 2027 г. в бюджетите на най-богатите европейски страни тези пари ще се намерят. Много по-сериозни са според мен предизвикателствата, които стоят пред международната търговия и сътрудничеството. В случая с Полша, Великобритания беше вторият по големина адресат на продукти от хранително-вкусовата промишленост. Един от обсъжданите варианти е Великобритания да създаде свой собствен пазар, подчинен на изцяло нови правила.
- Какво означава брекзит – дали това е само началото на разпада на Европейския съюз или е само инцидентна случка, която никой не очакваше?
- Само година преди референдума във Великобритания проучване сред населението показваше, че англичаните са сред най-доволните хора от мястото си в Евросъюза. Именно това задоволено общество изведнъж гласува, че би било по-щастливо ако излезе от ЕС.
- Какво предвиждате, че ще се промени във финансирането на селскостопанската политика
- ?
- В различните страни по различен начин се предвижда бюджетът за селско стопанство спрямо предходния период. За Полша се смята, че ще бъде близо 20% по-малък. С това се приема, че достъпът до средства както от Първия, така и от Втория стълб на ОСП, ще бъде по-труден. Ще продължават да се поддържат двата основни стълба. За първи път се обръща внимание на неизпълнението на критерии и създаване на съответни структури за контрол.
- Какво имате предвид?
- До този момент, ако в някаква ситуация проверяващите органи установят неизпълнение или несъответствие на условията, започва дълга процедура по доказване дали има неизпълнение и какво е то. А сега би трябвало да има ясно определяне в какво се състои дадено неизпълнение на условията, какви структури на контрол трябва да има. Ще бъде ясно определено в какви ситуации плащанията ще бъдат спирани, т.е. като първо условие страната членка трябва да изработи и предостави декларация за изразходваните средства. Ако не предостави такава, те ще бъдат спирани. Но няма да е достатъчно само да се представи план „на хартия“. Трябва да бъдат посочени всички цели, които ще се изпълняват. Ще се следи дали те са изпълнени, но ако няма успех в изпълнението им, плащанията също може да бъдат спрени. Същото ще бъде и ако има ситуация, в която създадените структури не работят или дадената организация не върши своята работа.
- Много важна новост, свързана с международните отношения, е създаването на комисия, която ще следи дали всяка страна в ЕС работи съгласно правилата на Световната търговска организация (СТО) и дали се ангажира с тях. Въвежда се и наличие на четири показатели за производство. Първият ще е за качеството на продукта, за резултата, за въздействието му върху икономиката, околната среда или други обществени аспекти. Всички тези показатели ще бъдат доказвани в текущ режим. Ще бъдат вземани предвид взаимоотношенията между общата политика на ЕС и съответната локална политика на всяка държава членка. Сред промените е и премахването на износните мита. Ще се постави акцент върху качеството и гаранцията в хранителната промишленост.
- Свикнахме да мислим, че директните плащания са „едни сигурни пари“. Достатъчно е да се попълни съответната документация, за да се получат субсидиите. Какво ще се промени в плащанията по Първи стълб?
- В проекта на ЕК се предвиждат пет вида директни плащания, като е посочен и какъв дял ще има всяко едно от тях в общия бюджет на Първи стълб. Превес ще има за преките плащания, свързани с опазването на околната среда. Подкрепата, свързана с производството, също подлежи на нова трактовка. За пореден път, за радост на бюрократите, се търсят нови дефиниции на земеделски стопанин. Имахме досега различни тълкувания, но сега той ще бъде „истински“.
- Оценката на тези промени може да е различна в различните държави, но най-важното е, че най-накрая ще настъпи отдалечаване от историческия поход, какъвто съществува в Полша.
- Исторически разрешителни в Полша притежаваха стопани, които отдавна не обработват земята, но по исторически причини имат право на това. Засега ЕК си отваря малка вратичка, за да види дали този вид разрешителни ще бъдат използвани или не.
- Каква е визията на Полша относно дефиницията реален фермер?
- Това е за бюрокрацията. Ако питат мен, трябва да се вземат предвид две неща. Първо е, че фермерът трябва да работи в своето стопанство, а вторият показател е той да има доходи от дейността си.
- Съществува ли в Полша таван на директните плащания?
- Да, имаме такива тавани и те са два – горен и долен. Засега не е ясно дали ще има горен таван, какъвто у нас вземат само няколко процента от стопанствата. Става въпрос за долния – от 3 ха до 30 ха, каквито са повече полски ферми. Обикновено като ме питат колко стопанства има в Полша, аз не мога да отговоря. Всеки се чуди как професор по икономика на селското стопанство не знае цифрите. Тези фермери, които имат нотариален акт, са около 2 милиона в Полша. А право да получават директни плащания имат само 1.4 млн. от тях. От тях 700 хиляди имат продукция, която продават на пазара. А едрите фермери, които оказват значително влияние в изхранването на обществото, са около 300 хиляди. Кой трябва да е верният отговор – дали да има тавани? Дали тези, които притежават 2 хиляди с нотариален акт или тези 300 хил., които са едри фермери. Съществуват въпроси и като тези – ако даден фермер няколко години не е продавал продукция или не се изхранва от селското стопанство, дали има право на субсидии? Според мен – не трябва. Но другите, които остават, трябва да получават плащания, свързани с обществената политика, а не със социалната. Преди години имах среща с професор от Финландия. В разговора ни стана ясно, че един от най-важните показатели за ефективността на труда в селското стопанство показва, че в Полша е много по-нисък в сравнение с Финландия. Това ни озадачи много, още повече, че тогава още бяхме кандидат член на Европейския съюз. В Полша се отглежда добре пшеница и ръж, и тъй като те определяха показателя за ефективност въз основа на площи, където се отглеждат тези зърнени култури, и броя на селските стопанства, се получиха много ниски резултати. Просто разделиха площта на 2 млн. селски стопанства и затова получиха нисък коефициент. Във Финландия климатът е по-студен и там просто не се отглежда пшеница. Искам да кажа, че няма общ аршин, по който да измерваме ефективността.
- Какви мерки за контрол има в Полша?
- До този момент действа контролът на място, т.е. определен брой стопанства се проверяват през определен срок. А в новите перспективи този контрол ще се упражнява без предварително известие и по всяко време може да се види как даден земеделски стопанин върши работата си и как действа неговата система.
- Сега говорим, че икономиката през XXI век трябва да се развива чрез иновации, че трябва да се прилага принципът за устойчиво развитие. И това ли са относителни понятия?
- Не знам как в България първоначално бе превеждан терминът „устойчиво развитие“, но в Полша се превеждаше като дълготрайно развитие. Целта е публични средства да се дават така, че те да оставят дълготрайна следа, т.е. резултатът да надхвърля периода на тяхното предоставяне, но политиците мислят в кратки периоди – от избори до избори. Затова ние, учените, тепърва трябва да обясним какво означава устойчиво развитие. Обикновено казваме, че акцентът трябва да е разпределен между развитието на околната среда, обществото и икономиката. Но опитайте се да намерите една дефиниция за това.
- Има над 20 дефиниции какво е това устойчиво развитие. Ще се окаже, че не сме в състояние да кажем кои типове стопанства са устойчиви и кои – не. Що се отнася до иновациите, чудя се дали сега да въведем дефиниция или да изчакаме 20-30 години? Дали земеделието и селското стопанство трябва да е иновативно или традиционно? Вече съществуват храни, които са принтирани на 3D принтери, но не само това. Има и такава на 4D принтери, които се развиват с хода на времето. Има роботи, които са в състояние да събират меки и крехки плодове, като разпознават степента на тяхната зрялост. От друга страна сме предупредени. Може би всеки един от нас е гледал поне един филм, в които е показан бунтът на роботите. Когато бях млад светът се вълнуваше от шахматна партия между робот и човек, но вече това не се прави, защото предварително се знае, че машината ще спечели, дори в отборни игри, каквато е бриджът. Ако се окаже, че роботите са в състояние да комуникират помежду си, да се разбират, може би е време за тяхното ограничаване.
- Какви иновации можем да очакваме в областта на генетиката?
- Що се отнася до генно модифицираните организми, въпросът е дали те са иновация, която ще помогне на хората или са заплаха за човечеството. Дали на някой учен няма да хрумне да създаде човек с рибешка опашка или с крила, както е в античната митология. Що се отнася до средствата за защита на растенията, все по-често се надигат гласове, че трябва да се ограничават в земеделието. Дали иновациите са извор на напредък или са заплаха? Ако са заплаха – защо да ги финансираме? Аз лично съм за финансиране на иновациите.
