Най-развитият градинарски район на страната е… пустинята Негев. Благодарение на капковото напояване и новите технологии израелците не само задоволяват собствените си нужди от продукти, но и изнасят в многомилионна Русия
Един от основните доставчици на пресни плодове и зеленчуци на многомилионна Русия е… Израел – държава със силен недостиг на вода, ограничена обработваема земя и сух климат. И трите фактора не благоприятстват модерното земеделие, но това съвсем не се отнася за израелските производители, а като капак – най-развитият градинарски район е пустинята Негев– на юг, която заема 60 на сто от територията на страната. За нас, българите, изглежда невероятно, че израелските патладжани, тиквички, картофи, моркови, лук, грозде, портокали и всичко останало растат направо върху пясъка в пустинята или в още по-сухата долина Арава на границата с Йордания. И дори повече – голяма част от плантациите и парниците се намират даже не до, а направо посред минни полета и от крайния патладжан до Йордания са някакви си десетина метра. И ако и това не ви впечатлява достатъчно, то ще кажем, че в тези места на практика няма влага – тук пада под 50 мм годишно. С две думи, дъждът е крайно рядко явление. Тук няма нито чернозем, нито реки или езера. Изобщо – мъртво място, където е тежко да се диша поради постоянната прах и жегата, която почти през цялата година достига до +50 С на сянка.
И въпреки всичко това градинарите пустинници произвеждат тонове вкусни зеленчуци и плодове. Тези места са разположени в южната част на Израел, веднага под Мъртво море и до Ейлат на Червено море. Тук между пътя и границата е разположена сухата и прашна долина Арава, където се намират десетина кибуца, отглеждащи плодове и зеленчуци. Поразително е, но ефективността им е такава, че само десет стопанства не само осигуряват потребностите на 8-милионния Израел, но и пълнят магазините в необятна Русия. Без вода, без нормални почви, без дъждове. Без никакво преувеличение – невероятно!
И още един факт – на плантациите се трудят тайландци и филипинци за около 1220 щатски долара на месец. Израелците не искат да работят за тези пари в горещата и прашна пустиня. Технологията на подготовка на нови насаждения е много интересна – пясъкът се изорава и се поставят напоителните тръби. Това е израелският специалитет – т.нар. капково напояване: водата постъпва непосредствено към корените на растенията на малки порции. А след около половин година се прибират и първите реколти. Дори и гроздето се получава много вкусно. Водата идва от язовири, които събират стичащите се от планините потоци.
