Правилно подбраната схема за редуване на културите позволява без допълнителни разходи да се намали почти два пъти вероятността от поражения върху растенията
При изготвяне на схемата за редуване на зеленчуковите култури следва да се има предвид възможността за пренасяне на болести и неприятели между няколко близки култури. Например кръстоцветните (зеле, репички, ряпа, хрян) често се повреждат от зелева пеперуда, зелева нощенка, зелев молец, рапична оса, зелеви въшки и други). По културите от сем. Картофови – Solanaceae (домати, пипер, патладжан) вреди причиняват памуковата и доматовата нощенки, кафявият доматов акар, колорадският бръмбар, попово прасе и др. Доста разпространено заболяване при картофовите е макроспорозата, а така също и вирусното (микоплазмено) заболяване столбур.
При лука и чесъна силна вреда нанасят луковата муха, тютюневият трипс, нематодите, както и опасното заболяване пероноспороза.
Пъпешите, дините и краставиците се нападат от трипси, листни въшки и акари. В ранни стадии от развитието си тези култури могат силно да пострадат от почвени вредители (телени червеи, плодови мухи, зимни нощенки). Тиквовите често боледуват от брашнеста мана, антракноза, бактериоза и фузарийно увяхване.
Отчитайки горепосоченото, на едно и също място в продължение на няколко години не трябва да се отглеждат едни и същи или близкородствени култури. В зависимост от биологичните особености на болестите и неприятелите, почвата може да остане заразена в продължение на 1 до 6 години. Например брашнестата мана се съхранява в почвата една-две години, а килата (гуша) по зелето – 4 години.
Много общи болести има при картофите и доматите, поради което те трябва да се разделят във времето най-малко 2 – 3 години. Тези култури не следва също така да се разполагат и на съседни полета, за да се избегне преносът на фитофтората.
Кореновите отделяния на различните видове растения могат да окажат негативно въздействие върху растежа и развитието на други. Така например спанакът расте значително лошо при съвместно отглеждане с репички или на втората година след салатно цвекло. Ряпата изостава в растежа си, ако се отглежда на място, съдържащо остатъци от корени на лук.
При планирането на сеитбооборота е важно да се отчете, че зеленчуковите култури се отличават с широк спектър от изисквания към свойствата на почвата, влагата и торенето. Необходимо е да се стараем към рационално използване запасите на хранителните вещества в почвата и внасяните торове. Растенията с дълбока коренова система трябва да се редуват с тези, чиито корени са разположени на повърхността на почвата (краставици, лук, ряпа и други). Азотфиксиращите бобови култури трябва да се редуват с останалите видове.
Растенията, които оставят сравнително чиста от плевели почва (картофи, зеле, домати, грах, люцерна), трябва да се сменят с тези, които не понасят заплевеляване. Това позволява съществено да се намалят разходите за борба с нежеланата растителност.
