Сред многото болести по зърнено-житните култури, които напоследък широко се разпространиха и у нас, особено място заемат ръждите. През последните години в нашата агроклиматична зона е налице тенденция за поява и развитие на множество разновидности на тези болести, всяка от които има своите особености. Причините за това са както промените в климата, така и навлизането на чужда генетика с различна чувствителност към причинителите на тези болести. Въпреки общото наименование – ръжда, всеки от патогените от разред „Ръжди“ е високоспециализиран вредител, паразитиращ само върху определени растителни видове, които са подходящи за него.
Ръждите, паразитиращи по зърнените култури, са: стъблена ръжда, жълта ръжда, кафява ръжда, а също така и коронна ръжда по овеса и вджуджаваща ръжда по ечемика. Особено опасна е индийската ръжда, която е станала бедствие в САЩ – към този момент още няма данни да е дошла при нас, но вече има съобщения за локални огнища на някои места в Европа.
Ръждите са лесни за диагностициране
Ръждите са гъбни болести по културните и диворастящите растения. Диагностиката им не е сложна – по нападнатите растения се появяват образувания, наречени пустули. Ръждите по житните култури се срещат повсеместно, особено често в зони с повишена влажност. Повечето видове ръжди могат да се развиват не по един, а по няколко вида.
Основни причини за възникване на ръждите:
• Патогените, причиняващи видовете ръжди, обичат топлина и влага. Преди всичко те нападат растенията на преовлажнени полета с тежки глинести почви.
• Нарушени фитосанитарни норми, оставянето на растителни остатъци със заразени растения.
• Пропуски и нарушени профилактични фунгицидни третирания.
• Голямо количество плевели, явяващи се междинни гостоприемници на патогените и източници на разпространение на инфекциите.
Прекомерно
азотно торене на растенията в комбинация с недостатъчно калиево торене
Болестта се проявява във вид на характерни прахообразно посипани ивици или петна по листата, стъблата и влагалищата на житните култури. Цветът на поразените участъци и особеностите на протичане на болестта се различават в зависимост от конкретния тип на болестта. Разпознаването на най-често срещаните у нас ръжди по житните култури е важно, за да могат земеделците навреме да вземат адекватни мерки.
Кафявата ръжда напада пшеницата, ръжта и диворастящи житни видове
Кафявата ръжда се причинява от базидиеви гъби. Листата на нападнатите растения намаляват асимилацията си и отмират. По този начин се намалява абсолютното тегло на зърната. Кафявата ръжда напада пшеницата, ръжта и голям брой диворастящи житни треви. През вегетацията причинителите се разпространяват със спори. Зимуват като мицел на зимните житни култури и на многогодишните житни треви, а също така и като специфични спори на растителните остатъци. Напролет спорите прорастват, образуват базидии с базидиоспори, които заразяват междинния гостоприемник. Диагностирането на заболяването може да стане по прахообразните пустули, които са разположени безразборно на повърхността на листата. Спорите на гъбата са закръглени, кафеникави, с шипоподобна обвивка. По-късно от долната страна на застаряващите листа могат да се открият телейтопустули във вид на черни блестящи подутинки под епидермиса на листата.
Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!