От момента на сеитбата до прибирането растенията на пшеницата са подложени на болести, които намаляват добива и качеството на зърното. Ежегодните загуби от болести стигат от 10 – 20% и повече от потенциалния добив. С интензификацията на производството и повишаване продуктивността на растенията фитозаболяванията прогресират и загубите достигат 50%.
Болестите по зърнените култури се причиняват основно от гъби, бактерии, вируси, микоплазми и нематоди. Те се предават чрез почвата, семената и растителните остатъци от предшестващите култури. Най-разпространените болести по пшеницата са твърда и праховита главня, видовете ръжди, брашнеста мана, видовете кореново гниене, снежна плесен, септориоза, фузариум и др.
Гъбите, причинители на болести, се делят на две групи: биотрофични – развиват се на живи органи (брашнеста мана, видовете ръжди), и некро-трофични – поразяват ослабените органи и често се развиват на отмиращите части на растенията (септориоза, фузариум и др.).
В последните години най-разпространени и опасни болести са видовете кореново гниене и септориозата. В ранни фази от развитието на растенията кореновото гниене се появява на кълновете във вид на кафяви или тъмнокафяви продълговати некротични петна или щрихи. По-късно по вегетиращите растения симптомите на болестите се развиват в областта на възела на братене и на ниските части на стъблата. Отначало се появяват точковидни или щриховидни некрози, които по-късно се разрастват и преминават в значителни по размер зони от покафенели отмиращи тъкани, след което отмират и стъблата. В случаи на ярка проява на болестта, на полето с пшеница се наблюдава масово полягане на растенията и празнокласие. При силно поразените растения към момента на прибиране на реколтата стъблата и класовете са покрити с тъмен налеп от сапрофитни гъби.
Пролетта в прикореновата зона започват да се развиват болести като: церкоспороза, ризоктония, фузариум. Това съвпада с периода на диференциация на конуса на нарастване и залагане на класовете, поради което тези болести намаляват количеството на зърната в класа, а от там и на добива. Заболяванията се развиват във всички фази на растеж на растенията, поразяват стъблата, блокират проводящите тъкани, което води до формиране на слаби, неизхранени зърна.
Ефективни рецепти
Най-добрият метод за борба с болестите при пшеницата е внедряването в практиката на устойчиви сортове. В благоприятни за развитие на болестите условия при такива сортове добивите не намаляват. При тях не се налага провеждането на химична обработка на посевите или се прилага в малки размери. Особено ценни са сортовете, имащи комплексна устойчивост срещу основните болести.
Агротехническите мероприятия също намаляват заболяванията. Те се изразяват в правилно редуване на културите в сеитбооборота, отглеждане на пшеницата след добри предшественици и др. Своевременната основна обработка на почвата също може съществено да намали натрупването на патогенни инфекции в полето.
Системата на торене трябва да се състои от рационално внасяне на органични и минерални торове. Органичните торове влияят добре на развитието на микрофлората-антагонист на патогените. Ефективността на минералните торове зависи от тяхното съотношение. Фосфорните и калиевите торове повишават устойчивостта на растенията към болести. Прекомерното, непропорционално внасяне на азотни торове изнежва тъканите на растенията, правейки ги по-рехави и беззащитни пред развитието на болестите.
Най-устойчива спрямо поражения от болести е пшеницата, засята в оптимални срокове. На много ранните есенни посеви се струпва голямо количество инфекции от кафява и жълта ръжда, брашнеста мана, кореново гниене, септориоза, бактериални и вирусни болести. Късните посеви пък са по-уязвими на главни. Дълбоко засетите семена (6-8 см) поникват по-трудно и бавно, а техните кълнове се нападат от плесени, кореново гниене, твърда главня.
В последните години прогресиращото разпространение на болести, наред със завишението на дозите на азотните торове, се дължи и на необосновано големите сеитбени норми. В резултат на това тотално се влошава фитосанитарното състояние на посевите, възниква необходимост от допълнителни обработки с фунгициди.
Невинаги повърхностната обработка на почвата, която съдейства за натрупване на патогени в повърхностния почвен слой, е оправдана. Необходимо е своевременно унищожаване на плевелите и неприятелите, които най-често са място за съхраняване и разпространение на инфекции.
Прогресиращото заразяване с болести може да е резултат от изпадане на растенията в стресово състояние (суша, ниски температури, недостатък на хранителни елементи и др.). Така през 2001-ва и 2005 години причина за активно разпространение на болести по пшеницата стана непредвиденото падане на нощните температури до +10°С и по-ниски по-време на изкласяването на пшеницата. При такива температури практически се преустановява усвояването на хранителни елементи, настъпва физиологично гладуване на растенията, което е особено опасно във фаза вретенене-изкласяване.
Особено внимателно трябва да е отношението към защитата на пшеницата от болести при отглеждането й по интензивни и ресурсоспестяващи технологии. При тези технологии в процеса на вегетация, в случаи на силно поражение от болести, се прилагат химични препарати – от едно до три третирания на посевите.
Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
