Истината се познава в сравнението, а най-доброто сравнение е това, направено в таблица с цифри и факти. Затова решихме да извадим нагледно какво са предвидили страните членки в своите Стратегически планове като обвързано подпомагане при плодовете и зеленчуците и това, което е предвидила България. И да разберем наистина ли там производителите получават повече пари, а тук – по-малко, или истината е друга и българското производство страда по други причини.
Противно на разпространеното вярване, оказва се, че парите по обвързано подпомагане у нас не са по-малко, а дори понякога са доста повече от тези, които получават нашите конкуренти от другите държави-членки, с които сме заедно на общия европейски пазар. Колкото и невероятно да звучи това за българските производители. Но пък принципите и културите, за които се отпускат пари са доста различни от българските схеми за обвързано подпомагане. Какво още прави впечатление в сравнението.
Очевадно е, че във всички държави има приоритетни култури при плодовете и зеленчуците. Не се подпомага почти всичко, или „на калпак“, както се опитваме да го направим тук. В Чехия обвързаното подпомагане на плодове е само за градини, които са създадени след 2000 г. След като земеделците имат възможност да изградят или подменят овощни градини по инвестиционните мерки, то няма логика да се подпомагат стари, нискоинтензивни насаждения.
Във Франция се подпомагат само конкретни сортове круши Улиямс за преработка и определен сорт праскови за преработка. На практика силно са приоритизирани регионите и съответните сортове. Наистина – логично е да се приоритизират културите и областите, в които те да се отглеждат на база на почвено-климатични условия, традиции, регионални стандарти, традиционни регионални продукти.
В Хърватия максималната площ на всички допустими по обвързана подкрепа зеленчуци и плодове е до 20 ха или 200 дка.
И нещо много интересно. Няколко страни-членки, като Румъния, Латвия и Литва, са заобиколили Регламента, който изключва картофите за трапезна консумация от обвързаното подпомагане, като са направили обвързаното подпомагане при картофите за семена за посев. В Румъния подпомагането е в размер на 200 евро на декар за картофите за семена. Близо 50% от себестойността на картофите се формира от себестойността на вложените семена. Това е едно много добро и умно подпомагане за картофопроизводителите, което в България сме решили да не направим, въпреки, че такова предложение Националната асоциация на картофопроизводителите направи към управляващите ни още през ноември 2021 г.
Поляците подпомагат само домати за преработка, картофи за нишесте и ягоди. В Словения пък са решили изобщо да се откажат от обвързано подпомагане.
Още интересни факти може да се видят в таблицата. В първата колона е обозначена държавата – членка. Във втората колона са изредени производствата, които съответната държава е избрала да подпомага по обвързаното подпомагане. В третата е аналогично ли е това в България. В последните две колони са ставките по мерките в съответната държава-членка и в България.
Излиза, че не само подпомагането е причина за липсата на производство на плодове и зеленчуци в България. Пари очевидно в сектора се дават. Явно грешката не е в парите. Това, което ни липсва са пазари, работна ръка и напояване. Липсва държавата. За да има пазари, земеделците трябва да се сдружават, а държавата да им улесни достъпа до пазари. За да има вода, трябва да има инвестиции от държавата. Държавата е отговорна за напояването. Държавата трябва да създаде добра почва за намиране на работна ръка през законодателни инициативи. Земеделските производители трябва да произвеждат качествено, за да имат печелившо земеделие да могат да си позволят инвестиции и по-високи надници на работниците.
Подготвяме същото сравнение и за сектор животновъдство, което ще публикуваме в следващите дни.
