Господин Вукодинов, разговаряме по време на ежегодния пролетен семинар на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив. Семинарът се случва в много важен за вас период, когато започва прилагането на новата ОСП. Голяма част от семинара беше посветена на Стратегическия план и лично вие доста активно участвахте в дискусията, която се проведе. Нека да откроим някои от важните моменти, които ви направиха впечатление.
Вече втора поредна година на 1 март Съюзът на зърнопроизводителите в Пловдив провежда своя пролетен информационен семинар. Надявам се, че колегите ще продължат тази хубава и полезна традиция и за в бъдеще.
Този период през настоящата година е наистина много важен, защото през него ние трябва да придобием знания и умения как да разчитаме и как да боравим с новия Стратегически план, със стандартите за екология и с екосхемите, които евентуално могат да надградят от една страна плащанията за земеделците, а от друга – опазването на екологията и Зелената сделка, която е основна цел на Европа за бъдещето.
Това, което ми прави впечатление на поредицата срещи през последните месеци, е че самото ни управление – в лицето на МЗм и Фонд Земеделие са доста неподготвени и често ни дават противоречива информация. Да започна от това, че нямаме дефиниции за много практики. А знаем, че всички неща почват от дефиницията. Всяко нещо трябва да се определи и да се дефинира, за да може да се прилага в практиката. Доста сериозни дебати се водят при всяка една дискусия за Стратегическия план. И не толкова по отношение на частта за директните плащания, а по-скоро за задължителните стандарти за екология, както и за екосхемите, които са доброволни. Еко стандартите са познати и те не будят такива дискусии. Но стандартите ДЗЕС 5, 6, 7 и 8 продължават да предизвикват разгорещени дискусии сред земеделците.
Да започна от там, че нямаме ясна дефиниция за това що е то „парцел“. Навсякъде в разясненията фигурира думата „парцел“. Но под парцел земеделците разбират парцел от Кадастъра. А реално вероятно става дума за блок в земеделско стопанство или за част от блок. При наклонените терени, които в България, където имаме много планински и полупланински землища, не са малко, на този етап въобще не е изяснено на каква част от стопанството ще се спазват изискванията за наличието на покривка до 15 февруари. Казано е, че ако в част от стопанството полетата с наклон са над 10%, това изискване трябва да се приложи в цялото стопанство, което според мен е абсурд. Защото не може в едно стопанство 10% да са с наклон и в останалите 90% от площите автоматично да трябва да изпълняват това изискване. При ротацията на културите по ДЗЕС7 също възникват доста въпроси.
По отношение на екосхемите, на пръв поглед някои от тях изглеждат по-лесни, но когато тръгнем да разиграваме практически примери как ще ги изпълняват земеделците, дори при най-елементарното – сеитбооборота и покривни култури, ако се изпълняват със съответните пропорции и за които стопанствата над 300 ха ще могат да получат допълнително 2 евро на декар, се оказва, че не е толкова просто защото има съотношения между културите, които са неразбираеми. Доста изисквания при екосхемите за намаляване на пестицидите също са неясни. Знаем, че през последните години много препарати преминаха от втора в първа категория, което най-вероятно ще утежни работата на земеделците и изпълняването на тази схема.
След всяка една такава среща на пръв поглед се ограмотяваме, получаваме повече информация и би трябвало да ни е по-лесно, но много често въпросите ни стават още повече. Въпреки всичко, смятам, че ние земеделците сме упорити. Най-вероятно ще се справим, но това не ме удовлетворява лично мен, мисля, че не удовлетворява и гилдията като цяло.
Наскоро зам. председателят на НАЗ Илия Проданов изнесе презентация, в която направи сравнение между същите изисквания в редица държави стари и нови членки на ЕС и забелязваме, че техните преговарящи, които са участвали в изготвянето на Стратегическите планове на съответните страни са намерили по-леки изходи от различните изисквания за тях. Докато ние сме останали с почти най-тежките изисквания. Което значи, че нашите преговарящи или не са били мотивирани да преговарят, или работят срещу цели гилдии, каквито сме ние, зърнопроизводителите. Защото виждаме, че сме най-ощетени като цяло. Както и в Планът за възстановяване, така и в Стратегическия план. Така е и в държавната помощ за секторите, пострадали от войната в Украйна. Излиза, че зърнопроизводството не е засегнат сектор от тази война защото получихме едни подигравателни 4 лв на дка, които са далеч по-малки от физическата загуба на слънчогледа поради съхраняването му. Да не говорим, че директните плащания за България са едни от най-ниските в целия ЕС. Всички останали страни от една страна имат по-високи ставки, а от друга – по-малки изисквания за допълнителни доплащания, които трябва да изпълняват техните земеделци.
Вече ни омръзна години наред да слушаме – така иска Брюксел. Слушаме го от 2003 г., когато затваряхме Глава „Земеделие“. Тогава стана нарицателен изразът „Йес мен“, за българската делегация, която се е съгласявала на всяко искане на Брюксел и така си продължава и до сега.
НАЗ обяви протестна готовност. Смятате ли, че проблемите ще се решат с протест? И има ли решение на проблемът със зърното от Украйна?
Лично аз, а предполагам и Съюзът на зърнопроизводителите в Пловдив, бихме подкрепили такива протести, защото ние сме членове на Националната асоциация на зърнопроизводителите, стига искането да бъде формулирано в пълния му обем. Но моите лични притеснения са, че не очаквам успех. Защото срещу кого ще протестираме? Ще протестираме срещу нашето служебно правителство и служебен министър, които обаче са поставили въпроса в Брюксел и казват, че ни подкрепят. Същевременно никой не ни отговаря защо в онези 450 млн. евро, с които беше подпомогнато земеделието заради сътресенията от войната в Украйна зърнопроизводството не участваше. В новата помощ също ни няма. За мен това е форма на наказание за сектор зърнопроизводство. Може би защото ние, зърнопроизводителите, говорим и търсим кусурите на всеки в управлението. И често, тези на които им посочваме кусурите, вместо да се замислят, че ние всъщност им помагаме защото, намирайки проблема, държавата ще може да се справи с него. А ние непрекъснато чуваме изказвания на чиновници от Фонд Земеделие, че сега е моментът да ни „резнат главите“.
Наистина е жалко, че един сектор, който е изцяло на светло, като зърнопроизводството, се налага да се бори за оцеляването си вместо да е на почит и подкрепян от държавата. Зърнопроизводството има голям принос за БВП и българската икономика…
Жалко е, защото когато притесниш някого в ъгъла, той има два изхода – или да избяга или да нападне. Кого да нападаш в тази държава? Изводът е, че ние ще трябва да бягаме. Въпросът е откъде ще бягаме и накъде? От какво и какво ще търсим?Във всички изисквания , които виждаме в момента и по Стратегическия план, и по екосхемите, няма сериозни изисквания за производство, за увеличаване на Брутния вътрешен продукт, дори за данъчни приходи. Струва ми се, че чертожниците и „схемаджиите“ ще се развихрят този път защото има страшно много възможности. А когато има възможности, ще се намерят и мераклии да ги използват. И не случайно по време на семинара колегата Йосиф Делгянски зададе въпроса за младите фермери. Директните плащания са 10 евро на дка и 10 евро на дка са плащанията са младите фермери. Безусловно, без никакви изисквания, без да има дори поставена цел – с колко бихме увеличили младите фермери или заетите в стопанствата на млади фермери, с колко бихме увеличили БВП. Такива изисквания няма, а на теория 20-30% от парите в ОСП може да отидат точно по това направление. Ние нямаме против, бъдещето е на младите, трябва да ги подкрепяме и да има стопанства на млади фермери. Но нека да има критерии дали те са реални и дали тези хора ще останат в сектора. Защото имаме горчив опит точно в тази мярка от предходните програмни периоди. Да не говорим за това, че всички ставки по екосхемите са диференцирани. Колкото е по-малко стопанството, толкова е по-голяма ставката. Понякога разликата е 2-3 пъти. Моята фирма не е от прекалено големите стопанства. Ние сме средно стопанство, но в него работим 8 души от семейството. Когато сме притиснати в ъгъла, лесно можем да се разделим на 8 стопанства и да станем малки. Това ли е начинът? Бъдещето е при младите, пак казвам, трябва да се подкрепят. Но трябва да има резултати. Тези стопанства да останат устойчиви, а не да бъдат направени само и единствено с цел източване на средства. Не искам да припомням схемите с черупковите плодове. България отдавна би трябвало да се е превърнала в Меката на орехите на световните пазари. Трябва ли да повтаряме схемите с калифорнийските червеи, с градините, с какво ли не. Докато разчитаме на схемите, а не на реалното качествено и количествено производство, аз не смятам, че земеделието в България ще има бъдеще.
Не е проблемът, че хората не искат да работят. Хората искат да работят, но резултатите от това, което правят много често са изкривени. Къде от пазара, който е неконтролиран. Къде от това, че конкуренцията работи в сивата икономика.
Кажете нещо положително…
Вчера валя дъжд. След много месеци. Вижда се, че на семинара хората имат приповдигнато настроение. Вижте колко малко им трябва! Един дъжд може да им върне надеждата. Защото при нас от Нова година до началото на март нямаше дъжд със стопанско значение. До скоро запасите от влага – натрупаните валежи от 1 септември до 1 март, на много места бяха от порядъка на 140-150 литра. Това е около 4 пъти по-малко от нормата за половин година. И то става дума за тази половин година, в която би трябвало да има валежи – от септември до края на февруари. Ако нещата продължават с това темпо, ние вероятно ще си останем с далеч под половината от валежите и влагозапасяването ще бъде изключително малко.
Вече 30 години сте на полето. Реална ли тенденцията всяка година положението с климата да се влошава?
Не съм сигурен. Но това, което мога да твърдя с гаранция, е че тенденцията вече е дълги периоди да не вали въобще, след което да дойдат много валежи за много кратко време, което също не е добре за земеделието. И от тази гледна точка неминуемо ще трябва да се променят технологиите за работа. Ние вече започнахме да го правим. Практиката и проблемите, които вече са факт, ни карат да търсим нови технологични решения.
Трябват поливни инсталации, които така или иначе започнахме да правим със собствени сили. ПВУ ни отряза на 10% от първоначалните планове. А и дори това, което остана няма да може да се усвои, защото няма работа по главните обекти – язовири, канални мрежи. Поземлените отношения трябваше отдавна да се променят, за да има комасирано трайно ползване на земите и възможност за възстановяване на поливните съоръжения, изграждане на нови такива. Аз, като земеделец, ако искам да поливам и направя инвестиция в поливни системи, това не ми решава проблемите. За да стигне до мен, водата трябва да мине километри, а тази инфраструктура е ничия, някой трябва да я поддържа. Много неща има за уреждане. Законодателно напояването почти не е решено никъде. Има един Закон за Сдруженията за напояване, който вече е морално остарял и не върши работа. Сдруженията за напояване, които се направиха не бяха реални или поне не са работещи. Май пак се върнах към негативизма. Напоследък ни е завладял всички, за съжаление.
Интервю на Ася Василева
