Втора работна среща във връзка с учредяване на Българска аграрна камара на производителите се проведе преди дни във великотърновското село Арбанаси. В нея участват и ще членуват само секторни асоциации, уточни Симеон Караколев, един от инициаторите за създаване на организацията и съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация /НОКА/.
„На срещата се обсъждаха различни критерии за представителност, различни варианти за разрешаване на спорове вътре в даден сектор, междусекторни, на национално ниво. Полезен дебат се получи, според мен. И се надявам всички предложения, които се обсъдиха да намерят място в подготвения Устав на бъдещата камара. Предстои трета среща и самият проект на Устав, да се изработи и ще се изпрати на всички организации, заявили желание за членство и към асоциираните членове като Тракийския университет в Стара Загора и Аграрния университет в Пловдив. Както и към асоциации, които не са секторни като Асоциацията на младите фермери и на малките и семейни ферми. Ще бъдат изпратени покани за асоциирано членство към тях. И вървим към учредяване на Камарата. Няма смисъл да бавим повече процеса. Трябва да подадем документи за членство до Копа – Коджека /б.а – влиятелна Европейска организация на фермерите и техните кооперативи в ЕС/. Имаме и тежката задача да разгледаме очакваните промени в Стратегическия план. Така, че имаме доста задачи“, посочи Караколев.
В момента в Аграрната камара има между 20 и 25 асоциации, които обхващат от порядъка на 12 000 земеделски производители в България.
„Основното, което ще гоним са политиките и то секторните политики, и посоката на нашето земеделие на национално ниво. Това е големият ни проблем, които идентифицирахме чрез срещите досега. Голяма част от политическите кабинети през Министерството на земеделието бе, че те реално нямаха визия за развитието на сектора ни през последните 20 години, или ако имаха, тя не е била дългосрочна. Това, което ние прилагаме към момента са краткосрочни планове. Нямаме нито средносрочна, нито дългосрочна визия. Нямаме и ясно начертан национален интерес, и от там куцат сектори. Неглижират се едни сектори, други пък се приоритизират. А когато нямаш ясно поставена цел, нормално е да се луташ и каквото дойде, а така не може“, поясни още Караколев.
Допълва, че Аграрна камара има в почти всяка страна в ЕС и то със закон. За да няма недоволни по сектори, идеята е да създадат критерии и закон. „Идеята е водещите организации да направим една структура и да имаме меморандум за сътрудничество, и норматив за изпълнение. Правилата да си ги определяме ние и така да излизаме с предложения за пред Министерството на земеделието. Ние имаме за еталон много държави, една от тях е Аграрната камара на Унгария. С тези срещи показваме на земеделската общност, че можем да седнем на една маса и да се обединим. Форматът е с диалог и ние да се определяме, а не някой да ни го налага като дневен ред”, обобщи Симеон Караколев.
Когато се създаде Национална Аграрна камара, след това ще се изграждат структури и по региони, стана ясно още от срещите.
Креми Крумова
