България е водещ производител на лавандулово масло в света. След нас са Франция и Китай, а общото производство на фина лавандула в света е около 380 тона. Само тук в България се произвеждат 250 тона фина лавандула. Производители на лавандула са още САЩ, Обединеното кралство, Австралия, Южна Африка, Индия, Индонезия и др.
Почвата играе важна роля за успешното отглеждане на лавандула. Леката и добре дренирана, варовита почва се счита за идеална за отглеждането на това растение. Културата е много чувствителна към условията на преовлажняване и pH на почвата трябва да бъде в диапазона от 7,0 до 8,3.
Ако pH и дренажът са според нуждата, то няма значение дали почвата е бедна и ерозирала. Идеалният температурен диапазон е от 15 до 30 градуса.
Лавандула обича средиземноморския климат. Според britannica.com основният тип климат е горещо, сухо лято и прохладна, влажна зима. Твърде големите студове или жеги, биха намалили добива драстично, а слънчевата светлина е от изключителна важност.
Препоръчва се 2 до 3 пъти оран, както и внасяне на органична тор за обогатяване на почвата. Съвременните технологии препоръчват внасяне на растителни деструктори, като средство за обогатяване на почвата с органика. Самата лавандула не обича твърде много торове. Важно е наличието на микроорганизми в почвата, които да балансират потока на хранителни вещества към растенията. Наличието на покривни култури в междуредията, биха спомогнали за набавянето на нужното количество азот.
Има 100 разновидности на лавандулата, но за търговски цели са подходящи тези:
Lavandula augustifolia е най-популярният сорт за търговско производство. Отглеждането на английска лавандула е за получаване на сухи цветя и етерично масло подходящо за парфюмерията. Макар количеството масло от английска лавандула да е по-ниско, то е характерно с много високо качество.
Lavadula latifolia се отглежда предимно в средиземноморски климат.
Произвежда се за етерични масла подходящи за козметични продукти. Цветовете са изключително красиви и също намират място на пазара за цветя.
Lavandin или Lavandula intermedia е известен също като холандска лавандула. Това е хибрид между английска и шипова лавандула. Качеството на маслото е малко по-ниско, но този сорт предлага висок добив подходящ за цвят и етерично масло.
Lavandula stoechas се отглежда главно за сухи цветя. Сорта не е студоустойчив и не е подходящ за региони с твърде студени зими. При такъв климат може да бъде отглеждан като едногодишна култура.
Lavandula dentata е характерен с изключително ароматен сорт лавандула, подходящ за по-топли региони.
Технология на отглеждането:
Лавандулата може да се размножава по няколко начина:
- Най-добрата практика за отглеждане на лавандула за селскостопански цели е от резници. Отглеждането на лавандула от резници е полезно, защото новите растения ще бъдат идентични с растението майка. Бърз и ефикасен метод, често избиран от фермерите. Пролетта и есента са най-подходящият сезон за размножаване на лавандула.
- От семена. Семената се покълват директно в подготвеното поле или в тави за подготовка на разсад. След засяването на семена, срокът за покълване е 5 седмици . Новият разсад е готов за разсаждане след 6 месеца. Пролетта е най-добрият сезон, като може да се приложи разпръскване или линейна сеитба. За един квадратен метър площ трябва да имате 2 грама семена и разстояние от 10 до 20 сантиметра на реда. Дълбочината на засяване не трябва да надвишава 1-2 сантиметра.
- От тъканна култура. Това е най-скъпият метод за размножаване на лавандула. Този метод можете да произвежда генетично идентични и устойчиви на болести растения в големи количества. Тъканно култивирано растение, осигурява висок добив и по-добра устойчивост.
Разстоянието между редовете трябва да бъде съобразено, защото то играе важна роля при отглеждането на този вид насаждения. 120см. разстояние между редовете и 60 до 90см. разстояние между растенията. Това прави около 1000 лавандулови растения на декар.
Растението лавандула не обича влажна почва, но изисква достатъчно вода в критичните етапи на растеж. Ако годишните валежи са над 450мм, е напълно достатъчно за лавандуловите насаждения. При ветровити месности, може да се приложи капкова система за напояване.
Насажденията от лавандула не се нуждаят от твърде много торове. Освен това наторяването на полето с органични торове е много по-добро от прилагането на неорганични и минерални смеси. За 1 дка. са необходими 10 кг активно вещество азот, както и по 4 кг. активно вещество фосфор и калий.
Цялата доза торове, нужна за културата може да бъде внесена в рамките на първите 2 години. Отново припомняме, че наличието на органични вещества са много съществени при отглеждането на това насаждение.
Вредители и болести:
Насажденията от лавандула може да бъдат засегната от неприятели като Лавандулов молец, Скакалец, Цикада, Нощенки. Болести при лавандулата са – Нематода, Септориоза, Фомоза, Кореново гниене, Люцерново-мозаичен вирус.
Според препоръки от Гл. ас. Христо Ламбев (Институт по розата и етеричномаслените култури, гр. Казанлък), най-важното в борбата с вредители и болести при лавандуловите насаждения е стриктното спазване на агротехническите изисквания при отглеждане на културата. Това включва:
- пространствена изолация;
- сеитбооборот – да се сади лавандула на площи, които са били заети поне 3-4 години с житни култури (важно за борбата с галовата нематода);
- правилен избор на място при създаване на насажденията – да се избягват площи с близки подпочвени води;
- качествена обработка на площите преди засаждане на лавандуловия разсад и поддържане на висока агротехника;
- засаждане на здрав посадъчен материал;
- редовен фитосанитарен мониторинг на насажденията и своевременно предприемане на необходимите мерки;
- редовен мониторинг на горските площи в близост до насажденията (това е основно мероприятие при извеждането на прогнозата и борбата с горските скакалци);
- разораване на целинните места в близост до насажденията (важна превантивна мярка в борбата с полските скакалци);
- борба с плевелите – особено с глухарчето, което е предпочитан гостоприемник на цикадката;
- балансирано торене.
За добив на качествено етерично масло, института препоръчва като много крайна мярка ползването на химични пестициди. За щастие, пазара за растителна защита, предлага отлични решения чрез употребата на фунгициди и инсектициди без остатъчни количества на органична основа, които не нарушават качеството на маслото. Освен това, последни проучвания показват огромният ефект от ползването на почвени подобрители с полезна нематода, които успешно се справят с патогенната. Поддържането на високи нива на микробиален живот в почвата, както и ползването на микориза, могат да защитят растенията, като ги направят много по-устойчиви на болести и стрес.
Моника Господинова
