Чували ли сте това твърдение? Висш служител на земеделска конференция на ФАО на ООН е цитиран с израза „60 реколти“, а Майкъл Гоув споменава краен срок от 30 до 40 години. Тази интересна “сглобка” се тиражира усилено в медиите последните 2 години. Истината е че това не е вярно и освен медиен шок, не носи нищо съществено със себе си. В следващите редове ще разгледаме реалната картина, опасности и перспективи в земеделието.
Какво знаем за състоянието на почвите по света?
Проучване на Даниел Еванс – Cranfield University Почва, агрохрана и бионауки, даде първа оценка на продължителността на живота на почвата по света. То се основава на база данни от 4285 измерени нива на ерозия на почвата от 240 проучвания, обхващащи 255 уникални места в 38 държави – тези 255 местоположения обхващат всички континенти на света.
Почвите са сложни и имат набор от свойства – от баланс на хранителни вещества до плътност и структура. За изследването са взети нетните нива на ерозия на най-важния горен почвен слой, който е с дебелина около 30 сантиметра. В него се съхраняват въглерод, вода и хранителните вещества.
В зависимост от това как се управлява почвата, този горен почвен слой може да изтъни или да се удебели. Ако знаем с каква скорост изтънява, можем да преценим колко време ще отнеме на този слой да изчезне. Например, ако горният слой на почвата изтънява с 0,5 сантиметра всяка година, ще са необходими 60 години, за да се загубят 30 сантиметра.
Това не е единственият показател, който определя продуктивността на почвата, но е значим и ни казва нещо ценно за състоянието на почвите по света – няма единна продължителност на живота на почвите в света.
Почвите от 4285 точки от данни в изследването са групирани в три категории:
„Голи“ почви са парцели земя, които съзнателно се поддържат свободни от каквито и да било култури, за да се определят нивата на ерозия на почвите без растителност. Те се използват за оценка на „най-лошия сценарий“.
Конвенционално управлявани почви са тези, които се обработват активно, без да се прилагат практики за опазване. Те се използват за представяне на сценарий „бизнес, както обикновено“.
Почвите за управление на опазването са тези, които са били обект на техники за опазване на почвата, като промяна на земеползването (към гори и пасища) или подобрени селскостопански практики, като смесени култури, без обработка на почвата или контурно земеделие.
Резултатите чертаят диаграма за отделните групи почви в период от 10г. до 10 милиона години. Това допълнително демонстрира как цитирането на единична продължителност на живота на почвите в света е неточно и безсмислено.
Нека се съсредоточим върху „конвенционално управляваните“ почви.
Много от тези почви изтъняват, а 16% имат живот под 100 години. Това не е локален проблем: има примери за почви с продължителност на живота по-кратка от един век на всички континенти, включително Съединените щати, Австралия, Испания, Италия, Бразилия и Китай. Дълголетието на тези почви е тревожно и налага спешни мерки.
Там, където скоростта на образуване на почвата надвишава скоростта на ерозия, почвите се удебеляват.
Ако запазим земята си напълно гола – като премахнем всякаква растителност и предотвратим всяко естествено повторно израстване чрез пестициди – нашите почви биха могли да ерозират по-бързо. Една трета (34%) от оголените почви са с продължителност на живота под 100 години.
Притеснително е, че толкова много от нашите почви изтъняват. Някои, много бързо.
Но има неща, които можем да направим, за да удължим живота на почвата.
Почвите, които са обработвани чрез система за “опазване” ерозират много по-бавно от конвенционално управляваните почви. Всъщност една пета се удебеляват (което означава, че почвата се образува по-бързо, отколкото ерозира).
Сравнението на тези две групи е 7% срещу 16% удебеляване. Половината от почвите, управлявани с природозащитно управление, имат продължителност на живота над 5000 години, а 40% са надхвърлили 10 000 години.
Това звучи обещаващо, но какво всъщност означава „опазване“? Какви практики трябва да въведем?
Има четири интервенции, които трябва да обмислим според Даниел Еванс. Можем да преминем от използване на земеделска земя към гора или тревни площи – това е най-ефективният начин за удължаване на живота на почвата, но той намалява земята, налична за земеделие. Тъй като световното население се увеличава и търсенето на храна нараства, ние трябва да намерим начини да защитим нашите обработваеми почви. Ако можем да увеличим добивите имаме възможност да намалим количеството обработваема земя, от която се нуждаем, за да отговорим на това търсене.
Можем да засеем покривни култури през сезона без прибиране на реколтата. Ако трябва да използваме земята си за земеделие, покривните култури могат да бъдат ефективни за подобряване на качеството на почвата. Покривните култури като бобовите растения добавят азот към почвата и могат да я предпазят от плевели и вредители. Нито един от парцелите, които са използвали покривно отглеждане в проучването, не е имал живот по-малък от 100 години.
Доказано е, че покривните култури са ефективни за намаляване на ерозията на почвата.
Също така може да използваме минимални практики за обработка. Интензивните почвени обработки създават и отрицателни въздействия като увреждане структурата на почвата, което води до податливост на ерозия. Увеличаването на ерозията на почвата води до загуба на хранителни вещества и органични вещества, може да увеличи изтичането на химикали от земята и намалява задържането на вода.
Може да се приложи контурна култивация или терасиране на хълмове. Наклонът на земята има голямо значение за податливостта на почвата към ерозия. Почвите на стръмен склон ерозират много по-бързо. 37% от почвите с наклон са имали живот под 100 години. Контурната култивация – при която се отглеждат култури перпендикулярно на или напречно на склона – намалява това до 7% ерозията.
Контурната култивация не винаги е практична при много стръмни наклони. В този случай терасирането може да бъде ефективно. Само 2% от терасираните парцели са имали живот под 100 години.
Няма универсално решение, но е ясно, че има много възможности за увеличаване на живота на почвите по света.
Преувеличаването на даден проблем създава апатия. Сензационните заглавия събуждат естествена съпротива в нас, а това пречи да се осъзнае факта, че ерозията на почвата е сериозен проблем, но този проблем може да бъде решен с въвеждане на добри земеделски практики още днес.
Моника Господинова
