Съдържанието на азот е от решаващо значение за всички живи организми, тъй като е съставна част на редица органични съединения и компоненти – белтъчини, аминокиселини, нуклеинови киселини, хлорофил, ензими и др., с изключително важни и незаменими роли за развитието на растенията. Количеството добавени азотни торове трябва да бъде съобразено с наличното съдържание на терена от азот и азотни съединения и с почвените и климатични особености на региона. Концентрацията на азот варира между 5–6 до 20 кг/дка. Ако земеделският производител не се съобрази с тези специфики, настъпват рискове при торене с азотни торове:
I. При недостатъчна снабденост на почвата с азот, се стига до т. нар. канибализъм на растенията – те започват да изчерпват собствените си азотни запаси от листата и стеблото. Задържа се процесът на делене на клетките, намаляват добивите.
II. При снабдяване на почвата с прекомерно количество азотни съединения се образува излишък на азот и това води до:
1. Вкисляване на почвата – нитратът се свързва с почвени елементи, нивата на pH се понижават. Възможен е декрозен процес и заболявания при културите.
2. Денитрификация – излишъкът на нитратни съединения си взаимодействат с анаеробни бактерии и се отделя азот. В големи количества той причинява замърсяване на въздуха.
3. Излишните азотни съединения се разтварят в подпочвените води и създават екологични проблеми. По този начин количеството азотни торове над оптималното не само замърсява околната среда, но и понижава качеството на продукцията и се превръща в неоправдан земеделски разход.
