В складовете на тези държави в момента има повече зърно, отколкото в Украйна
Еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Януш Войчеховски предлага удължаване на временната забрана за внос на четири селскостопански продукта от Украйна към пет европейски страни в ЕС до края на 2023 г. или поне до края на октомври 2023 г. Това стана ясно от неговите думи по време на последното заседание на Съвета на министрите на земеделието в ЕС.
Европейският съюз ще има голяма проблеми по време на прибирането на реколтата за петте страни членки, които вече са засегнати от притока на украински стоки, тъй като фермерите няма да успеят да изпразнят складовете си преди това. „Ако не запазим ограниченията, проблемът ще бъде същият, може би по-голям, отколкото преди“, каза Януш Войчеховски, добавяйки, че през 2024 г. експортният натиск към държавите на „първа линия“ на украинския внос се очаква да намалее, тъй като реколтата на Украйна за 2023 г. ще бъде с 40% по-малка от предходната година. „Либерализацията на търговията беше стъпка в подкрепа на Европейския съюз за Украйна, но цената на подкрепата беше платена главно от фермерите в тези пет държави-членки“, каза Войчеховски, цитиран от Euractiv.
По-добри възможности за износ през Дунав
В момента в складовете на тези държави има повече зърно, отколкото в Украйна, посочи служителят на Европейската комисия в пресконференция след срещата. Той представи данни за вноса на агростоки от Украйна през 2022 г., когато беше либерализирана търговията със страната: „Основната дестинация на украинското зърно беше Румъния, където бяха доставени 7 млн. т зърно. Приблизително 700 000 т са насочени към Полша, към Унгария 300 000 т, към Словакия 200 000 т, към България по-малко от 100 000 т. Това показва, че основният ни проблем е с подкрепата за коридорите на солидарността в Румъния.“ По думите на Войчеховски Европейската комисия ще насочи усилия да се подобрят възможностите за транзит до пристанище Констанца. По предложение на украинския министър на земеделието ще се подобрят условията за плаване на по-големи кораби по Дунав.
Тази година производството на зърнени култури в Украйна се очаква да е с 40% по-ниско в сравнение с 2022 г.
Молба от Украйна
Войчеховски представи също данни за вноса на зърнени и маслодайни култури от Украйна в ЕС през първата година след войната. Така става ясно, че през периода в Полша са внесени директно 3,4 млн. зърно, в Унгария 2,3 млн. т, в Румъния 2,4 млн. т, в България 1,1 млн. т , в Словакия 800 000 т. Транзитните количества, които са преминали към трети страни през Румъния са 6,5 млн. т, през Полша близо 700 000 т, Унгария 300 000 т. В първите месеци на 2023 г. вносът от Украйна бележи спад, но остава проблемът с пълните складове със зърно, посочи още еврокомисарят по земеделие.
Според данните на Комисията стойността на вноса на селскостопанска търговия от Украйна в петте съседни държави се е увеличила с над 5 милиарда евро след либерализацията на търговията с Украйна. Въпреки това украинският министър на земеделието Микола Солски, който беше поканен на срещата с европейските си колеги, призова страните от ЕС да отменят регионалните търговски ограничения. „Трябва да приемем много сериозно опасенията, изразени от украинската страна“, коментира от своя страна Войчеховски.
Кризисният резерв по ОСП е наполовина празен
Той посочи, че държавите на „първа линия“ на вноса от Украйна в бъдеще могат отново да предприемат едностранни забрани, което няма да бъде „изгодно нито за украинските фермери, нито за Европейския съюз“. Войчеховски също така подчерта, че представя личната си позиция и че не може да направи „никакви обвързващи декларации относно удължаването на забраната“, тъй като „все още няма нищо решено от Комисията“. Премахването на едностранните забрани също е предварително условие за тези страни да получат пакет от ЕС за подкрепа от 100 милиона евро, предназначен да облекчи натиска върху техните фермери.
Общият размер на кризисния резерв на Общата селскостопанска политика възлиза на 400 млн. евро. Все още има налични 250 милиона евро. „Очакваме одобрение на 100 милиона евро за петте източноевропейски държави-членки на ЕС. Отново подчертах готовността за разпределяне на тези средства, ако това е оправдано от обстоятелствата“, каза още комисар Войчеховски.
Докато Румъния само заплаши да приеме национална забрана, без реално да я въведе, Полша, Словакия и България премахнаха едностранните си мерки след политическата сделка с Комисията. Само в Унгария такива мерки все още са в сила и това забавя не само изплащането на пакета от помощи, но и решението за удължаване на търговските ограничения, припомня EURACTIV.
Лилия Александрова
