Агрономите са голямата сила в земеделието, като независимо от климатичните обстоятелства са на терен, за да обгрижат посевите. Не е тайна, че с критичен поглед и богат арсенал от знание – всичко е възможно. Добрата практика говори, че едно стопанство обгрижвано от специалист, бележи по-добри резултати, защото природата е механизъм. Днес ще надникнем през очите на експерта, отговорен за земеделски площи в централна България, за да научим какви са изпитанията за зърнените култури тази пролет, какво неизменно прави добрият Агроном и какви са потенциалите на посевите тази година.
Представяме ви агрономът Спас Пеев, който хващаме на терен, да оглежда посевите от слънчоглед, докато яркото слънце е високо.
Така всичко е видимо за експертното му око, а опита с пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед, царевица, люцерна, грах и житно-грахови смески за сенаж, от повече от пет години практика, разширяват наблюденията му върху развитието на земеделието в централните райони в страната.
В момента в стопанството, за което отговаря, отглежда главно пшеница, ечемик и слънчоглед. Годината започва екстремно, заради климатичните условия:
- Тази година се оказа с доста влажна и хладна пролет, което беше предпоставка за силен инфекциозен фон в житните култури – отбелязва Спас Пеев – силно нападение на ръжда (жълта и кафява), септориоза и други гъбични заболявания. Пролетниците изпитаха доста стрес във връзка с ниските температури и не се развиваха добре в ранните си фази. От друга страна валежите, които имахме през април и май се отразиха благоприятно на есенниците, цъфтежа им премина в хладно време, оформено е добро зърно и налива добре.
Разбира се, състоянието и потенциалното възникване на болести бе очаквано предвид влажното време, което е идеално за развитието на гъбичните патогени. Както знаем, те могат да останат в латентно състояние от предходен сезон, което е потенциален риск за настоящата реколта. С какво обаче добрият агроном не прави компромис?
- Компромис не правя относно предсеитбеното подхранване. Всъщност закъсняло подхранване на житните култури е много сериозна грешка, която може да се допусне при отглеждането им. – категоричен е Спас Пеев – Не правя компромис и с почвените хербициди. От моята практика до момента съм стигнал до извода, че един почвен хербицид може да ти спести изключително много главоболия и да помогне полето да остане сравнително чисто до момента на внасянето на вегетационните хербициди.
Както знаем, плевелите освен конкурент на основният посев, се явяват и разпространител на много болести. Справянето с плевелите и растителните остатъци е основна и много важна стъпка за намаляване на кризите през пролетта. Новостите на пазара за растителна защита в тази връзка са растителните деструктори:
- Винаги съм отворен към иновациите. Постоянно изпитвам нови продукти, които се появяват на пазара на ПРЗ. Колкото до най-добрата защита, мога да кажа, че нещата тук са комплексни, но пропуски могат да доведат до големи загуби. Избирам устойчиви сортове и не правя компромис с обеззаразяването на семената. Прилагам оригинални продукти фунгициди, не използвам генерици, като държа да кажа, че не отричам и тяхното действие. В действителност борбата с почвените неприятели е много трудна. При много висока плътност прибягвам към използването на гранулирани инсектициди. Главно подбирам пролетниците ми да бъдат обеззаразени с инсектицид, както предлагат някои от фирмите.
Почвените неприятели са водещ проблем в земеделието. Иновативните подходи са част и от плановете на Спас Пеев:
- Изключително важно е в днешно време да се търсят екологични и щадящи природата методи за борба с неприятелите. Бих изпробвал продукти с наличието на Beauveria bassiana, тъй като тя е с доста широк диапазон на гостоприемника, като може да атакува представители от Lepidoptera, Homoptera, Hemiptera и Coleoptera.
Една полезните практики, която е от неизменно значение в практиката му е листното подхранване по схема, свързана с развитието на растенията.
- Прилагам листни торове във всички култури и считам това за огромен приоритет в съвременното земеделие. С тях снабдявам растенията с микроелементи. Смятам, че във всички етапи на нарастване е добре да се прилагат. Тъй като земеделието е завод на открито и има изключително много стресови фактори. С листните подхранвания и внасянето на аминокиселини например, помагаме на растенията да преодолеят този стрес.
В разговора си, обсъдихме Екосхемите и наклона, който дават в посока прецизното земеделие. Според тях, инсектицидните пръскания е препоръчително да се правят при нужда, а специалист агрономът Спас Пеев потвърждава:
- При инсектицидните пръскания най-важно е да се следи ПИВ (праг на икономическа вредност) преди да се започне третиране. При пшеницата задължително на есен трябва да се внася инсектицид съобразено с нормативната уредба, тъй като последните няколко години наблюдаваме каламитет на житните мухи. Не бива да бъде подценявана тяхната вреда. Винаги извършвам тези третирания през нощта колкото и да ми е трудно. Трябва пчелите да бъдат опазени. В тази връзка, Екосхемите са приложими, но според мен това допълнително ще натовари стопаните. Дори аз самия все още се запознавам с тях и с новата ОСП и доста неща ми остават неизяснени.
Повече информация в помощ на земеделците е нужна според специалистите в бранша. Финансирането може да бъде стимул, но за да няма неправилно тълкуване и произволно приложение е добре, правилата да бъдат поставени в дискусия, която да внесе яснота. Адаптацията на изискванията към залегналите практики в отглеждането на различните култури в страната, би довело до по-голямото им припознаване. Фермерите в същината си са консервативни, а новостите често са с неясни резултати и с по-големи рискове. Тук може би, като мост се явяват експертите в агономическо направление, които да адаптират Европейските тенденции, спрямо нуждите на сектора.
За финал разбира се, поканихме експерта Спас Пеев да даде своят професионален съвет към читателите на Гласът на земеделеца – производителите в страната, а също и към начинаещите фермери:
- Тази година ще е изпитание за всички земеделци, но не бива да се притесняват. След всяка буря изгрява слънце. Бих посъветвал обстойно да наблюдават посевите си за наличие на болести и неприятели. Навременно да подхранват своите посеви и да полагат максимални грижи за тях.
Аз съм оптимист и винаги съм казвал, че нашето земеделие ще го има и ще пребъде! С новите технологии, новите машини и хората които се трудят неуморно в този сектор ще я има България и нейното модерно земеделие!
Моника Господинова
