Всички обичаме зеленолистни зеленчуци, които успешно се отглеждат, както от професионалните земеделци, така и от хоби фермерите.
Въпреки че листните зеленчуци са с много голямо разнообразие, повечето всъщност споделят сходни нужди при отглеждане.
Най-важните култури в тази категория са марулята и спанакът. Казаното за тях, важи в пълна сила за всички техни разновидности. Тези зеленчуци могат да растат в хладен до топъл климат, повечето видове зеленчуци предпочитат средни температури между 15°C и 18°C. Те могат да понасят температури до 24°C, както и слаби студове. В идеалния случай почвата трябва да е рохкава, плодородна и влажна. Тези култури растат най-добре в почва с от 6 до 7рН.
Листните зеленчуци обикновено имат доста високи изисквания, както за фосфор, така и за калий и значително по-ниски изисквания за азот. Нуждата за калий често е двойно повече от тази за азот.
Обикновено фосфорното хранене се прилагат при засаждане, докато изискванията за азот и калий често се прилагат като отделни внасяния или чрез система за фертигация през целия сезон. Спанакът е много чувствителен към дефицит на магнезий и бор.
Тайната за здрави зеленолистни е в балансираното хранене на културите.
За максимален добив и качество, балансираната програма за торене е от решаващо значение. За листните зеленчуци балансираното торене е важно, за да се поддържат нивата на нитрати в листата възможно най-ниски. Изследванията показват, че увеличаването на количествата на приложение на калий улеснява усвояването и транспортирането на нитрати към надземната част на растенията. Това от своя страна повишава активността на ензимите, асимилиращи азота, като по този начин подобрява ефективността на използването му и в крайна сметка намалява натрупването на нитрати в тези култури.
Проучване:
Този ефект е ясно демонстриран в опит от Китай, където ефектите върху добива на маруля от третирания със или без 225 кг. за хектър калий в комбинация с по-ниски (150 кг. за хектар азот) или разменени – по-високи дози азот в сравнение с калий. Резултатите показват, че увеличаването на дозата азот без прилагане или с минимално влагане на калий има малък или никакъв ефект върху добива. Междувременно комбинация от азот и калий увеличи добива с до 30%.
Освен ролята си за предотвратяване на натрупването на нитрати, калият също е типичен за развитието на протеини, ензими и витамини в растението, както и за фотосинтезата на растенията. Растенията с дефицит на калий развиват покафеняване на върховете на листата.
Тъй като листните зеленчуци обикновено изискват доста голямо количество калий, както е обяснено по-горе, и тъй като и калият, и сярата допринасят за подобряване на качествата на културите, калиевият сулфат е много добър източник на калий за тези растения. В университета за природни науки в Люблин, Полша, в експеримент се доказа, че калиевият сулфат подобрява производството на свежа материя, както и проводимостта на устицата, фотосинтезата, транспирацията и следователно увеличава добива на листа.
Ползите от листното приложение на калиевият сулфат.
Много проучвания са фокусирани върху ползите от допълване на редовна програма за торене с допълнителни листни пръскания със калиевият сулфат. Опит, проведен в сътрудничество с Академията на селскостопанските науки на Гуангдонг в Китай, ясно показа ползите от прилагането на листни пръскания на калиевият сулфат върху спанак. С нанасяне на 60 кг. за хектар като листно пръскане, комбинирано с 240 кг. за хектар почвено приложение на калиевият сулфат, добивът се е увеличил с над 40%. Освен това, качеството на спанака се подобрява, тъй като листата, третирани с листни торове, показват съдържание на 3% повече сухо вещество и 70 ppm по-малко нитрати.
Във Франция, подобна тенденция е регистрирана при марулята. Прилагането на три листни пръскания, които започнаха две седмици след разсаждането, увеличават добива с 15% в сравнение с липсата на листни пръскания. Освен това съдържанието на сухо вещество се увеличава с 0,1%, което води до наддаване на общото тегло при културите.
Фунгицидни и инсектицидните пръскания тук са също много важни. Трябва да знаем, че много неприятели намират листните зеленчуци за идеален гостоприемник, а щетите могат да бъдат наистина големи. Ето защо е важна стриктна система за третирания още повече, когато става дума за отглеждане в оранжерии. Една идеална схема за третирания би включвала:
Системен фунгицид + Системен инсектици + контактен почвен инсектицид + почвени подобрители и полезна нематода.
Поддръжката на почвата и лехите със зеленчуци е важен метод за борба с вредителите. Редовно подрязване на зеленчуците и почистване на растителните остатъци и плевелите по време и след прибиране на реколтата е изключително важно, защото много от неприятелите се развиват там.
Химичните или биологични инсектициди са важна част от отглеждането на културите. Все по-успешни се оказват инсектицидите с органични масла като това от нийм – действието е системно. На българският пазар се намира такъв продукт, който действа на храносмилателната и възпроизводителна система на неприятелите, които са гризещи или смучещи. Самото масло прониква в проводящата система на растенията без да оставя остатъчни количества вредни за човека или околната среда, но щом неприятелят поеме от активното вещество моментално бива обезвреден. Тук обаче е важно да кажем, че биологичните препарати са без нокаут ефект – тоест ние продължаваме да виждаме неприятеля, но той вече не нанася щети. Така просто трябва да бъдем стриктни в третиранията, които при високо нападение може да са на всеки 10-14 дни.
Ако изберете химичен инсектицид, имайте предвид препоръките за безопасност и редуването на химичните активни вещества, за да не предизвикате предсрочна резистентност. Също така, се препоръчва пръсканията с химични инсектициди да се случват късно вечер, защото повечето са с масов ефект и както неприятелите, могат да засегнат и помощниците във вашето поле/градина – полезните насекоми.
Обърнете внимание и на почвените неприятели, като нематоди и телени червеи. Често те невидимо нанасят огромни щети, а както знаем – веднъж появи ли се нематода на терена… трудно е справянето с нея.
За разлика от химическите пестициди, естествените методи за борба с вредителите често са насочени към конкретни неприятели, оставяйки полезните насекоми невредими, без да нарушава тяхната полезна дейност. Това е изключително важно за опрашителите. Спомага за запазването на естествения баланс на екосистемите. Освен това, те са устойчиви в дългосрочен план и могат да помогнат за намаляване на развитието на резистентност към пестициди в популациите на вредители и да насърчат по-здравословна среда за бъдещите поколения.
Моника Господинова
