Покрови при зеленчуци

Производството на зеленчуци включва много практики, които по една или друга причина компрометират качеството, структурата, производителността на почвата. Ето защо все повече специалисти препоръчват използването на покривни култури и в това направление с цел подобряване на почвеното здраве.

Интензивното зеленчукопроизводство извлича големи количества хранителни елементи, а се налагат и доста на брой обработки, третирания с химични препарати и т.н. В дългосрочен план се налага отпочиване на почвата и пододбряване на нейните свойства по натурален, природосъобразен начин, което не винаги е финансово ефективно. И тук се намесват покровите. Те са необходимата брънка от сеитбооборота, която позволява интензивно отглеждане на зеленчуковите култури, максимален и качествен добив и същевременно поддържане и дори подобряване на почвеното здраве.

Производителите лесно могат да включат в ротациите си покривни култури в по време на вегетацията на касовата култура, в периода от прибиране на реколтата до засаждането на втора или следваща култура. Тази система повлиява добре производителността на почвата, служи за превенция срещу болести и неприятели, увеличава биоразнообразието, спомага разграждането и натрупването на хранителни вещества, а в същото време предпазва екосистемата от „течовете“ на земеделието.

Зелената маса на покровите редуцира необходимостта от изкуствено внасяне на азот, а в същото време осигурява естествено натрупване на органика в дългосрочен план. Основните предимства на тези култури са:

  • Подтискане и борба с плевелите;
  • Защита на почвата от повърхностни водни оттоци и ветрова ерозия;
  • Подобряване на агрегатното състояние и стабилнност на почвата;
  • Възпрепятстват образуването на кора на повърхността на почвата;
  • Възпрепятстват образуването на плужна пета в дълбочина на почвата;
  • Осигуряват органика в активна форма;
  • Фиксират азот (според културата);
  • Подтискат почвени патогени и неприятели;
  • Спомагат борбата с характерни вредители по основните култури.

Покривните култури, които се засяват след прибиране на реколтата в късното лято подтискат развитието на едногодишни и многогодишни плевели, усвояват и съхраняват остатъчни хранителни вещества, с което предпазват от загуби, задържат почвата на място и я аерират в дълбочина посредством кореновата си система, изграждат органично вещество.

Планирането на ротацията още от предходната година е важно. На полета, които ще се засаждат е най-добре да се използват незимуващи култури (суданка, елда, овес, репички) или бързорастящи презимуващи (италиански райграс, тритикале), които усвояват остатъчния азот.

Съобразяването на сроковете за засаждане и прибиране на реколтата от основната култура и засяването или унищожаването на покров е голямо предизвикателство при различните култури. Например, лук, салати, зеле, броколи, репички, цвекло, моркови, картофи се засаждат/засяват много рано. Едногодишните покривни култури в такъв случай не са опция, но бързорастящите наесен са.

Суданката, елдата, овеса и репичките, които се унищожават през зимните месеци ще оставят след себе си мулч на местата, където се налагат много ранни пролетни обработки и засаждане. Развитието им през есента спомага рециклирането на нутриенти. Те могат да се засаждат/засяват късно, след прибирането на реколтата от касовата култура, но за оптимално развитие се препоръчва това да се направи в края на август.

Ако се отглеждат ранни картофи, то покровът преди тях се препоръчва да бъде бял синап. Растенията имат свойството да разрушават почвената кора, а действат също и като био акумулатор и био фумигант. Със силната си коренова система извличат хранителни вещества от по-дълбоки слоеве почва и ги акумулират в себе си, след което ги освобождават при разлагането на повърхността или в най-горния почвен слой. Раздробените растителни остатъци попаднали в почвата редуцират нематодите и кореновите червей.

Италианският райграс е отлична покривна култура. Засява се през септември, развива добра коренова система, с която предотвратява образуването на плужна пета и уплътняването на почвата. Взима активно участие в акумулирането на азот и обогатяването на почвата с органична материя.

Тритикалето и ръжта пък се засяват след късни касови култури. Те осигуряват зимен покров, участват в цикъла на азота и добавят органично вещество.

Късни, летни бобови покрови и презимуващи смески

На площи, където азотът и органиката са в недостиг, а ще се засаждат зеленчуци за късно производство се препоръчва засяване на зимуващи бобови култури. Преди сладка царевица, пипер, домати, сладки картофи, краставици, пъпеши, тикви, тиквички- все култури, които имат нужда от повече топлина, съвсем спокойно може да се заложи покров от червена или друга детелина, вълнеста глушина, бобово-зърнена смеска и др.

При късно прибиране на реколта от касовите култури може да се извърши сеитба на детелини в междуредията още през август. Те се развиват добре в условия на засенчване и образуват плътен, но сравнително нисък покров над почвата. Дори при засушаване, детелините ще се поникнат добре.

Вълнестата глушина и овесът могат да се засеят още преди прибирането на реколтата от зеленчуци. Сеитбата се извършва до средата на септември.

Смеска от червена детелина, италиански райграс и овес осигурява покров бързо. Растенията ще презимуват, ще рециклират нутриентите, ще изградят задоволително количество органика, ще запасят почвата с азот. Тази смеска от бобови и зърнено житни култури е чудесен зелен тор, който с успех предпазва почвата от ерозия.

Изсяването на различни детелини, райграс и репички осигурява разнообразие от коренови системи и височина на надземната маса, които от друга страна са приспособими при различни почвено-климатични условия. Смеската намира място в междуредовите пространства на сладката царевица, доматите или други заленчуци. Ранното засяване е от съществено значение в райони с ниски и отрицателни температури. Миксът е адаптивен, може да се използва като покров или сидерат. Кореновата система на райграса прониква дълбоко в почвените слоевемежду 90 и 120 см. Така извлича азота от там, разрушава плужната пета, предотвратява сбиването на почвата. Кореновата система на детелините пък е разположена по-плитко, но има способността да аерира горния почвен пласт. Освен това те са азотфиксатори и отличен сидерат.

За ранни пролетни сеитби се използват глушина, овес, грах. Засяването става при първа възможност за работа на полето. Богатият на азот покров се заорава късно през май преди засаждането на основната култура.

Ползи от ротацията в кратки срокове

Зеленчукопроизводителите могат да подобрят занчително бързо почвеното здраве чрез отглеждане на покров в междуредията или между двете касови култури.

Например в късната пролет и през лятото суданката ще даде между 1,5 и 3,5 тона суха органична маса, при това само за 35 дни. Тя се инкорпорира в почвата преди засаждането на зелеви култури или салати.

Елдата е лесна за обработка. Само 5-6 седмици след засяването й може да се дискова, с което да се осигурят хранителни вещества и подходяща почвена структура за основната култура.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини