Отглеждането й крие рискове, но с правилен избор на хибрид и професионално прилагане на технологията неблагоприятните фактори могат да бъдат избегнати
Всяка година по това време фермерите си задават един и същ въпрос – да сеят ли рапица, или не?! За бързо набралата популярност култура у нас е известно, че е влаголюбива. Не трябва да се забравя още, че рапицата е високотехнологична култура и за да се отплати подобаващо, в нея трябва да се вложат не само умения, но и средства, и труд. Вече не са изключения добиви от 300 кг, че дори и 400 кг от декар.
Рискът е благородна кауза и… по-често печеливша!
Разбира се, в сухи години култивирането на рапица е свързано с редица усложнения и рискове. И въпреки това при спазване на технологията и правилен избор на хибриди културата е високо рентабилна.
Към основните предимства на зимната рапица са изключителните й фитосанитарни качества в сеитбооборота, способността й да черпи хранителни вещества от дълбоките почвени пластове и възможността й за ефективно използване на зимната влага, което е особено важно за сухите напоследък пролети.
Успехът в отглеждането на зимната рапица се обуславя от майсторството и опита на агронома, подхода към системите на обработка, избора на средства за растителна защита, правилния избор от спектъра на хибриди и други.
Условия, които водят до високи добиви
– Висококачествен посевен материал. Подбор на подходящи хибриди.
– Добросъвестна подготовка на почвата.
– Сеитба според технологията.
– Внасяне на необходимите торове в зависимост от почвата и потребностите на сорта (хибрида).
– Своевременна борба с гъбните болести и неприятелите.
– Съвременна прибираща техника, свеждаща до минимум загубите на добив.
Рапицата е високоинтензивна маслодайна култура която щедро се отплаща при определени вложения.
Избраният сорт или хибрид (за предпочитане са хибридите) от производителя трябва да му гарантира пълна увереност в неговия потенциал. Проверете: студоустойчивостта, биологичните особености и адаптивността му към различни условия на отглеждане.
При избора на семена зимна рапица обърнете внимание на следното:
На всеки сорт/хибрид са присъщи определено ниво на адаптивност към конкретни условия. Има хибриди, които реализират своя потенциал по-добре в условия на дефицит на влага през пролетно-лятната вегетация, което е все по-типично явление и за нашата страна.
В сухи условия най-добър потенциал имат ранните и средноранните хибриди и сортове, формиращи добива до началото на периода на почвеното и въздушното засушаване.
Заслужават внимание хибридите зимна рапица, които се характеризират с комплексни съчетания от високо ниво на производителност с добри качества на продукцията и устойчивост към най-разпространените болести, стресовите фактори на средата и технологичност в производството.
Обработка на почвата
Да се подготви почвата за рапица означава да се постигне нейното максимално ефективно структурно състояние. Въздух, вода, топлина, храна – това са четирите стълба за успешно развитие на растенията на маслодайната дребносеменна култура. Повърхностният слой трябва задължително да е с фина структура без буци, иначе рапицата не може да се засее правилно и на оптимална дълбочина. А от това зависи равномерно ли ще бъдат разположени поникващите растения, което им осигурява добро презимуване. Сгъстяването е фатално.
Желателно е първата обработка на почвата да се направи още в първите 3-4 дни след жътвата на пшеницата (след която обикновено идва рапицата), за да не се изпари влагата от стърнището. След по-дълбока обработка е препоръчително и незабавно валиране на почвата. Такава обработка е особено наложителна в райони с неустойчиво овлажняване.
Тук е необходимо да се отбележат биологичните особености на зимната рапица: нейният удължен вретеновиден корен – за пет седмици той достига дълбочина до 1 метър и растението получава вода от долните почвени хоризонти.
Впрочем методите за подготовка на почвата се обуславят от нейната механична структура. Важни са какъв е бил предшественикът, степента на заплевеляване, както и много други фактори. Задачата на производителя е: осигуряване на добро подравняване и раздробяване на почвата на пласт с дебелина не по-малко от 6 сантиметра, за да се формира твърдо легло с умерена плътност за малките рапични семена.
Не бива да има престараване: прекомерното раздробяване на почвата ще доведе до нейното разпрашване, а това, от своя страна, ще създаде кора на повърхността, което затруднява поникването на семената и води до преждевременното изразходване на кълняемата им енергия. В резултат, поникват слаби, изнежени (етиолирали) растения с малка жизненост, които трудно презимуват.
За максимално запазване на влагата в почвата последната обработка трябва да се направи напречно или диагонално на сеитбата. Разликата между времето от нея и сеитбата трябва да е колкото се може по-малко – не повече от два часа.
Сеитба на зимната рапица
Дали посевите с рапица ще преживеят зимата, зависи не само и не толкова от времето, колкото от грамотния подход.
Правилният предшественик, строгото спазване на нормите и сроковете на сеитба, използването на торове и растежни регулатори, фунгициди и др. са залог за успех.
Какво се изисква от предшественика на рапицата?
– Ранно прибиране.
– Да оставя почвата в подходяща структура с достатъчно количество влага и хранителни вещества.
– Да оставя след себе си полето свободно от плевели.
Подходящи предшественици за рапицата са зърнено-бобовите култури за зелено хранене, люцерна или ранни картофи, детелина след първия откос; възможни са също зимен и пролетен ечемик, пшеница и ръж.
Лоши предшественици са захарно цвекло (препоръчва се интервал от 5 години), царевица и др.
Рапицата може да се върне на старото си място след 4 – 6 години.
Необходимо е разстояние (пространствена изолация) от полета с култури от сем. Кръстоцветни или посеви с рапица от други сортове/хибриди – 500 метра.
Внасяне на торове
Искате да получите 300 кг/дка рапица? Тогава е необходимо да внесете на декар 14 – 16 кг азот, 7 – 9 кг фосфор, 19 – 22 кг калий в активни вещества. Впрочем обемът на подхранване трябва да се изчислява за всеки конкретен случай за всяко поле. Той трябва да е съобразен с почвата, времето и състоянието на посева.
Съществува опасност от престараване: внасянето на азотни торове повече, отколкото е необходимо, през есента води до излишно нарастване на зелената маса. Рапицата измръзва през зимата, затова и дефицитът на азот също е крайно вреден: недоразвитите от недостиг на азот розетъчни листа са с намалена студоустойчивост. Тук помагат биоструктурата на стърнището и всички азотни торове.
Фосфорните и калиевите торове повишават студоустойчивостта, сухоустойчивостта и съпротивлението срещу болести. Съвременните земеделци все повече предпочитат да внасят комплексни листни торове.
Избягване на измръзване
Зимната рапица, покрита със сняг, издържа на студ до минус 30°С. Без снежна покривка – едва до минус 12 – 14°С, някои хибриди могат да издържат до минус 16оС. Опасни за рапицата са и пролетните мразове.
Важното е да се изберат оптималните срокове за сеитба, за да може преди настъпване на зимата рапицата да успее да формира розетка от 6 – 8 листа, а растежната точка да не е изнесена над почвата. При това кореновата шийка трябва да е с дължина 0,8 – 1,2 сантиметра, а коренът да е на дълбочина в почвата на 50 – 100 сантиметра и повече. Рапицата влиза в този етап на 105-ия –110-ия ден от сеитбата. Това трябва да се има предвид, когато се преценяват сроковете. Необходимо е всеки стопанин да отчетете своите конкретни условия: влажност, прогноза за времето, почва, предшественик и т. н.
Борба с плевелите
За съжаление, зимната рапица е лош конкурент на плевелите, които наброяват около 60 вида, 20 от тях са повсеместно разпространени. Така че борбата за място под слънцето трябва да започне от най-ранните стадии на отглеждане.
Неприятели и гъбни болести
За зимната рапица опасни са рапичните и кръстоцветни бълхи, рапичният цветояд, рапичният шушулков скритохоботник, зелевото комарче, зелевата въшка и други. За да установите кои от тях са във вашите посеви, помагат специални уловки: жълта уловка с вода. Те трябва да се проверяват редовно.
Най-разпространените болести по рапицата са: фома/некроза на кореновата шийка и гниене на стъблото, алтернария, склеротиния/бяло гниене, брашнеста мана, черно краче (гъби от род Pythium Pringsh., Rhizoctonia DC, Olpidium A.Br.). При установен икономически праг на вредност е наложително прилагането на фунгициди.
Крайният акорд – прибиране на реколтата без загуби
Прибирането на рапицата става чрез директна или чрез разделна жътва.
Най-ефективният начин на прибиране е директната жътва на чисти от плевели полета. Влажността на семената не трябва да бъде повече от 12%.
Най-добре е прибирането на рапицата да става рано сутрин или късно вечер, защото през деня поради ниската влажност и жегата шушулките се разпукват, което води до директни загуби. Селекцията вече създава хибриди, които са устойчиви на този недостатък.
Условия, които най-често водят към нисък добив
– Ниско качество на подготовка на почвата за сеитба – неподравнена площ с едри буци.
– Ниско качество на семената.
– Нетипичен предшественик за зимната рапица (захарно цвекло, слънчоглед, царевица за зърно, сорго и др.).
– Последействие от хербициди.
– Абсолютно отсъствие на влага в слоя почва 0 –15 см.
– Наличие на голямо количество растителни остатъци в посевния слой (слама).
– Екстремно удължен срок на сеитба (след 15 септември).
Няколко думи в защита на рапицата
Един от факторите за намаляване площите с посеви рапица е т. нар. антирапицова пропаганда. Битува мнение, че рапицата напълно изтощава почвата, черноземите под нея деградират. Учените успокояват фермерите: това не е така, напротив, рапицата е ценен сидерат, източник на плодородие на почвата. Да погледнем към фактите.
– 10 – 15 тона внесен оборски тор се равнява на 20 – 25 тона зелена маса рапица.
– Рапицата е най-добрият предшественик за пшеницата.
– Посевите с рапица подобряват структурата на почвата, повишават нейната биологична активност, предотвратяват ерозията.
– Рапицата не дава нитратите да проникнат в почвата и подпочвените води.
– След рапица в 1 дка поле остават 600 кг корени, а това се равнява на 2 тона оборски тор: шест-седем пъти повече, отколкото след пшеница.
– Корените на рапицата са мощни продълбочители на почвата.
– Кореновото гниене на зимните житни култури намалява три-четири пъти, ако се сеят след рапица.
– Зимната рапица се прибира рано, бързо освобождава площите.
– Тази агрокултура повишава добивите на следващите. Чрез опити е доказано, че зимните житни след рапица дават от 30 – 60 кг/дка и повече зърно, без допълнителни разходи.
„Черното злато“
Този, който веднъж е чул шумоленето на „черното злато“, което се сипе от бункера на комбайна, трудно би се отказал от това удоволствие. Оказва се, че всички рискове при рапицата са технологично контролируеми, а проблемите от климатичен характер – максимално регулируеми чрез правилен избор на посевен материал и спазване технологията на отглеждане. В крайна сметка: високата ликвидност и рентабилност, факторът сеитбооборот и натрупаният производствен опит осигуряват достатъчно стабилна и изгодна ситуация за културата.
