В тази статия ще разгледаме последните препоръки по отношение внасянето на оборска тор като основно торене. Тя е сложен и многокомпонентен материал за подхранване, който освен ползите има и своите негативни емисии за околната среда. Ето защо е важно да има план при приложението и.
Основните цели при прилагане на оборски тор, са да се прилага с точно количество и да се избягва замърсяването с хранителни вещества. Но това не винаги е лесно, защото оборският тор като цяло е сложен. Има пет основни фактора, които правят торенето сложно и дори често по-сложно от конвенционалният тор. Следването на план за управление на оборския тор ще помогне в борбата с тези предизвикателства. Ето и кои са петте предизвикателни фактора:
- Общото съдържание на хранителни вещества е ниско
Общото съдържание на хранителни вещества в оборския тор е ниско – рядко минава над 10%, докато търговските торове имат много по-висока концентрация на хранителни и активни вещества спрямо теглото. Ниското съдържание на хранителни елементи в оборския тор е потенциален проблем, тъй като се появява нужда от много повече обем оборски тор, отколкото би бил конвенционалният тор, за да постигнете същите нива на приложение при подхранване на културите. Това увеличава времето и транспортните разходи, което прави по – икономично прилагането на оборски тор в случай в който полето се намира близо до фермата. С течение на времето многократното и прекомерно прилагане в едно и също поле, може да доведе до натрупване на хранителни вещества и от там – последващо замърсяване. Доста обичайно е да се видят полета, които са в близост до животновъдна ферма използващи оборска тор като основно подхранване и те да се окажат, с много високи нива на фосфор при почвен тест.
- Съотношението на хранителните вещества е фиксирано
За разлика от торове на пазара, които могат да се смесват и коригират, за да се постигне желания баланс на хранителните вещества, то тези хранителните вещества в оборския тор са фиксирани. Нека направим бързо математематическо изчисление, за да илюстрираме същинското положение.
Да кажем, че имате пуешки тор с 30 кг наличен за растенията азот и 40 кг наличен за растенията фосфор на тон, а вашият агроном казва да приложите 180 кг азот на акър за вашите посеви от царевица. Ще трябва да приложите оборски тор при шест тона на акър (180 / 30 = 6).
“Тази норма на приложение представлява ли риск от замърсяване с хранителни вещества? Да – категорични са експерти от университета в Минесота. – При 6 тона тор на акър ще приложите 240 lbs P/ акър (40*6=240). Царевицата използва само 0,29 lbs P на единица добив. Така че, дори наистина висок добив от 250 bu/ac царевица би изисквал само 72,5 lbs P/acre; и това включва хранителните вещества, които вече са в почвата. Добавянето на 240 lbs P е твърде много! Прекомерното прилагане на фосфор може да доведе до натрупване на фосфор, което може да доведе до замърсяване.” – заключва и експерта Крис Модерман.
- Наличието на хранителни вещества е трудно да се оцени.
Наличността на хранителни вещества, особено наличността на азот, може да бъде предизвикателство за съставяне на точна оценка. Оборският тор доставя две форми на азот: неорганичен и органичен азот. Неорганичният азот е незабавно достъпен за растението; докато органичният азот не е. Органичният азот може да стане неорганичен азот с течение на времето чрез процес, наречен минерализация. Предизвикателството е да се оцени колко органичен азот ще се превърне в неорганичен азот и колко бързо това ще се случи. Това може да е трудно, тъй като минерализацията е микробен процес, което означава, че потенциалът и скоростта за обработка на органичния азот, зависи силно от околната среда и наличието на микроорганизми и бактерии в почвата. За жалост знаем колко непостоянна може да бъде околната среда и колко водещо е допълнителното вложение на микроорганизми, за да поддържаме процесите на нужното ниво.
- Съдържанието на хранителни вещества не е еднакво.
За разлика от конвенционалните торове популярни на пазара, които са доста еднакви навсякъде, еднородността на оборския тор варира пространствено и във времето. Това може да затрудни изчисленията на точните проценти активни вещества и хранителни елементи. За да се отговори на това предизвикателство, е много важно да се вземе добра представителна проба от тор за изследване. Но дори и тогава е вероятно да възникне леко прекомерно или недостатъчно приложение в полето.
- Времето за хранене може да не е идеално
В един идеален свят оборският тор ще се прилага само, когато хранителните вещества са необходими и когато представлява най-малък риск за околната среда. За съжаление, ние не живеем в такъв свят и все още този вид подхранване се възприема от земеделците за оптимално екологично и полезно за културите им. Често времето за прилагане на оборски тор се определя от ограниченията за съхранение и работа около влажно време, жътва или засаждане, а не когато е най-добро за реколтата и околната среда. Загубата на хранителни вещества от оборския тор е по-висока, когато прилагането се извършва в края на зимата, около времето на снеготопенето.
- Как да се справим с тези предизвикателства
Въпреки че може никога да не сме идеално доволни и перфектни с управлението на оборския тор, има начини да минимизираме тези предизвикателства. Най-важното е да има план за управление, който включва най-добрите практики. Това са:
- точни изчисления на нормите;
- вземане на проби;
- спирачки и буфери;
- калибриране на разпръсквача;
- програма според нуждите на културата;
- внасяне на допълнителни микроорганизми и бактерии в почвата;
- контрол на влажността;
- оптимизация на вложението според климатичните особености.
Разбира се на много места се прилагат комбинирани схеми за торене включващи конвенционални торове, оборска тор, листно подхранване и това е възможно най-доброто решение. Така културата получава нужните и хранителни вещества в точният момент при оптимално усвояване. Царевицата е специфична култура, която днес при всевъзможните хибридни семена има значително намалена нужда от подхранване, но за сметка на това, развитието и е свързано с календар от мероприятия, които трябва да се следват. Да, със сигурност при близост на животновъдна ферма, е много по-рентабилно да се използва оборската тор, генерирана там. Нека в тези случаи поне почвата бъде обогатена с микроорганизми, които да спомогнат преобразуването на органичната материя и да я направят достъпна за растенията.
Моника Господинова
