Колко средства може да влязат в бюджета на ЕС от търговията с парникови емисии?

Над 1 млрд. EUR кризисна помощ са разпределени от бюджета на ЕС за секторите Земеделие и Рибарство

Лилия Александрова

Един от основните приоритети в работата на институциите на Европейския съюз в момента е да ускорят преговорния процес по новия бюджет до 2027 г. Ревизията на МФР за периода 2021-2027 г. и на NextGenerationEU се наложи, за да се отговори на новите предизвикателства след последната актуализация, направена през декември 2020 г., когато основната задача беше да се насърчи възстановяването на ЕС от пандемията COVID-19 и да се гарантира устойчивостта на общия бюджет, като се подкрепят зеленият и цифровият преход.

В официална комуникация до Европейския парламент, Съвета на ЕС, Европейския съвет, Европейския икономически и социален комитет и Европейския комитет на регионите Европейската комисия призова да бъдат ускорени преговорите по първия пакет нови собствени ресурси, които могат да подсилят бюджета на ЕС.

В документа ЕК посочва, че през последните няколко години Европейският съюз мобилизира мащабно финансовите възможности в опит да обезпечи високите си екологични амбиции и едновременно с това да се справи с последиците от агресивната война на Русия срещу Украйна, енергийната криза, както и други неочаквани събития и природни бедствия. Значителен натиск върху бюджета на ЕС дойде и от повишаването на лихвените проценти. Ограничените възможности за гъвкавост, налични в началото на периода на изпълнение на МФР, бяха използвани максимално. Възможностите за преразпределение на средствата са използвани в безпрецедентна степен и до края на програмния период остава изключително малко пространство за маневриране. Вследствие на това, според ЕК, е необходимо целенасочено преразглеждане на МФР с цел да се гарантира, че Съюзът може да изпълни правните си задължения и да се справи с най-неотложните приоритети.

Приходите от продажба на парникови емисии е само един от източниците на допълнителни доходи в бюджета на ЕС, става ясно от официалната комуникация. Останалите два са Механизмът за коригиране на въглеродните граници на ЕС (CBAM) и делът от остатъчни печалби на най-големите мултинационални предприятия, които ще бъдат пренасочени към ЕС съгласно споразумението ОИСР/Г20. До края на 2023 г. Комисията ще направи допълнителни предложения за нови собствени ресурси или източници на финансиране на общия бюджет на ЕС.

Системата за търговия с емисии парникови газове

Създаването на нова Система за търговия с емисии (СТЕ) за селското стопанство, автомобилния транспорт и жилищния сектор е в съответствие със законодателния пакет „Подготвени за цел 55“, чиято основна цел е да се постигне климатичната амбиция на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55% през 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и за климатична неутралност до 2050 г.

В официалната комуникация на ЕК се посочва, че от юли 2021 г. цената на въглерода се е увеличила значително. Когато Комисията представи пакета „Подготвени за цел 55“, предполагаемата цена на въглерода за тон CO2 беше 55 EUR за периода 2026-2030 г. (по цени от 2020 г.) През 2022 г. цената на въглерода в съществуващата СТЕ се увеличи до 80 EUR. Годишните приходи на държавите-членки от търговия с квоти се удвоиха от около 15 млрд. EUR през 2020 г. до безпрецедентното ниво от близо 30 млрд. EUR през 2022 г.

В преговорния процес с останалите институции Комисията предлага, 30% от всички приходи, генерирани от търговията с емисии на ЕС, да се натрупват в бюджета на ЕС. При такъв процент сумите, удържани от държавите-членки, ще бъдат по-високи от очакваното при предлагането на законодателството „Подготвени за цел 55“.

Общите приходи, генерирани от собствения ресурс на СТЕ, ще достигнат около 19 млрд. EUR годишно от 2028 г. нататък. Средно 46 млрд. EUR годишно ще се натрупват в държавите-членки. Комисията предлага да се запази механизмът за солидарна корекция. Този механизъм има за цел да осигури справедлив принос от всички държави членки, като избягва някои държави членки да внасят непропорционално големи вноски в бюджета на ЕС в сравнение с размера на тяхната икономика.

Що се отнася до собствения ресурс въз основа на механизма за коригиране на въглеродните граници Комисията счита, че предложената ставка за изискване е подходяща. Механизмът за коригиране на въглеродните граници се очаква да генерира около 1,5 млрд. EUR за бюджета на ЕС от 2028 г. След споразумението за нов модел на управление, който увеличи централизацията на броя на задачите на ниво ЕС,

След споразумението за нов модел на управление, което увеличи централизацията на броя задачите на ниво ЕС, Комисията съответно предлага някои технически корекции на контролната рамка, се казва още в официалната комуникация до евроинституциите.

Отчет за кризисните разходи по ОСП

Във връзка с актуализацията на бюджета Европейската комисия предостави и отчет на изразходваните средства от началото на програмния период 2021-2027 г. по различните програми и приоритети на ЕС. По отношение на селскостопанския сектор фокусът е върху разходите, които се е наложило да се направят във връзка с кризите през последните години.

В частта за земеделие се посочва, че Общата селскостопанска политика е предоставила няколко мерки в подкрепа на земеделските производители в ЕС, засегнати от значителни увеличения на вложените разходи за енергия, торове и храна за животни. Извънредната кризисна помощ за 2022 г. е с очаквано въздействие върху бюджета от 500 млн. EUR, включително 350 млн. EUR от кризисния резерв на Европейския гаранционен фонд за земеделие, е изразходвана почти изцяло от държавите членки.

Извънредната временна подкрепа, предоставяща еднократна сума на засегнатите земеделски стопани и малки и средни предприятия по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, се използва от 10 държави членки с обща планирана сума от 409 млн. EUR. Като адресира директно тези предизвикателства, свързани с паричните потоци и помага за поддържането на земеделските стопани, подкрепата е успяла да въздейства положително и да допринесе за справяне със смущенията на пазара и за глобалната продоволствена сигурност, отчита ЕК.

Руската агресия се отрази негативно и върху секторите на рибарството, производството на аквакултури и преработката на морски дарове в ЕС, посочва Комисията и отчита, че е предоставила гъвкавост както по програмите на Европейския фонд за морско дело и рибарство 2014-2020 г., така и по отношение на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури 2021-2027 г., за да увеличи максимално използването на наличните ресурси чрез поддържане на дейността в сектора и доставките на храни. Общата сума, отпусната от държавите-членки за тези спешни мерки, е 267 млн. EUR.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини