Стопани изкореняват насаждения – няма на кого да продадат гроздето

Поне с 30% по-слаба ще бъде реколтата от грозде тази година. Това прогнозира пред „Гласът на земеделеца“ Иван Костов, председател на Земеделска кооперация „Александър Стамболийски“ в пазарджишкото село Славовица. След продължителните валежи напролет, последвани от мъчителна за растенията дълга суша, лозята страдат от редица заболявания, които неминуемо ще се отразят на добивите – оидиум, обикновена мана, брашнеста мана.

„Общо взето, състоянието на лозята е добро, с някои малки изключения. Но реколтата е по-слаба от миналата година – казва Костов. – Особено при някои сортове като „Каберне“, „Шардоне“, „Памид“. Очаквам да берем поне с 30% по-малко грозде. Това се дължи на много неблагоприятни фактори през годината и на по-малкото реса, която лозите хвърлиха напролет. Сушата си оказва влияние, неполивните площи са така“.

Земеделската кооперация е намалила лозята, които стопанисва. Миналата година е имало повече насаждения под наем, които сега са отказани и върнати на собствениците. Така са останали около 700 декара, като 550 са на кооперацията, останалите са наети. Резултатите са различни, като зависят от сортовете, от местността, където се намират, но като цяло реколтата няма да е като миналогодишната, смята председателят.

„Зимата при нас в Славовица беше много суха – разказва той. – Нямаше нищо – нито дъжд, нито сняг. После дойде мократа пролет с прекомерни валежи. Сега пък много високи температури и пак суша. Дъжд не е валял от юни месец. Последният валеж на 8 август беше без стопанско значение – само прероси и спря. Няма как това време да не се отрази зле“.

Лозята на малките стопани в Славовица са още по-зле, коментира Костов. Някои няма и да берат. Други пък няма да искат да берат, защото реализацията на продукцията е много трудна. Винзаводите вече не изкупуват, защото имат собствени масиви. Няма и кой знае какво търсене на по-малки количества за домашно вино или ракия. От година на година става все по-трудно. Затова много хора изоставят лозята си и изобщо не се грижат за тях. Някои дори ги изкореняват, за да не понасят загуби за поддържането им.

Земеделската кооперация е една от малкото в страната, запазили не само масивите и насажденията си, но и винарната си. Част от гроздето се преработва, другото се продава. Ако има на кого.

„Миналата година сме реализирали загуба на всеки килограм по 38 стотинки – споделя земеделецът. – Кой е луд да работи на загуба?! Няма такива, затова хората се отказват. Средната цена, на която ние продавахме, беше към 86 стотинки. А себестойността на продукцията – над 1,20-1,30 лева. Ти може да искаш и 2 лева, но няма кой да го купи. Другите винарни не търсят, даже миналата година някои продаваха произведеното в повече. Виното също е трудно за реализация. Правим го и после се чудим как да го продадем“.

Друга дейност на кооперацията е производството на плодове от собствени овощни градини – основно череши и вишни. Реколтата от тях също е била много зле, както беше и в цяла България. Топлата зима подлъгала дръвчетата, напъпили, а студовете през март попарили цвета.

„Земеделието в цялата държава е на този хал – допълва с въздишка Костов. – Само тези, които отглеждат житни, са горе-долу добре, защото харчат по-малко за работна ръка. Миналата година горе-долу вързахме двата края, за тази още не знам какво да очаквам – не върви на добре. Ще използваме резервите. И няма какво да отглеждаш, за да си сигурен, че накрая ще ти излезе сметката. Земеделец съм още от социализма, когато бях председател на ТКЗС. На какво ли не съм залагал. Всичко е под небето, а като дойде лошо за растенията време, няма какво да направиш. Затова държавата трябва да си е на мястото и да ни подкрепя в такива трудни моменти, защото лозарството върви към ликвидация. Няма субсидии, които да компенсират загубите, тук не е като в Европа. В съседна Гърция дават за винено и десертно грозде по 500 евро на декар, а тук – 8 лева. Румъния изплаща по 250 евро на декар лозе. Затова там се развива лозарството, а в България загива. Тук сигурно действително гледаните декари с лозя са не повече от 400 хиляди. А до 1992 година в България е имало 1 680 000 декара – направете си сметката каква е разликата и какво е станало с лозарството за тези години. Това е показателно. Имам колеги в Димитровградско, които изоставят насажденията. В Елховско един колега заряза 600 декара, после ги изкорени и пося жито. Проблемът е голям – няма работна ръка, много скъпо излиза производството, а няма с какво да го покриеш. Да му мислят тези след нас!“.

Славовица е част от община Септември, която е един от традиционните български винопроизводителни райони. Някога лозята са били основен поминък, после – източник на допълнителни доходи за хиляди семейства. Имало е времена, когато в този район почти не е имало домакинство, което да не се грижи за лозя. Днес обаче тази дейност замира – хората не искат да вършат нещо, което години наред изисква много повече разходи от привлечените на финала приходи.

*Снимки – pixabay

Стоимена Александрова