Институт по царевицата – Кнежа – мястото на успешната селекция

Нашият стремеж е свързан с разширяване на генетичните основи

Новостите при селекцията на царевица показа Институт по царевицата – Кнежа, част от структурата на Селскостопанска академия. Под мотото Открит ден на тема „Селекционни постижения на Институт по царевицата – Кнежа” премина събитието в северния град. Програмата включи представянето на най-новите разработки на учените в областта на царевицата и посещение на производствен демонстративен участък с хибриди царевица на ИЦ – Кнежа. Събитието уважиха земеделски производители, учени и гости от цялата страна. Гости на събитието бяха проф. д-р Елена Тодоровска, главен научен секретар на Селскостопанска академия, кметът на Кнежа Илийчо Лачовски и заместник-кметът

Цветомир Миловски, както и гости от Институт по растителни генетични ресурси „Константин Малков“ – Садово и Институт по фуражните култури – Плевен и Институт по лозарство и винарство – Плевен.

Домакинът на събитието доц. д-р Наталия Петровска, директор на Институт по царевица – Кнежа, ССА, припомни, че през 2024 г. ИЦ – Кнежа ще навърши 100 години. За този период екипът е създал 113 хибрида царевица, като в момента се поддържат 38 хибрида в Патентно ведомство, които са защитени със сертификати. Много от хибридите, които земеделците видяха в Кнежа са разпространени в търговски обмен. В момента се изпитват 15 хибрида в Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, след което ще могат да бъдат видени и на полето. Стремежът на учените е към това да премахнат разминаването между цъфтежа на метлицата и на кочана. „Това е изключително важно направление към което сме насочили усилията си, тъй като разминаването води до недобро опрашване в долния или в горния край на кочана. Когато свилата излезе, но няма метличка, тогава се получава недобро опрашване в долната част на кочана, а когато обаче прегори метлицата и все още има свежа свила, тогава няма опрашване в горната част и се получава участък, който не е озърнен добре.

Отделихме много усилия този период между цъфтеж на метлицата и кочана да бъде сведен до 3 дни.

 Целта е да се получи пълно опрашване. Виждате и тук, че кочаните са изключително добре оформени. Разбира се работим и по намаляване на големината на метлицата и разклонението. Защо? Защото една метлица опрашва между 300 и 500 растения и не е необходимо да има такава богата метлица, която в същото време се явява и конкурент на кочана. Защото хранителните вещества се качват до горе, изхранват метлицата и след това отделят за кочана. И малката метличка е достатъчна за пълно опрашване и озърняване на кочана.“, разказа пред множеството доц. Петровска.

На полето беше видян и хибрид силажна царевица, където работата на учените от ИЦ – Кнежа е съсредоточена в горния етаж на царевичните растения. Всички царевични растения, които над кочана имат 6 до 8 листа, са подходящи за силаж, допълни пред фермерите доц. Петровска, тъй като сред тях имаше и животновъди. Изключително важно е, когато се прави отбор в селекционните полета, да се прави отбор на генотипове, които са подходящи за силаж. Освен това е важно да бъде запазена зелената маса. От Институт по царевицата – Кнежа препоръчват и различни технологии на отглеждане на земеделските производители като засяване на два и повече хибрида, тъй като царевицата е типична кръстосана опрашващата култура. Тя е много чувствителна към самоопрашване и предпочита чуждия прашец. Засяването в смесен посев на хибриди от една група на зрялост или близка група на зрялост води до ефект при който се получава добавка в добива от 10% за която не е необходима никаква инвестиция, освен да се засеят различни групи. „Стремежът ни е свързан с разширяване на генетичните основи, защото в световен мащаб се работи с много малко елитни линии и ако се разчита на подобрение, то е подобрение на същите тези линии, което е много опасно за селекцията и за изхранването на населението, както и от еволюционна гледна точка.

Изключително важно е да запазим българската селекция.

Това, че се работи с едни и същи линии с малък кръг прави така, че настъпва генетична ерозия в основите на царевицата. Нашите хибриди не се нуждаят от допълнително стимулиране и пръскане за болести и неприятели, защото имат изключително висок фитосанитарен профил, устойчиви са на главня и фузариум. Устойчиви са също на полягане и стъблено гниене, както са и стрес толерантни“, каза още доц. Петровска.

Бяха показани 45 хибрида царевица, които са разработени от българските учени. Хибридите са от всички групи на зрялост ФАО 300-600+. Освен утвърдени и доказали своите качества бяха демонстрирани и нови хибриди, които допълват богатото портфолио на научното звено на Селскостопанска академия. Група 300 при хибридите царевица е най-силно търсената от земеделските производители, както и група 400. Те са характерни с това, че изключително бързо изпускат влага и освобождават площите рано. В група 300 са включени родителски компоненти, които са с малък брой обвивни листа. През тази година в услуга на българските фермери и зърнопроизводители, които искат да се запознаят отблизо с българската селекция царевични хибриди на Институт по царевицата – Кнежа са засети четири демонстративни участъка в производствения участък на ИЦ – Кнежа– 45 броя, ,,Център по внедряване ЕООД“ – Кнежа – 20 броя, в опитното поле на Институт по земеделие и семезнание “Образцов чифлик“ – Русе – 10 броя и в землището на ЕТ ,,Стефан Георгиев – НИМ‘‘ – Разград – 24 броя.

Проф. д-р Елена Тодоровска, главен научен секретар на Селскостопанска академия, каза по време на събитието, че е радващо, че през последните години българските земеделци все повече и повече се обръщат към българската селекция, защото тя показва много по-добра адаптивност към българските регионални условия в сравнение със западната селекция. „Българските хибриди царевица се търсят все повече и повече заради това, че са с добри добиви при екстремни условия. В момента изключително много се работи по направление качество на зърното, за да можем да достигнем до пазара и по отношение на тези показатели. В последните години ИЦ – Кнежа беше включен в две Национални научни програми, които се финансират от Министерството на образованието. По една от програмите Институт по царевицата – Кнежа се сдоби с анализатор на качеството на зърното, което всъщност е предпоставка да се предлагат на пазара много по-качествени хибриди.“, каза още проф. Тодоровска.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини