Институтите вече работят по новите технологии

Справянето с климатичните промени изисква стратегически подход от страна на всеки земеделец. Разбира се специалистите в областта на земеделието разработват модели за управление, които позволяват оптимални резултати. Тези модели често са свързани с не малък период на изпитания и проучване. Днес ще разгледаме какви са стратегиите в българското земеделие по отношение на изменящият се климат и съпътстващите го особенности.

Може да се каже, че едно от най-големите предизвикателства за земеделието всъщност е комплекс от взаимосвързани фактори.

Например:

Глобалното затопляне е свързано с неравномерни валежи, те с появата и плътността на различни болести и неприятели; стига се до изменение в почвената структура, но също и в хранителния и състав.

Като едни детективи търсещи разковничето на проблемите, за да ги предотвратим, разбираме, че направленията са разнопосочни и най-доброто решение е да ги подредим в прогресия. Така ред по ред следва да се справим с предизвикателствата.

Сега преди за започне спора кое е първото (кокошката или яйцето=семената или почвата) приемаме, че първата ни грижа са семената!

Разследващият ни дух ни отвежда до Министерство на земеделието и по-точно Изпълнителната Агенция по Сортоизпитване, Апробация и Семеконтрол, за да разберем повече за сортовете, на които може да се довери българският земеделец и какъв е процеса на тяхното тестиране.

• Сортовете се разработват от специализирани в това фирми и институти, след което се предоставят за нужните тестове. По време на тестирането, те се подлагат на различни външни стресови условия, като засушаване например, за да се тества издръжливостта на сорта. – обясняват специалист от агенцията – Самото тестване е дълъг процес, който не е вечен. Лиценза е за една година, след която повторно кандидатстват. Това е така, защото всеки сорт изисква поддръжка и производителите, които се стремят да създадат устойчиви сортове насаждения, работят в посока устойчивотст. Всички сортове, които са в списъка са устойчиви на климатичните промени, защото реално особеностите в климата и съпътстващите го фактори са част от маркерите, които изследваме. Агенцията има и външни лаборатории с които работи, но които са акредитирани за Сортоизпитване, Апробация и Семеконтрол.

Както и биотехнологът Петър Нефтелимов отбеляза в предходен материал – работата в лабораторията, гарантира каква ще бъде културата на полето, а продукцията е важно да бъде една и съща всяка година! С измененията в климата е въпрос на висока толерантност заложена в самите семена, за да издържат и проявяват пълният си потенциал.

От Института по зеленчукови култури “Марица” споделят, че до голяма степен отглеждането на култури трябва да се случва според нуждите им, а прецизното земеделие е прехода към климатичните промени. Точен мониторинг и третирания според нуждите, а не по презумпция са бъдещето. Те споделят и за един уникален проект, който отваря вратите на института за всеки земеделец:

• Европейския цифров иновационен хъб АгроХъб.БГ. – Tестване преди инвестиране. Тази първа демоточка е част от технологичната инфраструктура, която вече предоставя напълно безплатно на фермерите и малките и средни предприятия услугата “тестване преди инвестиране”. Това е част от богатото портфолио от услуги на хъба, което ще осигурява достъп до работещи нови технологии и демонстрира техните възможности и ползи. По този начин фермерите могат да вземат информирани решения за внедряване на нови технологии.

Всички потребители могат да тестват и разберат повече за новото оборудване за прецизно напояване, хранене и климат контрол, както и много  стратегии разработени от Института по зеленчукови култури “Марица”. през онлайн платформата в сайта им.

Това е модел от ново поколение, който предлага прецизност и оптимизация на производство.

В програмите на Европейският съюз сериозно е залегнала стратегическа подкрепа с цел стимулация, земеделците да се стремят към намаляване на вредните емисии чрез прецизно земеделие.

Голямото предизвикателство идва от няколко страни:

• Разбирането, че конвенционалната обработка е най-доброто решение, което ще избави културите от болести и неприятели, както го е правило години наред.

Разбира се от институтите за земеделие не отричат утвърдените практики, но много от тях имат алтернативи, които са щадящи и изцяло според нуждите на Европейските земеделски стратегии. Всъщност те вече работят по нови технологии, които са готови да предложат на производителите.

В своите разработки, доц. д-р Даниела Атанасова от Аграрен Университет – Пловдив споделя, че тенденциите в цял свят са свързани с намаляване на употребата на пестициди при полските култури. Това е силно актуално и за стратегиите в страната, подкрепяни от програмите за финансиране.

Доц. д-р Даниела Атанасова, неведнъж е отбелязвала, работещите алтернативи като Ентомопатогенните гъби като Beauveria bassiana или Ентомопатогенните вируси. В редица експерименти, в които е участвала и лично тя, се доказва високата ефективност при борбата със сив Царевичен Хоботник, Телени червеи, както и други неприятели с хитинова обвивка и  почвен цикъл на живот. Тя е привърженик на използването на различни видове уловки и сериозен мониторинг преди да бъдат назначени инсектицидни пръскания, което е и част от финансираните държавни стратегии за прецизно земеделие. Доц. д-р Даниела Атанасова отбелязва, че почвени третирания с инсектицид, покриващи защитата от почвените вредители са изключително съществени. Това категорично намалява вредата, както към околната среда, така и развитието на резистентност при неприятелите – част от опасностите на изменящия се климът.

Сред все по-актуалните практики в земеделието препоръчани от експерти е грижата за почвите.

Съвсем естествено основен приоритет за Европа е съхраняване и подобряване качествата на почвите.

Макар и все още подлагани на обществена дискусия, специалисти и учени са доказали недвусмислено, че полза има от тези две практики:

• Влагане на микроорганизми в почвата и запазване на растителните остатъци при правилно компостиране.
• Ползването на покривни култури.

До колко обаче се прави разлика между изоставените ниви и ползването на покривни култури или намалени почвени обработки – не е много ясно, а агрономи и биотехнолози настояват:

• Земеделските практики в управлението на площите в комбинация с климатичните условия са определящи за процесите на загуба/секвестиране на Въглерод. Дори при наличие на растителност, липса на пестицидни пръскания и торене, няма гаранция за правилното протичане на процесите – напротив, може необработваемите ниви да се превърнат в огнище на патогени, вредители и болести. Множество доклади доказват, че правилното управление през увеличаване на полезните видове гъби и бактерии, може да доведе до увеличаване на органичната материя, по-добри почвени показатели, влагозадържане, забавяне на ерозията, увеличаване на хумусния слой и др.

Решението не е в липсата на обработки, а в прецизното им приложение.

Моника Господинова