Средният размер на поземлените ренти у нас е сред най-високите в Европа, каза за БТА доц. д–р Мария Станимирова, преподавател към катедра „Аграрна икономика“ при Икономическия университет във Варна. Тя има повече от 80 научни и практически публикации в специализирани издания в страната и чужбина. Участвала е като експерт и ръководител в над 25 изследователски и бизнес проекта, част от които свързани с арендния модел на земеделие и поземлените отношения в селските райони. Тя представи свое изследване за актуалните тенденции в развитието на пазара на земеделска земя в България по време на международна конференция, чийто домакин бе университетът. Проучването й обхваща периода 2000-2022 година.
През всичките тези години цената на земеделската земя у нас непрекъснато се повишава, разказа Станимирова. По думите й увеличението е средно с 15 процента на година. Особен тласък за повишението на цените дава присъединяването на страната ни към ЕС и започналото след това изплащане на помощи по т.нар. схема за единно плащане на площ. Така докато през 2000 година декар земеделска земя у нас е струвал средно 137 лева, то през миналата сумата вече е надхвърляла 1300 лева. Станимирова подчерта, че цената е различна в отделните райони на страната. Най-висока е в Североизточния регион, в Добруджа, където вече достига близо 2000 лева за декар. Най-скромни са цените в Югозападния и в Южен централен район.
Изследването на доц. Станимирова показва, че въпреки ръста на средната цена на земеделската земя у нас, тя все още е по-ниска в сравнение с останалите европейски държави. По този показател страната ни е под средата на класацията, в дъното на която са Естония и Хърватия. Най-скъпа е земеделската земя в Нидерландия, следвана от Люксембург и Италия. Ако се погледнат разликите в цените в отделните райони обаче, става ясно, че в най-скъпия район – Добруджа, стойността на декара е по-висока от Унгария, Хърватия, Словакия, посочи експертът.
През всичките години, обхванати от изследването на доц. Станимирова, се е увеличавал и средният размер на изплащаните поземлени ренти или наеми на собствениците на земи. Тя уточни, че увеличението е с около 10 процента на година, така че ако през 2010 г. са били изплащани средно по 23 лева на декар, през миналата сумата вече е 61 лева. За рентите също е валидно, че са различни в отделните райони на страната, допълни експертът. По думите й най-ниските са в Югозападния район. Най-големи суми получават собствениците на земи в Североизточния регион, в части от който рентите вече надхвърлят 93 лева на декар.
Дори и средната цена на земеделската земя у нас да е сред по-ниските в Европа, това не е валидно за рентите, допълни Станимирова. Тя уточни, че по последни данни в това отношение страната ни изпреварва дори Франция, Испания, Унгария. Средната стойност на поземлената рента у нас е равностойна с тази във Финландия, Полша, и е много по-висока в сравнение с Румъния, разказа още Станимирова, като уточни, че сумите са значително по-високи само в Гърция, Нидерландия и Италия.
Всъщност, размерът на поземлената рента е основен фактор за определяне цената на земята, допълни Станимирова. Според нея на национално ниво у нас ключовите култури, които също имат значение при формирането й, са пшеницата, слънчогледът и царевицата. Там, където се отглеждат масово, и рентите са по-високи. Другият фактор за непрекъснатото повишение на цените на земеделската земя е инфлацията.
Една от причините в Добруджа стойността на един декар да достига европейските цени е фактът, че там стопанствата са по-големи и с ефективно производство, конкурентоспособността им е по-висока, каза още Станимирова. Тя подчерта, че това им позволява да инвестират в модерна техника и в различни иновации. В другите региони, включително около столицата, стопанствата са по-дребни и с по-малки възможности.
Според Станимирова хубавото е, че проблемът с наличието на пустеещи земеделски у нас вече не съществува. Тя посочи, че земеделците, подобно на предприемачи от други сфери на икономиката, също се борят с недостига на кадри. Според нея държавна политика на диверсификация, на по-сериозно подпомагане на по-малките производства, би помогнала младите хора да се върнат в земеделието и да се даде тласък на иновациите и образованието и в сектори като зеленчукопроизводството, и в другите сектори от селското стопанство.
