Предстои 11-ия семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Темата е : „Устойчиво зърнопроизводство в условия на променящи се климат и пазари“.
Устойчивостта е състоянието, което всеки бизнес желае да постигне. Но не всеки успява.За най-успешния български бранш в земеделието настъпва време разделно. Острите въпроси за самото оцеляване на сектора, които доскоро ни се струваха немислими, вече стоят на дневен ред. И те засягат всички – държавата, производителите и цялото общество.
Страх от бъдещето и надежда – най-силните да поемат най-голямата отговорност. Такива безспорно са зърнопроизводителите. Затова те имат отговорността да са визионери, и да погледнат отвъд дребнотемието. Да, има много текущи въпроси за решаване. Но те са незначителни на фона на голямото. Необходима е пълна преориентация на производството. По старому вече няма да може. Пазарът ще изхвърли нерентабилните стопанства.
Общо 64 942 заявления за подпомагане са подадени по директни плащания за Кампания 2023 г. Декларирани са 1 155 627 парцели с обща площ 3 884 821.34 хектара. Внушителна цифра, постигната от българските зърнопроизводители. Съпоставката с другите сектори – 1,6% от земеделските площи в страната са заети от трайни насаждения, 1% са зеленчуците и 1,4 % – етерично-маслените култури. Пасищата у нас са над 5 млн. и 300 хил. декара.
Такава е картината в българското земеделие днес. Тя е логично следствие на прилаганите политики в земеделието – на европейско и на национално ниво. Това задължава бранша да бъде визионер на прага на новите реалности в българското земеделие. И като абсолютен отличник – да сподели добрия си опит с останалите, да е готов за промяна.
Как обаче да мислиш за визии, когато те чакат тежки битки?
Много вече се изговори и изписа за новите реалности в земеделието. Ясно, че голямата част от този товар ще падне върху плещите на сектор „Зърнопроизводство“. Най-умните вече са го измислили, по-малко предприемчивите ще лавират, много земеделци ще понесат загуби. А е много по-лесно, ако не всеки търси по отделно пътя си. Това със сигурност би превърнало битката за визии в битка за съхранение на постигнатото от сектор „Зърно“ до сега.
Кой какво ще спечели и каква ще е в крайна сметка обществената цена? Нали мантрата в новата ОСП е тази: земеделието да носи обществени ползи. За такива политики наистина са нужни визии. Но не от граждани без общество, а от обединена земеделска общност.
Засега зърнопроизводството остава най-силният сектор в България. Но ако зърнопроизводителите много бързо не се адаптират към новите условия, то това лесно ще се промени. ЕС вече няма нужда от българското зърно, което на фона на огромните производства в Украйна и Русия е капка в морето. А рентабилността на производството на зърно пада с всяка следваща година и скоро производството му ще стане неизгодно, освен за най-големите и оптимизирани стопанства. Тук текущи помощи няма да помогнат. Ще е необходимо тотална промяна на виждането за българското земеделие. Предстои и пълна трансформация на икономиката на ЕС към въглеродна. Затова спешно е необходимо напояване. Без него, няма да има никакъв избор за диверсификация.
Има неща, които държавата трябва да направи и те са много важни. Например, да осигури напояване. Но ролята на държавата за успеха или неуспеха на всяко едно производство е само 10%.
Време е зърнопроизводителите за малко да изоставят текущите битки и да преминат към визионерство. Спешно имат нужда да възстановят репутацията си и да повишат знанията си. Вече няма маржове в първичното производство на технически култури. Добрите практики в земеделието търпят сериозни промени. От една страна са изискванията, които Европа въвежда по отношение на използването на торове и пестициди и т.н., а от друга – изключително високите цени на суровините, които допълнително оскъпяват производството.
Време е да се преборят и за уважение от управниците и обществото, каквото, за съжаление, видяхме, че не получават. Но за това е нужна коренна промяна в мисленето, а не натиск към фирмите за заплащане на лекциите от 14 000 лв за 20 минути лекция.
Земеделието постепенно се превръща в интелектуален бизнес, в който успяват хората работещи с мисъл, знание и иновативни технологии. Торенето на културите повече не може да се прави на умозрителен принцип, а трябва да е базирано на познание и почвени анализи. Цените на торовете са такива, че разхищение не може да има, а е нужна преценка, базирана на почвените показатели. Време е за износ и създаване на български марки и ценности. За превръщането на българската продукция в стандарт за качество, търсен на световните пазари.
Да, има неща, които държавата трябва да направи и те са много важни, защото в края на краищата, държавата дърпа конците и задава политиките и рамките. Но участието на държавата в бизнеса и развитието на земеделието е едва около 10% от процеса. Всичко останало е в ръцете на земеделците и бизнеса.
Европейските регламенти се прецизират в българското МЗХ с участието на браншовиците от земеделието. Земеделците и особено браншовите организации трябва да са проактивни в усвояването на нови знания и търсенето на нови рентабилни пътища за развитие. Времето на това, което сме си знаели от ТКЗС-то отмина. Задачата на държавата е да осигури контрол за спазване на правилата и равнопоставеност на участниците на пазара.
Държавата трябва да помага, но тя в кошара не вкарва. Земеделците сами трябва да си помогнат. Да търсят новите технологии. Всеки трябва да си направи правилна технологична и маркетингова схема за своето стопанство. Българското земеделие и зърнопроизводство трябва да станат изключително конкурентноспособни на световните пазари, още повече с оглед на предстоящото и неизбежно приемане в ЕС на Украйна и Молдова. И не само като себестойност, но и като качество.
В България вече има знанията и партньорите, които предлагат готови технологии и ноу-хау, трупани десетилетия наред. Следващите 10-20 години за земеделието ще бъдат трудно време, в което то трябва да намери нов баланс и то плюс предизвикателства срещу климатичните промени и изискванията секторът да намалява и своя въглероден отпечатък.
За фермерите е трудно и ще става още по-трудно, защото те ще продължават да се сблъскват с високи производствени разходи в ситуацията на конюнктурно ниски изкупни цени.
Неминуемо това ще доведе до преструктуриране. Но, както се казва, песимистите виждат чашата наполовина празна, а оптимистите – вече отварят новата бутилка.
Защото устойчиво зърнопроизводство в условията на променящ се климат, означава преди всичко преосмисляне на технологиите и внедряването на нови начини за производство. И тези неща вече са налични. Те няма да бъдат в Албена на семинара на НАЗ, защото исканата сума от 14 000 лв за 20 минути лекция е твърде неоправдана, а и най-вероятно ще бъде представена в сметката на земеделците после. А не това е целта на устойчивия бизнес. Затова зърнопроизводителите да ги потърсят сами на друго място. А на семинара да се повеселят. Срещите с колеги винаги са полезни, а и всяка криза е възможност. Просто трябва да се вдигнеш на пръсти, да пораснеш и да погледнеш отвъд ежедневното. Да преодолееш закостенялостта и да видиш новото. В такива преломни времена трябват визионери.
Ася Василева
