На 11 декември министрите на земеделието на ЕС ще се опитат да постигнат общо съгласие по предложението на Европейската комисия за освобождаване от контрол и извън оценките на риска на новото поколение генетично модифицирани организми (нови ГМО, наричани още нови геномни техники). По време на испанското председателство на Съвета министрите до голяма степен подкрепиха подхода на Комисията за дерегулиране. Въпреки това по време на подготвителната среща на посланиците (Корепер I) на 6 декември не беше постигнато необходимото мнозинство, за да се даде зелена светлина на компромисния текст.
Съветът по земеделие възнамерява да позволи по-голямата част от новите ГМО (т.нар. категория 1) да бъдат внасяни, продавани и отглеждани без каквито и да било проверки за безопасност, отговорност, етикетиране или мониторинг [2]. За останалите нови ГМО (категория 2) ще се прилагат частично действащите правила за ГМО. Коалиция „За да остане природа в България“, независимите учени и фермерски организации са изключително обезпокоени от въздействието, което предложението ще има върху околната среда, хранителния сектор, земеделските производители и потребителите.
Хората, здравето на животните и околната среда, изложени на въздействието на нетествани организми
Ако Съветът постигне съгласие по настоящата версия на предложението, няма да са необходими проверки за безопасност и мониторинг за пускането на пазара на по-голямата част от новите ГМО (вж. член 5, параграф 1 от компромисния текст).
Това означава, че потенциалните вреди, причинени от освобождаването на нетествани организми в европейските полета, вероятно ще останат неразкрити, а хората, животните и природата ще трябва да се изправят пред рисковете от това излагане [3]. Дори и да бъде открита вреда, тъй като предложението отменя изискванията за мониторинг на предприятията за повечето от новите ГМО, те ще продължават да бъдат отглеждани и продавани само въз основа на това, че вече са получили зелена светлина за навлизане на пазара.
Липса на отговорност за предприятията и земеделските производители
Ако Съветът приеме настоящия вариант на предложението, това ще позволи на дружествата и земеделските стопани да разработват и използват нови ГМО, без да се предвиждат каквито и да било схеми за отговорност (компромисният текст не включва никакви разпоредби относно схемите за отговорност).
Това е крайно дерегулиране и може да се разглежда като рискован прецедент за безопасността на храните и околната среда.
Новите ГМО остават скрити за хранителния сектор и потребителите
Ако Съветът одобри настоящия вариант на предложението, само купувачите на семена ще бъдат информирани за наличието на нови ГМО (вж. общите изключения от правилата за ГМО, чл. 5, ал. 1, информация за семената, чл. 10 – за категория 1). Австрия, Хърватия, Унгария и Полша са единствените държави, които подкрепиха етикетирането по цялата хранителна верига по време на работната група по селско стопанство, която се проведе в края на ноември 2023 г. Освен това добре установената система за проследяване, която понастоящем съществува за ГМО, е премахната от предложението (вж. член 5, параграф 1).
Това означава, че органите не биха могли да проверят къде по веригата е извършено редактирането на гени. Това означава също така, че правото на потребителите, на земеделските производители и на хранителния сектор да знаят дали храните и фуражите, които купуват, съдържат нови ГМО, ще бъде премахнато.
По-големият корпоративен контрол и патентите възпрепятстват развитието на устойчиви на климата култури
При изготвянето на предложението си Комисията на ЕС не е оценила последиците от това как патентованите нови ГМО могат да повлияят на сектора на земеделието и развъждането. В компромисния текст на Съвета се посочва само необходимостта от проучване на въздействието до края на 2026 г.
Това означава, че растенията, разработени с нови геномни техники, междувременно ще бъдат обхванати от патенти, което ще ограничи правото на земеделските стопани на семена и ще ги изложи на съдебни искове за нарушаване на патенти. Патентите върху семена възпрепятстват иновациите в селекцията на растенията и ограничават достъпа до генетичен растителен материал, който е спешно необходим за разработването на устойчиви на климата култури. Шепата големи корпорации, които настояват усилено за дерегулация на новите ГМО, са същите, които вече са успели да си осигурят до 70 % от пазара на семена и да контролират достъпа до семена чрез патентни претенции за нови ГМО.
Светла Николова от Коалиция „За да остане природа в България“, казва: За първи от приемането на закона за ГМО през 2005 година българско правителство застава открито срещу 90% от хората в страната. Те повтарят фалшивите обещания на индустрията, вместо да се изправят пред истината: няма нови ГМО, които да са готови за пускане на пазара, за да се постигне намаляване на пестицидите или устойчивост на климата земеделие.
Потребителите в цяла Европа се обявиха против дерегулацията.
Организациите призовават министъра на земеделието на България да се застъпи за правото на потребителите и фермерите на прозрачност и информация, за основна защита на природата и да отхвърлят испанските компромиси в проекта за регламент за нови ГМО.
На 11 декември Комисията по земеделие на Европейския парламент ще гласува предложението, последвано от гласуване в Комисията по околна среда на 11 януари 2024 г.
На 10. 12 от 12 ч на 10.12.2023 пред Министерски съвет ще се състои ПРОТЕСТ: Без (новите) ГМО!
Според предварителни данни: Страните, които вероятно няма да подкрепят текста на испанското председателство: Австрия, Кипър, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия;
Германия все още обсъжда позицията си;
България, Дания, Естония, Италия, Литва, Латвия, Люксембург, Португалия, Холандия, Финландия, Франция, Швеция вероятно ще подкрепят текста
Становището е подкрепено и от:
Ивелин Желязков, Директор на Научно-изследователския и технологичен център по земеделие Плантис, член на КК по ГМО към МОСВ
Проф. дсн Пенко Спецов
Доц. д-р Надя Даскалова
Доц. д-р Веселин Дочев, селекционер
Доц. д-р Василина Манева, агроном
проф. д-р Дарина Вълчева
Доц. д-р Маргарит Илиев
доц. д-р Дарина Димова
Доц. д-р Дина Атанасова
Доц. д-р Тодорка Савова
Доц. д-р Милка Донева
д-р Маргарита Гочева
д-р Тошка Попова
докторант Цветелина Добрева
докторант Веселина Добрева
гл. ас. д-р Милен Чанев – БАН
Фондация Биоселена
Асоциация Биопродукти
Асоциация на българските села
Обединен пчеларски съюз
Национален съюз на градинарите в България
Асоциация на овощарите в България
Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция
Национална био асоциация
Добруджански овощарски съюз
Българска Асоциация на малинопроизводителите
Българско сдружение за биодинамично земеделие
АлтерАгро
