Единственият път пред малките е да станат големи. Субсидиите за аграрния сектор заемат все по-малка част от общия бюджет на ЕС. Българското земеделие ще е конкурентноспособно само когато въведе конкурентноспособни технологии.
Интервю на Ася Василева
– Професор Мишев, каквото и да си говорим, всички знаем, че земеделието в България е зърнопроизводството …
Така е…
Ясно е, че ОСП не е правена за нашия тип земеделие. Тя е пригодена за фермерско земеделие. А в момента навсякъде по света търговското или едрото земеделие, започва да печели все повече позиции. Уедряването е нормално. След като в света доминират големите вериги супермаркети, то и всичко останало трябва да е голямо. Големият супермаркет обича да контактува с голям преработвател, големият преработвател – с голям производител и т.н.
Само зърнопроизводството у нас е добре горе-долу.
Другите сектори са от дребни производители. Те ще станат добре, когато и при тях се появят едри производители и започнат да контактуват с големите супермаркети. А нашите производители са прекалено дребни и на веригите не им се занимава с тях. МЗХГ прави непрекъснато някакви програми, деминимиси, дава им пари да оцелеят. Но не е това пътят. Пътят, за съжаление, е появата на големи търговски настроени към пазара производители. При останалите – каквото сабя покаже.
Не се ли опитва ЕС в момента да направи точно обратното – да запази малките малки?
Европейският Съюз е много сложна структура. Там често едно говорят, а друго правят. Те под малки не разбират 3-5 декара, а малки фермери, които си изкарват хляба само като такива. А при нас под малък се разбира човек, който мисли, че с краставици и домати между другото може да си осигури висок доход. Това няма да стане.
По отношение на екологичното земеделие, ЕС в момента доста се изхвърля. Но всичко е относително и зависи от ситуацията. Първо трябва да има пари за земеделците. И второ да се види какво ще произвеждат земеделците в Европа. Ние сме част от Общия пазар, ЕС има договори с много страни за безмитен внос и износ от страни като Турция, Македония и т.н. Затова и у нас е пълно със стоки от тези страни.
Хубаво говорят в ЕС, хубави документи правят, ползват статистиката. Но факт е, че в Европа има цялостна тенденция към уедряване на стопанствата. Дребните загиват по ред причини – наследяване, достъп до пазара. Остават средните и едрите. Такава е тенденцията. Засега Европа има пари и се опитва да стимулира фермерското земеделие. А фермерско земеделие е това, което осигурява само поминък на хората, които работят в едно стопанство, без да могат да си позволят да наемат работна ръка.
Много е модерно да се говори сега за Зелената сделка, а земеделието е част от нея. Това на практика е натиск за екстензивно земеделие. За мен екстензивното земеделие е отминал етап от развитието на човечеството. Но ще видим, може пък да проработи. Всичко се случва.
Явно не сте оптимист…
Не. Какво значи Зелена сделка? Има яростна политика срещу животновъдството. А това е против начинът на хранене на европейците. Да накараш 350 милиона души да хрупат салата, не вярвам.
А трябва да видим и докога ЕС ще има пари. Вече почнаха споровете. Виждаме, че парите не ситгат.
А има ли опасност да свършат парите?
Да, има. Парите се осигуряват от големите държави. Основно от Германия. А германците са все по-скептични към финансирането. Ако големите държави намалят или спрат финансирането, както вече липсват парите на Великобритания, какво ще стане. Всеки твърди, че парите, които дава са повече от парите, които взима.
Специално България взима повече отколкото дава, защото сме от бедните страни в ЕС. Истината е, че България и Румъния не са Холандия и Дания не са готови да са членки на ЕС. Психически хората не са готови, икономиките не са готови да бъдат членки на ЕС. Защото да си член на ЕС означава да имаш развита икономика. В Германия е друго – тя ще изнесе един мерцедес и ще внесе два тира домати. А България какво да изнесе? Надеждата на нашите производители беше, че като влезем в общността свободно ще продаваме на техния пазар и цената ни ще се вдигне. Обаче ЕС е сключил много договори за търговия с трети страни, които им осигуряват безмитен внос на плодове, зеленчуци и т.н. И ние, като част от ЕС, трябва да ги изпълняваме.
Но пак казвам – бизнесът е като водата, ще си намери път въпреки таваните. Оптималният размер на едно зърнопроизводително стопанство е 30 000 – 40 000 дка. По-нататък вече трябва да имаш специфична организация. Трябва да го разделиш на звена. Защото не можеш да управляваш едно стопанство от 100 – 200 хил. дка. Машината определя големината на стопанството – работният й капацитет. Икономически е добре, защото обединяваш вноса и износа. Купуват се по-големи количества семена и препарати, повече машини. Съответно цената им е по-изгодна. Но такива големи стопанства вече не разчитат толкова много на субсидии. Те са завладели толкова много земи и пазари, че субсидиите са им малко като дар Божи.
Има ли икономическа логика в това, което се вярва сега – че ще вземем от големите и тези пари ще отидат при малките, те ще направят бизнес и хората ще се върнат на село?
Хората на село няма да се върнат. Връщането на хората на село означава там да има нормална за живот инфраструктура. Лекар и път най-малкото. ВиК, водоснабдяване, канализация. Да, има тенденция за връщане в момента. Но се връщат пенсионерите. Тяхната цел е по-евтиният начин на живот там. Не на хора, които развиват икономиката на селските райони.
Връщане на младите към селата не вярвам да има, тъй като те не са изравнени с големите центрове като качество на живот. Дори в ЕС няма тенденденция младите да се връщат на село. А техните села с нашите трудно могат да се сравняват.
Тоест, икономическа полза от таваните няма да има?
Принципът е – уговоря се една обща сума за субсидии, която се разпределя по някакъв начин. Дори и правителството да вземе тези пари и да ги даде на по-дребните производители, то това дали ще им помогне е божа работа. Да, ще преживеят по-лесно.
Но истинското икономическо оживяване тръгва от пазара. Когато произвеждаш за пазара, нещата се задвижват, икономиката се върти. Не напразно субсидиите за фермерите в Америка са свързани основно с вземането на заеми.
Но дребните не са бъдещето на земеделието. Те, за съжаление, са бита карта. При този начин на световна търговия, те са просто обречени. И тук даже изключвам специфичните черти на характера на българина. Той хитрува, сключва договори, не ги изпълнява ако някой му предложи 5 ст. повече. Процесът е двустранен, но веригата на разпространение винаги е доминираща. Това налага необходимостта от уголемяване надолу. А веригите контактуват с големите производители, не ходят по пазарите. Искат договори, сигурни продукти, количества. С течение на времето земеделието неизбежно ще стане една нормална производствена дейност.
А идилистичните картинки на фермер в Алпите с десет крави и чаша мляко в ръка?
Винаги ще има такива картинки. Но тези хора се подкрепят защото поддържат планинските райони. Тук едва ли ще стане така. Първо нашите природни условия са различни. Като четем историята се вижда, че открай време България е изнасяла жито, кожи, мед. И точно поради природните условия у нас не тръгна месодайното животновъдство. Къде ще пасат тези животни, като при нас от юни нататък всичко е жълто? Не са Алпите да изведеш да пасат кравите. А и Австрия е богата държава. Тя може да си позволи такива пари.
У нас се говори за дребните, но повече се говори, отколкото се подпомагат. Политиката е такава – да се говори. Знае се, че не бива да се вярва на всичко, което се говори и се пише. В България ще победи едрото земеделие, макар и бавно и трудно.
В европейски мащаб се намаляват субсидиите за земеделието. Те заемат все по-малка част от общия бюджет на ЕС. Тъй като икономиката се развива все повече в друга посока. Все повече пари се заделят за образование, дигитализация, науката, неправителствени организации и други такива „по-модерни“ посоки за развитие, а не към реалното производство.
В България ще продължи земеделието да се развива по пътя на големите търговски предприятия, които се появяват постепенно във всички сектори. Те ще доминират на пазара.
Казвате, че земеделието трябва да се прави, изхождайки от икономическите принципи, а не от носталгия към вкусните български домати…
Първо трябва да се види има ли търсене на тези домати. А и твърдението – нашите са най-вкусни е спорно. И да са вкусни, като не се търсят от веригите, които искат продукти с дълъг срок на годност, пазарът им ще е много ограничен. Преди да произвеждаш нещо, трябва да видиш то има ли реален пазар.
А и кое ни е по-хубавото? Кое е предимството на земеделието ни в сравнение със съседите ни Македония, Гърция и Турция? Преди бяхме най-южната страна в тогавашния съюз, в който членувахме, и засипвахме пазара му с полузелени домати. Просто защото всички останали бяха по на север. Сега вече на пазара влизат все по-южни страни, те си имат споразумения за търговия на пазара, на който сме и ние. В същото време произвеждат повече и по-хубави стоки от нас. Кое ни е по-хубавото от техните чушки, домати или краставици?
Отделно е неорганизиранността на нашите производители. Появи ли се асоциация, веднага се дублира или стават три. Това поставя изпълнителната власт в положение да не знае кого да слуша, а това й дава основание да не слуша никого.
Тоест в България само зърнопроизводството може да е конкурентноспособно на международните пазари?
Българското земеделие ще бъде конкурентноспособно с всеки отрасъл, в който възникнат конкурентноспособни производители. Тоест едри производители, които прилагат определени технологии и определени системи от машини. Сега това се наблюдава само в зърнопроизводството. Ако се появи голям съвременен доматопроизводител, например, ще е конкурентноспособен също. Но той трябва да е голям, с много декари, да прилага западните технологии, за да снижи цената на продукцията.
А ако има десет доматопроизводителя, сдружат се и станат големи?
Това не е възможно у нас засега. У нас преобладава дворното стопанство. Някога ще стане, но в много далечна перспектива.
Българското земеделие е конкурентноспособно само когато въвежда конкурентноспособни технологии. Всичко е в технологията, себестойността, вида на продукта, за да може да измести чуждите конкуренти. Платежоспособните клиенти не ходят на местните пазари по селата. Засега тези процеси се случиха само в зърнопроизводството.
Каква е вашата оценка като икономист за въздействието на Общата селскостопанска политика върху земеделието в Европа?
Хубаво е, че има такава политика. Тя подкрепя земеделския сектор в Европа, а той трябва да се подкрепя. Лошото е, че земеделската продукция става все по-евтина, тъй като много страни извън ЕС произвеждат само земеделски продукти и навлизат на пазара на Стария континент. Но като цяло ОСП е много полезна политика за европейското земеделие. Не напразно това е първата политика на общността, създадена през 1962 г. Земеделието не бива да се оставя на чисто пазарни сили.
Но не стана ли тази политика твърде бюрократична и неразбираема за обикновения човек?
Няма спор! Много бюрократична и неразбираема. Целият Европейски Съюз е много бюрократичен и неразбираем. Като назначиш толкова много хора от толкова много страни, те трябва да произвеждат определено количество от определен тип доклади, за да оправдаят съществуването си. Те почват да ги произвеждат нон-стоп, откъсват се от реалността.
Няма да става по-проста и разбираема земеделската политика. Земеделците ще трябва да се нагаждат към нея. Все по-голяма ще става бюрокрацията, изискванията ще стават все по-тежки. Важното е, дори да са по-тежки, да станат и по-предвидими. Горе-долу да знаеш какво трябва да направиш, за да получиш нещо. Това е смисълът на европейската политика. А процедурите ще стават все по-тромави и бавни. Това не е икономика, където нещата се движат бързо. Това е политика. Тя ще става все по-сложна, в нея се сблъскват много интереси. От една страна са например дребните производители с 10 крави в Алпите, които ЕС иска да подкрепи, за да си останат в Алпите, от друга страна пазарът диктува друго.
А пазарът никой досега не е преборил. Все по-сложни ще стават регулациите. Въпросът е да има предвидимост и да се знае, че това, което пише е така. Политиката е сложна, затова са необходими и консултантите, които да я разясняват на фермерите. Това е цяло съсловие, което се храни от ОСП, но напълно законно. Важното е, да има сигурност, че направените от тях проекти ще отговарят на изискванията и ще бъдат одобрени. Няма да стане по-просто, но трябва да стане по-прозрачно.
Твърде силното регулиране и бюрокрация не заплашват ли с разпадане?
Не мисля, че ЕС ще се разпадне. В него доминират страни, които си осигуряват пазарите в ЕС. Къде иначе ще продават, ако не в ЕС. Дори все повече ще се интегрира в себе си.
Евроскептик ли сте?
Не. ЕС е много хубаво нещо. Дори и затова, че наля много пари, за да си оправим що-годе пътища. Но скептицизъм винаги е нужен и здравословен.
