След оспорвани дебати върху искането на ГЕРБ и ДПС минималният месечен размер на осигурителния доход за земеделските стопани през следващата година да не се вдига на 933 лева, а да остане 780 лв., приемането на промените в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2024 г. беше временно блокирано. Причината е в предложението на МС минималният доход за самоосигуряващите се лица, регистрираните земедци и тютюнопроизводителите да се изравни с предвидената минимална работна заплата от 933 лева, предаде БНР.
Гласовете само на депутатите от двете партии обаче не стигнаха за запазване на ставките, но пък веднага след грасуването на член 9 същите народни представители не подкрепиха общо предложения текста, фиксиращ ставките за минималната и максимални осигуровки. По този начин обаче не се прие цялостното предложение на Министерството на финансите и по този начин старият праг от 780 лв. (той беше приет през лятото с бюджета за 2023 г.) се запази.
Когато обаче депутатите започнаха да приемат приложенията към закона, лъсна юридическият абсурд, който показа, че в бюджета на НОИ лъсва дупка от 380 млн. лева. Това беше осветлено от председателя на Националния осигурителен институт НОИ Ивайло Иванов, който ясно посочи, че с неприетия член 9, който запазва старите осигуровки от 780 лв., реално бюджетът ще загуби предвидените от финансовото ведомство 380 милиона лева. И тази сума трябва да бъде намерена отнякъде. От друга страна самият Йордан Цонев призна още едно недоразумение, че със запазването на старите осигуровки фермерите ще се осигуряват върху по-ниски суми от тези, които ще плащат за наетите от тях лица. Припомняме, че техните осигуровки ще се изчисляват върху минималния осигурителен праг от 933 г.
Това накара председателят на комисията да инициира трето гласуване на чл. 9, но поотделно за всяка точка в него. Гласуването за вдигането на минималния праг за повечето професии мина, но при вота за земеделците отново не беше приета минимум от 933 лева. Йордан Цонев заяви, че ДПС принципно не е против вдигането на осигурителните вноски за тях, но не така рязко. Това провокира Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната – Демократична България“ да предложи в такъв случай да се вдигнат до 850 лева. Това се видя приемливо за ГЕРБ, но председателят на комисията Йордан Цонев реши тази точка да се гласува отново допълнително след консултация с финансовото министерство и парламентарните групи. Тези консултации ще се проведат днес в бюджетната комисия на парламента.
Ето какво друго приеха днес депутатите с промените в Закона за бюджета на държавното осигуряване.
* От 1 юли догодина всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г. ще се осъвременят с 11%. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 523.04 лв. на 580.57 лева. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3 400 лева. Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 307.07 лева.
* От 1 юли 2024 г. ще се увеличи добавката от пенсията на починал съпруг/съпруга (т.нар. вдовишка добавка) от досегашните 26.5 % на 30% от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга.
* Увеличава се максималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 85.71 лв. на 107.14 лева. Минималният размер обаче остава 18 лева.
* Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) остават без промяна и през 2024 г. ще бъде 780 лева.
