Какво означава сертифициране за биопроизводител? На този въпрос отговори по време на семинара, организиран от националната асоциация за биологична растителна защита, органично торене и иновативни технологии с подкрепата на фирма Амитица, доц. д-р Анна Карова, представител на Кю Сертификейшън
Много е важно да се прави разлика между сертификация и получаване на субсидии. За съжаление, през последните години се затвърди тенденцията двете неща да бъдат неизменно свързани. И ако по някаква причина площите са недопустими за субсидиране, се счита, че те са недопустими и за сертификация. Това не е така. Сертификацията като цяло не е инструмент за получаване на субсидии. Тя е инструмент за завоюване на пазари и за показване на потребителите, че продуктите отговарят на определени критерии. В случая това е Регламент 848 от 2018 г.
Какво е биохрана? Със сигурност всички имат отговор на този въпрос. От гледна точка на сертификацията биохрана е онази храна, която може да бъде обозначена и пусната на пазара с означенията за биологично производство. Най-разпознаваемото от тях е логото със зеленото листо. Тази година ЕК проведе проучване сред гражданите на ЕС, за да установи доколко те познават схемите за качество в областта на земеделието. Това са биологичното производство, храните с традиционен и специфичен характер и храните със защитени географски наименования. Оказа се, че най-разпознаваемото лого е това на биохраните. 61 процента от населението на ЕС, когато види зеленото листо на етикетите на храните, разпознава, че става дума за биологично производство. Това е много висок процент на разпознаваемост. За сравнение, при другите схеми този процент е 11-12. Населението на ЕС е наясно с това какво е биохрана.
Какво е сертификация? Както казах, тя не е инструмент за получаване на субсидии. Да, тя е задължително условие за това. Когато земеделският производител кандидатства по биологичните интервенции е необходимо земеделското стопанство да бъде включено в система за контрол, да представи сертификат за биологична продукция. Но като цяло самата сертификация е процес, при който трета независима страна гарантира спазването на определени правила. Това е международната дефиниция за сертификация. В случая контролиращите лица или сертифициращите организации трябва да гарантират, че производителите спазват изискванията на Регламент 848 от 2018 г. В България сертификацията се извършва от контролиращите лица, които са одобрени със заповед на министъра на земеделието и храните, и които освен, че трябва да преминат тежка процедура по одобрение от МЗХ, трябва да бъдат акредитирани съгласно специфичен световен стандарт за органи за сертификация на продукти 17060 от 2012 г. Така че както контролиращите лица ходят при производителите на проверки, за да проверяват как те спазват регламента, те на свои ред биват проверявани от МЗХ и от Агенцията по акредитацията как пък те спазват изискванията за своята дейност.
За да бъде официално сертифицирано едно стопанство, операторът трябва да сключи договор с контролиращо лице и да уведоми компетентния орган за своите дейности. Няма как да избягаме от темата за субсидиите, не е и това целта. Но едно от основните изисквания, за да се кандидатства всяка година по биологичните интервенции е такъв договор да бъде сключен преди 31 декември на предходната година. Всеки, който към 31 декември 2023 г. има договор с контролиращо лице, входиран в биорегистъра, може през 2024 г. да кандидатства по интервенциите за биологично земеделие. Ако няма договор към 31 декември 2023 г., субсидирането ще остане за 2025 г.
Освен, че трябва да се сключи договор с контролиращо лице, трябва да бъде уведомен компетентния орган в лицето на МЗХ. Това вече става много лесно чрез потвърждаване на данните в биорегистъра. Това е изключително важен момент, който не следва да се подценява. Защото в растениевъдството преходният период започва не от датата на сключване на договор с контролиращо лице, а от датата, на която операторът е потвърдил дейностите и данните си в биорегистъра. По наредба е 10 дни срокът на оператора да потвърди данните си в биорегистъра. Ако не го направи, пак по наредба, той подлежи на санкции. Аз лично досега не съм чула да има някой санкциониран. МЗХ по никакъв начин не иска да тормози и да санкционира биологичните оператори, но неспазването на този срок не е в интерес на производителите.
Всички оператори, които произвеждат, обработват или разпространяват биологични продукти, трябва да бъдат сертифицирани, ако искат да използват отличителните знаци на биологичното производство.
Етапите на контрол и сертификация са няколко. Започват с подготовка и заявка за сертификация, която включва запознаване с правилата и самопреценка доколко операторите могат да спазят тези изисквания. Необходимо ли е да предприемат някакви мерки, чрез които да коригират нещо в стопанството. След това трябва да се свържат с контролиращо лице, съответно да подадат заявка за контрол и сертификация. Но на практика нещата се случват по малко по-различен начин. Първо операторите се свързват с контролиращото лице и заявяват желанието си за сертифициране и едва след това започват да проучват на какви условия трябва да отговарят. И ако срокът е кратък, това е малко рисково. Ще се подпише един договор, ще се поеме някакъв ангажимент, но спазването му после може да се окаже по-трудно. Съветвам всички производители да не подценяват момента за запознаване с изискванията. А те са доста гъвкави. Всяко стопанство може и има опции да предприеме мерки, които подходящо да се адаптират към регламента.
След подаване на заявка се пристъпва към включване в система на контрол. Проверяват се документите, сключва се договор, прави се регистрация в биорегистъра и се пристъпва към първоначална проверка на място, при която да се види дали това, което е написано в документите, отговаря на реалността и ако има нещо, което да се коригира в набелязаните от оператора мерки, това да бъде сторено. След инспекцията, ако всичко е наред, се взема решение за сертификация. Ако има някакви пропуски, се констатира несъответствие, което или които операторите трябва да отстранят.
Контролиращите лица нямат право да налагат финансови санкции. Те не глобяват. Най-много могат да отнемат сертификата. Косвената финансова загуба идва чрез редукция на субсидирането евентуално впоследствие. След това сертификацията се поддържа чрез извършване на проверки всяка година. Много хора си мислят, че се подписва един договор, въвеждат се данните в биорегистъра, получава се сертификат и процесът приключва. Не е така. Сертификацията продължава и се поддържа непрекъснато. Тя може да продължи колкото иска оператора. У нас най-често се говори за 5-годишен период, защото проектите, за които операторите биват одобрени към ДФЗ обичайно са с продължителност 5 години. Но сертификацията може да продължи буквално 1 ден, може да продължи и 20 години, до момента когато операторът иска да спазва правилата.
Регламент 848 вменява определени задължения на оператора. Тук е момента да кажа, че отговорността за спазването на изискванията е на операторите. Не е на контролиращите лица, на МЗХ или ДФЗ. Всеки отговаря за собственото си стопанство по какъв начин той спазва изискванията на Регламента. За да може това да се случи, всеки един оператор трябва да съставя пълно описание на производствената единица и трябва да опише всички практически мерки, които ще прилага, за да гарантира спазването на Регламента. Тези мерки се делят на две основни групи. Превантивни и предпазни.
Най-голям интерес за растениевъдството може би представляват превантивните мерки, защото те включват растителната защита, поддържането на почвеното плодородие, опазването на биоразнообразието и са от ключово значение за успеха на биологичното производство. Предпазните мерки са насочени към предотвратяване на евентуално замърсяване, което пак до голяма степен идва от растителната защита. Но в Регламента има съвсем обща рамка на тези мерки, а всеки един оператор, според възможностите на собственото си стопанство, определя какво точно ще прави той. После, когато контролиращото лице отиде на проверка, то проверява точно това, което операторът е записал за стопанството си и поел ангажимент да спазва. В някои случаи при по-големите стопанства има въведени системи за управление на качеството и тази документация може да представлява просто надграждане на системата за качество.
Специфичният контрол на биологичното производство допълва общите правила за официален контрол в Регламент 625 от 2017 г. и той включва, както вече казах, проверката на прилагането от операторите на превантивните и на предпазните мерки. Когато имаме група от оператори се проверява структурата и функционирането на системата за вътрешен контрол, която между другото е доста сложна. Мисля, че в България още нямаме регистрирана такава група оператори. Но там нещата са така разписани в Регламента, че се изисква групата от оператори да функционира като един вид мини контролиращо лице. За това ще се изискват много сериозни ресурси и инвестиции, което до някаква степен ще обезсмисли идеята за финансово облекчаване на операторите чрез формирането на групи.
Инспекциите трябва да бъдат поне веднъж годишно. Този Регламент дава възможност инспекциите да бъдат и на по-голям интервал – веднъж на 2 години при определени условия. Но няма особено желание някой да бъде проверяван по-рядко. Хората предпочитат да имат годишна проверка, защото това ги държи в кондиция. Когато знаеш, че ще те проверят, гледаш нещата ти да са във форма. Контролът има дисциплиниращ ефект.
Земеделските стопани, обаче трябва да имат предвид, че проверките в биопроизводството са с позитивна цел. Те имат за цел да гарантират, че производителите спазват изискванията на Регламента. Защото това е доброволна схема на сертификация и се предполага, че когато земеделският производител се е присъединил към тази система, той има желание да спазва всичко. Сертифициращата организация му дава един външен поглед. Ако нещо не е наред и има някакви пропуски, да може те да се коригират.
За всяка проверка се изготвя инспекторски доклад. Земеделските производители винаги трябва да настояват да получат инспекторския доклад, написан на място по време на проверката. Това е задължение по Регламент и по наредба. Подписвайки инспекторския доклад, земеделския производител декларира, че знае какво е написано в него и е съгласен с неговото съдържание. Важно е да прочете какво подписва. Има 16 контролиращи лица и всеки има различна документация. По принцип, инспекторът трябва да запознае оператора с всичко, което е написано в доклада, трябва да се коментира всичко, което предизвиква съмнения. Ако има несъответствия, земеделският производител трябва или да се съгласи с тях, ако смята, че е така, но има право и да възрази. Това по никакъв начин не следва да се отрази в по-нататъшното взаимодействие с контролиращото лице, защото инспекторът не е единственият, който взема решение по отношение на съответствията в стопанството. Той идва, за да установи какво се случва на място. Оттам нататък има поне 3 нива на контрол и на проверка на документите вътре в контролиращото лице преди да се вземе финалното решение за сертификация.
Ако има някакви пропуски или нарушения, те се констатират под формата на несъответствия. Биват три основни категории – незначителни, сериозни и критични. Това е класификация по европейския регламент. В България имаме национален каталог от несъответствия и мерки – Приложение 3 към Наредба 5 от 2018 г. там са посочени всички нарушения и съответно каква санкция е длъжно да наложи контролиращото лице спрямо несъответствието и какви са последствията за оператора.
Винаги съветвам всички оператори да се запознаят първо с каталога със санкциите. Той ще им даде много добър ориентир къде може да сбъркат и какви са санкциите. И това ще заостри вниманието им върху най-важните моменти, на които трябва да акцентират, правейки описанието на единицата. Наистина полезен документ и препоръчвам на всички да се запознаят с него. Ако контролиращото лице констатира някакво несъответствие и наложи някаква мярка, то задължително трябва да цитира този каталог. Ако операторът има несъгласие, може да подаде възражение. Първо в контролиращото лице и ако там няма ефект, а операторът смята, че е прав, може да подаде съответния сигнал в Дирекция „Биологично производство“ в МЗХ. И трябва да кажа, че експертите там винаги заемат страната на производителите. Контролиращото лице трябва да доказва правотата си, а не операторите. Но най-добрият вариант е всякакви противоречия между контролиращото лице, инспекторът и операторът да бъдат изчистени на място в стопанството. Защото там е цялата документация, там са площите и хората, които работят. Комуникацията е изключително важна.
Ако всичко е изпълнено както трябва, процесът на сертификация приключва с издаването на сертификат. От тази година те се издават задължително в електронната система Traces. Това е с цел прозрачност.
Доц. д-р Анна Карова отговори и на конкретни въпроси и казуси, за които ще разкажем отделно.
