Агроном Витковски, краят на годината е време за равносметка. Каква е равносметката на 2023 г.?
Равносметката не винаги е положителна. Но това е част от живота. Когато имаш негативни резултати и успееш да ги отчетеш адекватно и да потърсиш начини да ги преодолееш, това е успех за развитието на всеки един бизнес.
Не преставам да повтарям факта, че три години подред добивите на зърнено-житните култури в страната спадат. Да, има проблеми с агрометеорологичните условия. Те са факт и вече никой не може да ги отрече. Но има и чисто агрономически проблеми, които трябва да бъдат взети предвид. Едно от най-важните неща е нарушеният сеитбооборот. Всяка една култура черпи от почвата хранителни вещества по специфичен начин. Когато се редуват 2-3 култури през 2 години, почвата се изтощава много по-бързо, отколкото ако се редуват по-голям брой култури. Не случайно в България преди години имаше разработено 4,5 или 6-полно земеделие, когато една култура се връщаше на същото място през 4,5 или 6 години. Това водеше да силно намаляване на типа заплевеляване, на болести и неприятели, и съответно – по-различни резултати при добивите.
Да, сортовете се развиват. И по отношение на сортовия състав, и по отношение на добивност. Но въпреки това добивите падат. И причината не е само сушата. Тези проблеми през следващата година ще важат с още по-голяма сила и хората, заети в земеделието от всички сфери, заедно със синоптиците и агрономите, трябва да направят един много сериозен анализ, според който и начинът на работа да се промени. А посоката е трудна за решаване, защото икономиката и финансите в момента са водещото в земеделието. Ако на един фермер в края на годината не му излиза сметката, той няма смисъл да работи това. Никой не може да работи на загуба.
Разбира се, и ОСП ни води в една посока, от която ние няма как да излезем. Въпросът е какво можем да ползваме от тази политика и как тя да работи в наша полза, а не в наша вреда.
Големите грешки през тази година, която отминава, особено при пролетниците, бяха с прекалено ранни сеитби на слънчогледа и на царевицата. Пролетта беше доста студена и влажна. Студената и влажна земя не позволи да се развие кореновата система на растенията. След това засушаването през лятото съответно рефлектира върху добива. Но слагаме каруцата преди коня. Сушата в средата на лятото не беше толкова виновна за спада на добивите, колкото това, че през пролетта растенията не можаха да се вкоренят. Тази година много пъти задавах въпрос на фермери – защо сеете толкова рано? Обикновено отговорът е, че е за да хванат влагата. Защо да хванем влагата? Сеем слънчоглед, който е сухоустойчива и топлолюбива култура в края на февруари – началото на март, за да хванем влагата? Агрономически стои много объркано. При земеделците, които сяха доста по-късно, резултатите са значително по-добри. В това отношение има доста голямо поле за размисъл.
През изминалата стопанска година сеитбата на пшеницата също започна на места доста рано. Това доведе до есенно заразяване с вирусни заболявания, които през цялата година се развиваха и донесоха доста негативни резултати. Тази година главният агроном – времето, не ни позволи да сеем рано. Дори и там, където засяха рано, посевите поникнаха по-късно, когато вече температурите бяха достатъчно ниски и опасността да има заразявания още през есента с вирусни заболявания е доста ниска. Това не означава, че през пролетта няма да има такава опасност. Основните преносители на вирусните болести освен житните муха са и няколко вида акари. Но това ще бъдат вече предизвикателствата през новата стопанска година. И от нас ще зависи как ще се справим с тях.
Другият важен проблем, който се задълбочава от година на година е ползването на един и същи тип препарати за растителна защита, като тук най-голям проблем е ползването на хербицидите от групата на сулфонилурея. Всичко се третира със сулфонилурея – пшеница, слънчоглед, царевица. А препаратите от една и съща химическа група, имат един и същи механизъм на действие срещу плевелите. И това с течение на годините кара растенията да изградят механизъм за защита срещу този тип продукти за растителна защита. Вече е видимо, че много полета остават замърсени и доста плевели успяват да преодолеят тази група хербициди. Не случайно започнаха да се връщат хербициди от доста по-стари групи, разбира се, които са разрешени в момента. Предполагам, че този процес ще се засили, но проблемът е доста тежък и сложен за решаване. В същото време нови активни вещества не се появяват или ако се появяват са с висока цена и с недоказани качества на полето. И специално тук агрономите трябва да положат доста усилия, за да се намери някакъв баланс и тази резистентност на плевелите да бъде озаптяна, защото това означава, че през следващите години ще имаме още по-големи проблеми. Останалите неща все още са под контрол.
През пролетта с развитието на пролетниците, нещата ще се развиват. В земеделието всичко е динамично. Две еднакви години няма. Трябва да имаш този уникален усет и знания да прецениш и да избереш подходящия момент за всяка една агрономическа операция в стопанството. Тогава нещата се случват. А когато караш по шаблон, става лошо.
Прави впечатление, че дори и големите мултинационални се насочват в биосектора…
Биопроизводството в Европа е в подем. Това е един естествен начин за справяне с екологичните проблеми. Добре е, че голямата наука мисли в тази посока. И ако преди за биопроизводството нямаше продукти, сега вече има продукти, но тяхното приложение е по-специфично отколкото приложението на конвенционалните продукти за растителна защита. За да се получи ефект, са необходими агрономически познания, следене на развитието на болестите и неприятелите, което означава, че те трябва да се познава техният цикъл на развитие, за да може да се работи ефективно. Когато ползваш един тотален инсектицид, който убива всичко, пръскаш, убиваш всичко и след това нямаш проблем. Освен, че си убил всичко и резистентността. Но когато имаш специфичен неприятел, който е податлив на определено биологично вещество, трябва да познаваш този неприятел, какъв е неговият цикъл на развитие, колко поколения прави, кое от всичките тези поколения е чувствително на това биологично вещество, за да можеш да го контролираш. Същото е и с болестите. Всяка болест си има цикъл на развитие. И не всички цикли от развитието на тази болест са податливи на фунгицидите, независимо дали са био, или конвенционални.
Знанието е това, което може да намали фона на употреба на продукти за растителна защита. Да, в България тези нива са едни от най-ниските в цяла Европа. Но те могат да бъдат намалени само с помощта на знанието и науката, влязла в практиката. Науката определя момента за третирате.
Когато учих агрономия, съществуваха т.нар. икономически прагове на вредност на всяка една болест, неприятел и плевел. Тези прагове се следяха и третиранията се съобразяваха с тях. Сега всеки пръска при два плевела, които го дразнят. Но това е тяхно лично субективно усещане, а икономически и агрономически не е правилно. Не носи икономически ефект, това че нещо на полето те е дразнило и ти си напръскал цялото поле.
Фирмите налагат двукратно и трикратно пръскане на зърнено-житните култури с фунгициди. Да, защото трябва да продаваме. Добивите растяха, печалбите – също. Но сега този процес трябва да бъде прецизиран. Има ли заразяване, в кой момент от заразяването трябва да се извърши борбата, за да има максимален ефект, кое може да бъде съкратено, кога трябва да бъде извършено допълнително третиране според конкретната обстановка. Това ще донесе добавената стойност. Пръскането превантивно през някакви интервали, без оглед на конкретната обстановка на полето, може да помага за година – две, но не може да продължи повече. Нито е икономически рентабилно, нито ще продължи да работи агрономически.
Казвате, че без наука нещата на полето няма да се получат?
Науката трябва да бъде във всички посоки. Не само агрономия. Нашите фермери трябва да се научат да търсят и финансови консултации, например. Счетоводителите им са само администратори на данни.
Всяка една операция в стопанствата вече трябва да се разглежда и от икономическа гледна точка. Непрекъснато призовавам фермерите – започва стопанската година, водете си разходите за всяка една култура. Накрая, като я приберете, направете си сметка. Виждате каква е себестойността на пшеницата, която сте произвели. Слагате норма на печалба 5 или 10%. Тогава сте наясно. Идва цената – продавате или не продавате. Може за в бъдеще да стане двойна, но вие няма как да го знаете. Но може и да падне два пъти. Въпросът е да знаете на коя цена сте на печалба. Когато в началото на годината знаеш какво искаш да постигнеш, и когато дойде момента за продажба, не може да се лакомиш за нещо, което е хипотетично. Видяхме какво се случи миналата година. Имаше високи цени на продукцията, фермерите очакваха по-високи, а те паднаха. Всяка година нещата се повтарят по същия начин. Фермерите трябва да положат усилия и да вкарат нещата в правилното русло. Иначе ще продължат да губят.
В момента в страната има нереализирана селскостопанска продукция с обем от близо 8 милиона тона. Тази пролет цифрите бяха подобни по неофициални данни, защото не се води такава статистика. Ако всички пристанища в страната на Дунав и Черно море работят, за календарен месец могат да бъдат натоварени не повече от половин милион тона селскостопанска продукция. Със свитото вътрешно потребление след една година ще сме на същото дередже, тоест с голям остатък от нереализирана продукция. Дори да приемем, че сме решили всички проблеми с високата себестойност. За вноса от трети страни не коментирам. В момента ежедневно на Дунав мост 2 влизат румънски камиони със селскостопанска продукция, преминаващи транзит за Гърция. Значи и пристанище Солун вече е заето с износ на небългарска продукция.
Краят на годината не е много радващ. Прекалено много проблеми се натрупаха. Но когато виждаш нещата реално, знаеш от къде да почнеш да ги променяш. Нещата трябва да се казват с истинските им имена, да не се самозаблуждаваме, за да можем да преодолеем проблемите. Все повече хора започват да разбират, че промяна е необходима. Разбира се, без помощ от държавата и от МЗХ няма как да се случи. Има възможност за повишаване на напояваните площи. Има възможности да се търсят външни пазари не само за зърнено-житни, но и за плодове и зеленчуци. Но трябва да има хора с желание и познания.
Интервю на Ася Василева
