Себестойността и ефективността на производството в България куцат
Нали всички разбираме, че не само украинското зърно ни е виновно?
Темата за зърното и зърнените пазари продължава да е гореща след като НАЗ излезе пред правителството с поредните нови искания относно подпомагане заради прословутото украинско зърно и със заплахи за протести.
Какво се случва в глобален мащаб на пазара за зърнени култури, обаче и какво ще предстои?
Това, което е ясно и видно е, че ситуацията е много динамична и напрегната от миналото лято, което в по-силна степен е валидно за пазарите, които са в близост до Украйна и в държавите, граничещи с нея, естествено.
След като бяха премахнати квоти и други забрани относно Украйна, земеделският и преработвателният сектор в цяла Европа още са в напрежение и с искания за нови регулации.
Според икономиста Преслав Райков явно ще трябва да има процес на честна интеграция, както и на спазване на европейските стандарти, защото украинските пазари на търговия вероятно ще бъдат включени в европейските такива.
Но тъй като пазарът е най-великата движеща сила, той се регулира и това ще стане, ако се премахнат неяснотите. Трябва да стане ясно под какъв режим ще идва украинското зърно в средносрочен и дългосрочен план, после вече ще е въпрос на търсене и предлагане. Украинското зърно ще го има, качеството му не е ниско, изнася се по целия свят от дълги години и се купува и продава от много държави, и е на световно ниво, смята икономистът.
Ако трябва да отрази протестите, той ги отчита като насочени не само към новата украинска „заплаха“, а към преразглеждане на ОСП и към по-пазарно ориентиран паът на развитие – тоест не само към субсидии и държавни регулации.
С днешна дата наистина се наслоиха много протести на фермери в европейските държави, но само тези в Германия са насочени към по-дългосрочната Обща селскостопанска политика – ОСП и свиване на дела на субсидиите, а и към по-пазарен модел на развитие, смята експертът.
Според него
може да се каже, че фермерите днес станаха един вид държавни служители
Те имат някакви субсидии и някакви държавни регулации, и това изкриви нормалното пазарно мислене да си по—добър, по-ефективен и по-динамичен. Заради огромните субсидии, които се изливат към земеделските производители, те са станали по-апатични и към иновациите.
Голямата картинка е такава, от което произлиза, че промяна ще започне да се случва.
Състезанието обаче ще е голямо, и със САЩ, и с Азия, заради което производителите трябва да мислят как дългосрочно ще се конкурират с тази останала част от света. Освен това Китай, САЩ и Аржентина започват да заемат по-голяма част от световните пазари, което е по-притеснително. Европа е в най-добра позиция спрямо Африка, която в следващите години ще има чудовищна нужда от храна. Но иначе европейската конкурентоспособност все повече отслабва и европейското земеделие по-скоро се бунтува срещу промяната. В него има огромен страх от гмо, и новите геномни техники, които са продукт на развитието на съвременната наука.
Всички тези неща са се натрупали като фактори и затова той смята, че земеделците се бунтуват срещу промяната, което отключи дори и политически движения, които яхнаха вълната. По линия на Зелената сделка на ЕС също влязоха прекалено много регулации, които усложнявайки производството, отключиха също политическа енергия.
В земеделието се задава основна линия на промяна. Производителите ще трябва да се научат да бъдат по-пазарно настроени, което изисква повече енергия.
Като линия на промяна, за пример може да се даде как ЕС преди години прекрати протекцията спрямо европейския захарен сектор и той изпадна в дълбок колапс, но за две-три години се възстанови. Същото се случва и сега. Просто към голямото напрежение се прибави и войната. На този фон са и многото протести, но според икономиста обаче най-резонни са тези на германските фермери, които не акцентират само на вноса от Украйна, а повече се вълнуват и притесняват за сектора в дългосрочен план, и за ОСП.
В световен мащаб картината се променя. Китай, САЩ, Аржентина заемат по-голяма част от световните пазари, което е по-притеснително. Европа е в най-добра позиция спрямо Африка, която в следващите години ще има чудовищна нужда от храна.
А в България?
България в пъти покрива собствената си продоволствена нужда и генерира приходи от износ , което е добре и се вижда по балансите. Миналата година сме изнесли 4 млн.тона зърно, имаме потенциал на експортьор.
Какво ни пречи Украйна, освен с това, че килимчето леко се дръпна изпод краката на нашите фермери.
Но няма как да замитаме натрупали се проблеми и това че българското земеделие става неконкурентоспособно, не е достигнат например модела на френските кооперативи, които при търгове за износ, ги печелят.
Българското земеделие става все по-неконкурентоспособно, дори и на румънското. Въпросът опира до подобряване на ефективността му, за да изкарва на пазара конкурентоспособна продукция и след години да е и ценово конкурентно. Но сега себестойността на нашата продукция е висока. Имаме проблеми и с това, че не развиваме инфраструктурата си. Факт е, че имаме дълга морска и речна граница, два основни порта, река Дунав, но всичко това не го развиваме като Румъния например и изоставаме.
Инфраструктурата за напояването – също. Погледнато отгоре с дронове, дори площите за напояване в Украйна са видими, а тук у нас липсват.
И така… имаме много асоциации и камари, но ефективността на производството е ниска, а себестойността на продукцията ни е висока. Тоест изоставаме в конкурентоспособността си.
