В предизборна ситуация медиите по традиция се вълнуват кой ще е новия министър и дали ще е от „техните“. Публична тайна е, че министрите са благосклонни към определени медии, близки до техните партии, и за медиите това е важно. Затова и се почват вопли – „то който и да дойде, не може да се справи, то този не справи, ама и по-зле може“. Не така стоят нещата за редовите земеделци. На тях общо-взето им е все едно кой ще е министър, ако работата им върви. Ако нямат проблеми, може дори и да не знаят кой точно е министър в момента. Малко грубо, това е обобщено от земеделец под поредната анкета „Кой да е министър“ с думите – „Който ще да става министър, само да пусне преразпределителното плащане“. Или перефразирано – за хората няма значение кой е министър, ако работата им върви.
Кирил Вътев започна министерстването си с реч за диетата на Дънов и вчера, по време на поредното измислено събитие за усвояване на средства завърши с нея. Символично е, защото за 9 месеца нищо не се промени по въпроса, освен многото празни приказки, лепене на етикети, интриги и всяване на омраза. Реабилитиране на най-компрометираните лица, преминавали през сектора. А самият сектор се носеше без водач, цел и посока през кризите. Единственият видим резултат от злополучното му министерстване е това, че заля веригите и с млечни продукти с неговата си марка, произведени от неизвестно какво мляко. Вместо да помогне на реалните фермери да излязат на пазара.
Кирил Вътев наскоро потресе обществеността, когато публично заяви: Проверките на животновъдите показаха фрапиращи нарушения, не ги обявяваме защото ще ни спрат субсидиите. На което възмутени животновъди опонираха „Обявете ги, ако ги има, санкционирайте нарушителите, и стига сте ни сочили като престъпници и тормозили без доказателства“. Едно време за подобни думи, които се твърдеше, че е казал друг министър, не публично, а в компроматен и недоказан запис, му искаха оставката.
Оценката за управлението на министър Вътев не е добра. Слаб министър със слаби политики, който не успя да се пребори пред министъра на финансите за сектора си. Позволи вноса на украинско зърно и не се погрижи за навременно залагане на бюджет за секторите в земеделието. „Зли езици“ твърдят, че дори не ги е поискал.
Единствената реална помощ, която можеше да окаже на сектора – улесняването на достъп до вода и ток до нивите, така и не тръгна в реалността. За нея само много се говореше. Както и за всичко друго, което щеше да се прави. Браншовици, виждали недописаните проектозакони, са се хванали за главите, и се кръстят никога да не влязат в сила, защото са така написани, че само допълнително ще объркат нещата. Пример са недомислените промени в ЗСПЗЗ, които ще са от полза единствено на около 1500 земеделски стопанства, които представляват под 1,5% от стопанствата на територията на страната. Същевременно тези промени имат потенциала да засегнат негативно над 35 000 земеделски стопани, които обработват от 0,01% до 10% от земята в едно землище. В този смисъл въпросното предложение носи в себе си заряд да ускори безвъзвратно демографския разпад в селските райони.
Наслушахме се на празни приказки, нагледахме се на празни срещи, празни ходове. На теория нещата, които министърът говори са верни. На практика се доказа, че няма нито нужния интелектуален, нито необходимият управленски капацитет, нито самият министър, нито политическия му екип, за да ги осъществяват. Затова министърът, в противоречие с всеки здрав разум, се заобиколи с кадруващи НПО-та, които в замяна на обещанията да го пазят от гнева на хората, получиха властта да кадруват и разпределят порции. Вървяха пазарлъци от типа – ако спрете протестите, ще ви вкараме мярката в промените на Стратегическия план или ще ви направим председател на Комисия, към която нямате никакво професионално отношение. С което раздели сектора веднъж завинаги. И то с абсурдни лозунги за обединение. Междувременно нито един закон не тръгна за 9 месеца, нито една реформа не помръдна. Хората нямаха ваксини за животните, изтекоха срокове за плащане без да има плащания и още, и още…
Кирил Вътев бе най-слабият министър и екип до момента, който е влизал в тази сграда от след демократичните промени. Министър, който с поведението си раздели бранша на фракции. Министър, който не разбра, че не трябва да го управляват браншовици. Министър, който заедно с екипа си бе в абсолютна невъзможност да ни изведе от настоящата криза, защото дори другите министри не му обръщат внимание.
Да, който и да е министър, едва ли ще оправи бързо и лесно земеделието, дори и да предположим, че има подкрепата на цялата администрация и Народно събрание. Но нека поне да е грамотен политик, който да осигури безпроблемната работа по график на хората в земеделието. И да може да обединява, а не да разделя. Май по-зле от последното министерстване не може да стане. Общо взето, дори на автопилот, земеделието ще продължи да оцелява, както и досега. Всяка коза за свой крак.
Ася Василева
