Иновациите и инвестициите, а не идеологията трябва да са двигател на научно базирано земеделие в ЕС. Това беше общото мнение, около което се обединиха участниците по време на конференцията на Групата на ЕНП “Европейска сделка за фермерите: Визията на ЕНП за земеделието в Европа”.
Но както подчерта Проф. Христина Янчева, дългогодишен ректор на АУ-Пловдив за да има иновации в практиката, първо трябва да има образовани кадри, които да ги прилагат.
В научните среди виждаме какви са проблемите на земеделците и се опитваме на базата на науката и образованието да намерим отговор за тях. Искам да споделя какво се случва днес в аграрното образование. Защото без образовани и обучени кадри в сектора няма как да има иновации. Иновации има тогава, когато има хора, които могат да ги прилагат в практиката. И когато тези хора са убедени в ползите от иновациите.
Иновациите и инвестициите са важни, но понякога идеологиите спират навлизането в практиката на новостите, които учените създават. Често има дезинформация за новостите. Има разминавания на мненията за това какво ще се случи, когато въведем в практиката някоя нова технология. Понякога има регулаторни пречки. Не идеологията е тази, която води прогреса.
Наскоро попаднах на един интересен доклад за пазарите на утрешния ден, изнесен по време на Световния икономически форум в Давос с тема „Превръщане на технологиите в нови източници на глобален растеж“. Изводите са направени въз основа на мненията на 120 000 анкетирани от 120 държави. Един от въпросите е „Кои технологии са от стратегическо значение за вашата страна през следващите 10 години“. За всеобща изненада на първо място излизат аграрните технологии. Следват образованието и енергетиката. Това за мен означава, че е важно инвестициите в аграрните технологии да се увеличат. Ако наистина искаме да имаме рентабилно селско стопанство, което е устойчиво, трябва да работим за една иновационна система. В нея трябва да бъдат включени всички – науката, образованието, бизнесът и политиците, които правят политиките. Само така може да се осигури устойчива среда, в която ние да генерираме знания, а земеделците да ги прилагат в практиката.
Все по-бързо се развиват климатичните промени. Това означава, че абсолютно всички технологии в земеделието трябва да бъдат променени и адаптирани към климатичните предизвикателства.
Но както казах, преди да стигнем до иновациите, ние трябва да имаме хора, които да прилагат тези иновации. Но за съжаление, както в Европа, така и в България, относителния дял на обучаващите се в селското стопанство е много нисък. В Европа е около 1,9% от всички студенти, в България е 0,04%. От 130 000 студента в България като цяло, само 2400 се обучават в аграрните специалности. Това са хората, които трябва да внедряват иновациите в сектора.
Причините за този нисък брой са много. Винаги посочваме демографската криза. Да, тя е един от факторите, които водят до намаляват на интереса към тази професия. Но има и друго – земеделието се възприема като професия за поминък, с ниски доходи и лишена от престиж. Направих си труда да намеря колко е осигурителният доход на специалисти с висше образование, работещи в областта на животновъдството и растителната защита. От 1500 до 1700 лева. Няма как един млад човек да бъде мотивиран да учи в аграрните специалности при това положение. По-голямата част от младите хора не виждат селското стопанство като привлекателна възможност за кариера поради остарели стереотипи и погрешни схващания за сектора. Ниска е привлекателността на качеството на живот в селските райони за младите хора. Над 50% от тях живеят в градските район и не желаят да се върнат на село. В целия ЕС застаряването на мениджърите на земеделските стопанства е повече от притеснително.
Тези проблеми могат да бъдат преодолени само с много инвестиции. В образование, в наука, в качество на живот. Трябва и промяна в учебните планове. Много малко са българските иновации. По-голяма част от мениджърите на земеделските стопанства са единствено с практически опит и без земеделско образование. Всичко това затруднява навлизането на иновациите и превръщането на сектора в атрактивен бизнес за младите хора. А човешкият потенциал е двигателят на развитието във всеки един бизнес.
