Трима агрономи на водещия производител на торове на Балканите – Агрополихим, в дискусия-разговор за читателите на земеделеца.бг по време на Десетата юбилейна среща на АЗПБ, на която компанията бе генерален спонсор.
Георги Попчев, агроном-консултант към Агрополихим АД за регион Южна България, Владислав Гюрецов, агроном-консултант към Агрополихим АД за регион Северозападна България и Валентин Георгиев, агроном-консултант към Агрополихим АД за регион Североизточна България, представят последните новости в портфолиото на компанията и дават важни препоръки на земеделците.
Какви са последните тенденции в портфолиото на Агрополихим?
Решенията на Агрополихим за есенната кампания включват нови азотно-фосфорни и комбинирани торове като NP15:25 с 12% сяра, NPK 9:25:25 с 1% сяра, както и NPK 12:24:12 с 8,5% сяра и 0,3% цинк. Това са доста добри решения за предсеитбеното подхранване на есенните култури, които ги обезпечават напълно с всички необходими микро и макроелементи за един добър старт на покълването на растенията, обясни Владислав Гюрецов.
Добре е всеки един земеделец да си познава почвите, допълва Георги Попчев. Какви хранителни вещества има налични в тях и какво е рН-то им. И според наличните хранителни вещества и рН-то вече може да се определи с какви видове торове да се работи.
При сеитбата на пролетни културите, те имат голяма нужда от фосфор и калий. Слънчогледът има по-малка нужда от азот. При него може да се мине с по-малко количество азотно подхранване – 9 кг активно вещество на декар за сезон. Но трябва да се заложи на повече фосфор и калий.
На другия полюс, царевицата има нужда от значителни количества азот. Ако тя е поливна, са необходими над 20 кг, дори над 30 кг, активно вещество на декар за сезона. Ако царевицата е поливна с капково напояване, пускането на азотен тор трябва да стане във фаза 6-7-и лист. Следващото подхранване с азот трябва да бъде във фаза изметляване. Подхранването по време на вегетация трябва да бъде поне два пъти. При царевицата също е препоръчително продуктите за наторяване да се подбират според наличието на хранителни вещества в почвата.
Добре е растенията да се нахранят предсеитбено и по време на вегетацията с азотни продукти, за да имаме добър добив.
Пролетните култури реагират добре и на листно подхранване. При слънчогледа – с бор и манган, при царевицата – с цинк. Агрополихим предлага NP 18:38 със сяра и цинк, който е много подходящ за царевица. Цинкът спомага за удължаване на вегетацията на растенията, като така се хранят по-дълго време и се постигат по-високи добиви.
Понякога при царевицата във фаза преди 6-и лист се появяват лилави оттенъци. Те сигнализират за дефицит на фосфор. Това не трябва да притеснява земеделците. Царевицата във фаза до 6-и лист не може да усвоява фосфор. Но след като премине тази фаза, културата ще навакса количеството, което ѝ е необходимо, и ще си оправи цвета. Това е генетична особеност на царевицата и не се нуждае от предприемането на мерки от страна на земеделците.
При тазгодишните метеорологични условия, не препоръчваме подаване на азот над 13-14 кг на дка за сезон при пшеницата в зависимост от количествата на валежите в съответния район. Съветваме фермерите да разделят азотните норми на по-малки порции от порядъка на 4-5 кг активно вещество на едно подхранване. По този начин целим оптимално и балансирано азотно подхранване с минимален риск от стрес за растенията поради засушаване.
Добре е всяко едно стопанство да се ориентира към употребата на УАН. Стопанствата, които работят с УАН са по-гъвкави в азотното торене и могат в екстремни ситуации като засушаване да направят минимално торене с 5-6-7 до 10 литра, колкото растенията да не остават гладни откъм азот. Но винаги трябва да се внимава и да се има предвид наличната влага. Ако има налична добра влага, то се прилагат обичайните норми. Ако влагата е минимална – то трябва да се приложат по-ниски норми на торене. Но когато УАН попадне в почвата, той попива веднага и има бързо действие.
Какви са предизвикателства пред земеделските производители по региони?
Язовирите, от които се прави напояване за област Пловдив, в момента са доста празни, което е притеснително и ще окаже влияние за поливките на културите. По-специално – царевица и ориз, казва Георги Попчев.
Важно е азотното подхранване, което се прави при пшеницата сега, да бъде съобразено с наличието на влага. Когато подаваме азотен тор, стимулираме растението да пие вода. И когато нямаме налична влага, а същевременно правим азотна токсичност, можем да предизвикаме спиране на развитието на културите.
Ситуацията в Северозападна България е аналогична с тази в Южна България. Поради малкото количество дъждове, повечето язовири са пресъхнали. Има недостатъчна влагозапасеност на повечето площи. Всички се надяваме на дъжд. Ако вали, ще е добре, казва Владислав Гюрецов.
В Добричко и Силистра, от години се наблюдава започването на един процес на засушаване, предупреждава Валентин Георгиев. Липсва зимна влага и се наблюдава пролетно засушаване, което е факт и тази година. Паднаха минимални количества дъжд, които не са достатъчни. Земеделците вече направиха първото пролетно подхранване, но културите изискват повече влага. Тя е необходима и за предстоящата сеитбена кампания на есенниците. Особено през юни и юли то се отразява много негативно върху царевицата, и в Добруджа тази култура може би няма да може да се отглежда повече без напояване.
Ако фермерите се съмняват, могат ли да потърсят агрономите на Агрополихим за съвет?
Да, задължително. Ние можем да направим оглед на посевите, да проверим как е влагата. Винаги разполагаме с инструменти, с които инспектираме почвата на дълбочина 30 см, имаме методи, с които изчисляваме колко процента е влагата и според наличието на влага и фазата на развитие на растенията, можем прецизно да преценим с какво количество азот да се подхранва.
Спестяват ли фермерите торене поради икономическата ситуация?
Не толкова поради икономическата ситуация, колкото поради метеорологичните условия и липсата на влага. В момента цените на торовете са нормални. Когато се пести от торенето с комбинирани торове – азот, фосфор и калий, на третата година се проявява голям дефицит на хранителни вещества. Добивите намаляват. А след това наваксването на запасеноста с тези хранителни елементи ще стане доста по-трудно и ще отнеме повече време и средства. Затова е добре нивото на хранителни вещества в почвата да се поддържа.
Важно е земеделците да поддържат почвите си богати на хранителни вещества, за да имат добри добиви.
