Фирма „Грейнстор“ е единственият професионален съхранител с национално покритие в България. Компанията притежава най-голямата мрежа от бази за зърносъхранение на Балканите с вместимост от 365 000 тона на 20 локации – 18 в България и 2 в Гърция.
Стремежът на „Грейнстор“ е да предлага на своите клиенти надеждно място за съхранение на техните зърна. В комбинация с напълно оборудваните лаборатории във всяка база и бързото обслужване „Грейнстор“ е предпочитаният избор за фирми, които искат да съхраняват зърна на няколко локации. С „Грейнстор“ фермерите получават всички предимства от това да имат зърнобаза във всяка точка на страната, без да се сблъскват с всички евентуални негативи от притежанието на такива. Голямо конкурентно предимство за клиентите е, че могат да управлявт бизнеса си само по телефона.
Когато става дума за търговската дейност на фирмата, в „Грейнстор“ , компанията внедрява дистрибуционния модел на FMCG пазара и се разграничава от спекулативните търговци, които доминират зърно търговията. Целта на фирмата е да захранва индустрията в България, Гърция, Румъния, Кипър и Италия с нужните им висококачествени суровини 12 месеца в годината, изграждайки дългогодишни партньорства и ефективно управление на доставките.
„Грейнстор“ е и доказан и реномиран производител на храна за животните с безупречно качество.
За всичко това, но и за тенденциите на пазара на зърнени и маслодайни култури разговаряме с Галина Вълева, маркетинг мениджър в „Грейнстор“.
По отношение на фуражопроизводството, можем да се определим като бутиков, но изключително държащ на качеството производител. Фуражопроизводството на „Грейнстор“ се извършва в завод, който изцяло сме реновирали. Основната ни дейност не е толкова свързана с краен продукт под формата на пакетиран фураж за семейните ферми. Въпреки, че и това съществува като предмет на дейност под марката „Лесен избор“ Но по-голямата част от работата ни е свързана с доставката на фуражи директно на крайни клиенти – животновъдни комплекси.
Заедно с клиентите ни разработваме рецептите спрямо нуждите на стопанството и възрастовата група, в която попадат животните към даден момент. Работим със реномираната система Европейска система Allix3, която проследява прецизно дозирането на компонентите във фуража. Не правим по никакъв начин компромис със зърната. Като голям търговец и съхранител на зърна, ние подбираме най-качествените такива на най-добрата възможна цена за нашето производство. Не допускаме влагане на „незнайни“ компоненти в смеските. Съобразяваме се с правилното хранене на животните, нужните аминокиселини, енергийна стойност, протеини и т.н., които животното да получава, за да се развива правилно по възможно най-чистия начин.
По отношение на съхранението на зърно вече имаме 20 зърнобази. 18 на територията на България и 2 в Гърция – в Александруполис и Солун. Те са на ключови места по отношение на транспорта. В Гърция работим от няколко години. В края на 2022 г. започнахме да развиваме дейността на „Грейнстор“ и в Румъния. Работата ни там е свързана най-вече с търговията на зърнени и маслодайни култури. Изграждаме в страната екип от търговци, които работят директно на място със земеделци. Изкупуваме и доставяме до различни преработватели на територията на Румъния. Когато има условия, осъществяваме и износ.
Ако се върнем назад във времето, историята на „Грейнстор“ започва с морално остарели, дори някои пустеещи съоръжения. При едно пътуване в САЩ на Стоян Вълев, собственик и изпълнителен директор на компанията, той вижда и разбира колко е ключово именно съхранението и как е организирано то в Америка. Съхранението на зърното е световна тенденция.
Пшеницата, например, е култура, която се произвежда в определен период от годината и след това пазарът целогодишно се захранва с нея. Много важно значение има как и къде я съхраняваш. У нас преди 70% от стоката се продаваше на място от нивата. През последните години, присъщи за модерното земеделие се развива изграждането на места за съхранение – навеси, силозни конструкции и други. Постепенно и в България започва да се развива култура зърното да се съхранява дългосрочно.
От една страна това е резултат от желанието на фермерите да получават по-добри финансови условия, задържайки стоката. Или поне беше така за един дълъг период от време, защото през последните години това не бе валидно, тъй като на цените оказаха влияние и много други фактори.
От друга страна, България е страна износител – произвеждаме много по-големи количества от различните култури, отколкото е вътрешната ни консумация. За да можем да бъдем по-конкурентноспособни на международните пазари като страна износител и да задържаме печалбата тук – за фермерите, съхранителите или преработвателите – се изградиха много такива съоръжения.
„Грейнстор“ започна преди години с възраждането на остарели и изоставени съоръжения, които са били оставени на произвола на съдбата. Това е огромна работа. Не можеш да просто пуснеш един завод да работи, който не е работил години наред и е остарял най-малкото морално. Няма да бъдеш ефективен с крайния продукт и съответно с цена на пазара. На практика тези мощности бяха просто паметници на културата. Изключително много труд и средства са вложени, за да се върнат обратно в служба на обществото. Важното е, че вече работят и създават работни места, които са в прердимно малки населени места и ние се гордеем с това.
Тръгнахме със съхранение. И тъй като много земеделски производители ни се доверяват и съхраняват продукцията си при нас, а в същото време непрекъснато комуникираме и с преработватели, които също съхраняват закупената продукция при нас, логичното развитие на дейността ни беше търговията със зърнени и маслодайни култури. Целта ни е да помагаме на нашите клиенти при реализацията на тяхната продукция. Да съдействаме в комуникацията между различните звена във веригата – производители и потребители. Този преход се получи от само себе си.
След това видяхме, че имаме потенциал в тази област, че хората ни вярват и имаме добре изградени взаимоотношения с фермерите и производителите. Разрастването се случи благодарение на визията на екипа, който работи в компанията и неуморната работа на всеки един всеки ден – за да доставяме качествени зърна.
Какво се случва на пазара на зърно сега и какво очаквате да се случи? Можем ли да откроим някакви тенденции?
По време на Ковид пандемията имаше един драстичен скок на цените, който беше започнал леко да се успокоява до избухването на войната в Украйна. После се получиха най-големите пикове в близката история по отношение на цените на зърнените и маслодайните култури. През последната една година фермерите споделят, че цените са паднали много и са достигнали дъното. Но когато погледнеш графиката назад в годините, се вижда, че в периода 2012-13 г. до 2020 г. цените следват един и същ тренд – ниски по време на жътва и с напредването на времето и намаляването на наличните количества преди нова кампания, има покачване в цените докато отново стане време за жътва. Това покачване не е стремглаво нагоре, то има своята локална волатилност, зависеща от най-различни новини, свързани основно с количествата на световното производство и консумация, икономически предпоставки, които опосредстват консумацията, както и фактора време. Тези неща определят волатилността, но трендът е бил винаги един и същ – ниски цени в началото на кампания, колкото повече наближава следващата кампанийна година, толкова цените стават по-високи.
В момента има един много драстичен спад, при който обаче, цените стигат до нивата, които са традиционни и ние познаваме през последните 10 години. Обаче себестойността на производството вече е друга. Въпреки, че цените на торовете се поуспокоиха, цялостната инфлационна ситуация доведе до повишаване на цените на всичко – работни заплати, консумативи, горива.
Това, което трябва да се случи при нас, локално за България, е да се работи още в посока подобряване на ефективността и добивите.
Фокусът на всички в индустрията трябва да бъде върху това как да станем по-добри, за да можем да сме конкурентноспособни на глобалния пазар за зърна. Очевидно пазарът вече няма да е съвсем същия с участието на Украйна без мита. ЕК обмисля да въведе мита за продукцията на Русия и Беларус. Това е повече политическо, отколкото бизнес решение. Позитивното е, че за в бъдеще украинските производители няма да бъдат толкова притиснати до стената по отношение на реализацията на своята продукция и да бъдат готови да продават на каквато и да е цена, дори под себестойност и да са активно стъпващи на нашите традиционни пазари.
Истината е, че 2022 г. беше много успешна за България, а 2023 г. беше много трудна. Надяваме се, 2024 г. да бъде по-нормална. Без толкова драматични и непредвидими причини за промени в цените и връщане към стандартния цикъл – по-ниски цени по време на жътва и покачването им с времето до края на съответната кампанийна година.
Има ли промени в пазарите, на които се продават българските зърнени култури?
Пазарът стана много по-висококонкурентен по отношение на износ. Участват множество брокерски и търговски компании, които опосредстват връзката между консуматори и производители – българската стока стига навсякъде. Краткосрочни зависимости определят крайните пазари. Актуалните за тази година, може и да не са за следващата. Един малък пример е климатичните условия в Австралия, която предишните 3 поредни години имаше високи количества дъжд и съответно рекордни реколти, което се съчета със забрана за внос в Китай (техен основен консуматор). Държавата континент бе принудена да се пренасочи в реализацията на продукцията си към пазарите, на които България, Румъния, Молдова оперират, съответно – имахме частичен спад на Африканските пазари.
Износителите се пренасочват спрямо логистичните коридорите, които могат да се ползват и спрямо политически зависимости, които в последно време оказват съществено значение в глобалната транспортна картина. Войната в Украйна спря за дълъг период от време дълбоководните кораби, изнасящи стока от една от най-големите страни производителки на зърна, което автоматично пренасочи цялата тази стока към България, Гърция, Кипър, Италия, Румъния и др. не толкова традиционни за тях пазари и то на цени под себестойност. Това вече не е актуално и си възвърнахме към тези пазари.
По конкретно за Гърция – страната ни изнася много, тъй като те са голям вносител, особено на добра хлебна пшеница. България, и в частност „Грейнстор“, бяхме с много добри пазарни дялове за южната ни съседка. Но и те също започнаха директно да вкарват корабни карга с по-евтина украинска стока. Имаше стопиране по отношение на българския износ за там, което оказа влияние на изкупните цени на местно ниво най-вече за зърнопроизводителите от Западна България. В момента нещата се нормализираха. Все пак трябва да не забравяме, че за Гърция Украйна е много по-далеч от България и транспортните разходи оказват влияние.
Световната консумация не се е променила драстично, напротив при стабилни глобални икономически нива – тя се увеличава. Едно предприятие не може да спре да работи, поради това, че в момента цената не му харесва. Или пък фермерът да спре да храни животните. Може би сменят доставчика, опитвайки се да оптимизират по някакъв начин себестойността си, но работата продължава.
Не малка част от решенията в държавите вносителки се взимат от контролни държавни органи, които винаги гледат своя интерес и търсят най-добрите цени с плащания след 3-6 месеца. В последно време се случиха няколко ключови примери на отпаднали търгове за договорени големи количества или променени условия, което още веднъж показва колко динамични са пазарите.
Съответно не можем да кажем, че има някаква драстична и конкретна пазарна промяна, която да е дългосрочно актуална. Ние се стараем да бъдем гъвкави и да се пренасочваме в зависимост от опциите, с които разполагаме. В момента в България все още има стока, която чака да бъде изнесена.
Имате ли някаква прогноза за цени на пшеницата по жътва?
Не, не смеем да правим категорични прогнози. Само може би ще кажа, че по-скоро не очакваме някакво чудо. По-скоро цените ще се върнат към това, което са били преди двете кризи ( Ковид -19 и войната в Украйна), за съжаление не и себестойността на зърнопроизводителите.
Става доста трудно за земеделците. Споделят, че финансовата им ликвидност се поизчерпа и тази година ще бъде трудна за тях. Най-вероятно не малка част от фермерите ще продават по време на жътва. Самите фирми, които ги финансират ще потърсят вземанията си, което още повече ще форсира продажбите по време на жътва и ще натисне цените надолу. При това положение земеделците, които успеят да задържат количества за известно време, ще бъдат малко по-облагодетелствани и ще постигнат по-добри цени.
Интервю на Ася Василева
