Казвам се Филип Харманджиев и до 40-тта си година ненавиждах земеделието. Два дни преди да се оженя, два дни преди да вляза във винения бизнес, и два дни преди да стана фермер не знаех, че ще го направя. Животът винаги успява да ни изненада. Преди 13 години създадох Чифлик „Ливади“. Това е ферма, в която отглеждаме различни животни, интегрирана в нашата винарна Дамяница, към която също така има лозя. Определям се като лозаро-винаро-кравар.
Така започна представянето на своята ферма Филип Харманджиев по време на срещата на бизнеса със студенти, организирана от Лесотехническия университет.
Чифлик „Ливади“ е поликултурна ферма, в която се отглеждат по устойчив начин на пасища различни животни. Но това е само част от една всеобхватна концепция на нов вид земеделие, изключително подходящо за планинските райони в България. Ето какво разказа Филип Харманджиев.
Намираме се на 6 км. от Сандански в посока Кулата. Настанени сме на част от територията на винарна Дамяница, прилежащите пасища, както и пасища в различни села около Сандански.
Принципите на отглеждане са: достъп на всяко животно до паша, чист въздух, слънце и вода с честа смяна на територията, за да се прекъсва цикълът на паразитите. Лекуване чрез природни продукти и изолиране на болното животно от натиска на групата. Храним всяко животно с естествената му диета. Не използваме соя, антибиотици, трупно брашно. Следваме и се възхищаваме от американския фермер Джоуел Салатин (добрият фермер от филма за лошите – Корпорация Храна (Food Inc.), прилагаме и доразвиваме неговите методи. Членове сме на Американската организация на производителите на пасищни домашни птици.
Отглеждаме месодайни пилета (бройлери) на пасището, предпазени от хищниците посредством бездънни кафези. (От април до октомври се виждат от пътя София-Кулата около Техномаркет Европа след Сандански).
Птиците пасат трева, дишат чист въздух и се пекат на слънце. Всеки ден кафезите се местят и така са на нова трева (като в нови чаршафи). Това ни предпазва от паразитна атака, а в същото време наторяваме равномерно пасището. Диетата на птиците е възможно най-естествената, като абсолютно сме си забранили ГМ (генетично модифицирани) фуражи, хормони и антибиотици и канибални храни (произведени от същия вид). Когато лекуваме, го правим с билки и чрез изолация. Тъй като птиците са в естествения си цикъл, наддават по-бавно (достигат желаното тегло за 90 дни, вместо индустриалните 30-ина), месото е по-структурирано и изисква малко по-дълга обработка. Все пак, обаче, то е пилешко, защото птицата не е достигнала зрелостта си. Разликите с домашната кокошка са две – бройлерът (от англ. broil – пека, т.е. месодайна птица) има повече месо и двойни гърди, а защото е пиле, т.е. младо е с по-крехко месо от възрастната птица (кокошката).
Пасищните пилетата са ни основният стълб, но имаме и много други животни. И при тях основният ни подход е да имитираме природата. Всеки ден кравите ни са на ново пасище, за да са по-далеч от тортите си, в които мухите са снесли своите яйца. Два-три дни по-късно с мобилен курник пристигат кокошките ни, които изкълвават буболечките и ларвите на насекомите от тортите на кравите и ги разпръскват в почвата. Така няма мухи по пасищата, а кокошките са хапнали чист протеин, обилно гарниран с трева. Слънцето обезпаразитява пасището и след няколко седмици то е готово да приеме кравите за нов цикъл.
Всяко животно е поставено в естествените му условия и с естествената си диета. Прасетата ни също са на ротационни пасища, където хапват трева и корени на воля. Допълваме им храната със смес от пшеница и царевица, но са оставени свободно да се движат, ровят и правят кални бани. Прасетата нямат потни жлези и калта ги охлажда, обезпаразитява и предпазва от слънцето едновременно. Мазнините на пасищните животни са богати на омега 3 мастни киселини, заради хлорофила в тревата.
След като компостираме постелята на кравите, козите, овците, идва ред на другия ключов играч в нашата ферма – червеят. Той е брънката между смъртта и живота – той превръща органичната материя в хумус, който дава живот и здраве на растенията. Когато червеят свърши работата си, оборската постеля се връща на пасището, в оранжерията, на полето, в лозето като хумус. Така цикълът се затваря и всичко влиза в употреба.
Европейски регламент инструктира, че “теле” е животно под 12 месеца. Нашите говеда са между 18 и 24 месеца, затова ги наричаме “говеда”, а месото “говеждо”.
Нашите говеда са на паша през цялото време, не ги дохранваме с фураж. Всеки ден са на нова трева, далеч от екскрементите си. През цялото време имат достъп до вода, минерали и сол.
Кравите ни за мляко са от две породи:
– Монбелиард (Montbeliarde) породата, която дава алпийското сирене Комте (Comté AOP)
– Българско родопско говедо (БРГ) – кръстоска между Късорого родопско говедо и Джерсей
И двете породи дават по-малко мляко, но с по-високо сухо съдържание и мазнини, а заради Джерсейската порода БРГ има още по-високи мазнини и по-жълт цвят.
Кравите ни излизат на паша всеки ден, като се дохранват с люцерна, сено и малко количество зърнена смеска, която да компенсира хранителните нужди заради млеконадоя.
Доим кравите на пасището в мобилна доилна конструкция. Доенето на пасището ни дава изключително предимство – чисти крави=чисто мляко.
Идеята на моята компания е като си отвори потребителя хладилника да види само моята марка вътре. Без бирата. В момента вече изхранваме в голяма степен няколкостотин семейства. Клиентската база на нашия магазин в Лозенец, София е 2500 души.
Другата цел на моята ферма е да експериментирам. И да харчим пари. С цел да станем печелившо, устойчиво и ощастливяващо земеделско стопанство, което да е удоволствие за сетивата. И в крайна сметка – да опазваме здравето на почвата, хората и животните. Запали ме една лекция на Майкъл Полак, който ми показа пътя към този начин на земеделие. Той има TED лекция на тема „Как царевицата превзема света“. Доминиращият ген на нашата планета е на царевицата, а не на човека. Тоест царевицата ни кара да я отглеждаме.
Той ме запозна с автора на една популярна книга в САЩ You can farm Джоел Салатин – един от революционерите в земеделието на САЩ, който практикува пасищно отглеждане на животни по възможно най-естествения начин. Срещнах се с него лично и закупих правата на книгата му за България. Тя може да се свали безплатно от нашия сайт. В България излезе под името „Фермер: Мисията е възможна“. Книгата е един много добър инструктаж как да бъдете фермери.
Другият важен човек във формирането ми като фермер се казва Алън Сейвъри. Той е един от най-големите авторитети по отношение на пасенето в света. Под пасене може би си представяте селски пастир, не много трезвен, с тояга, който ругае животните. Не, съвременното пасене става с помощта на „най-голямото откритие на човечеството след колелото – електропастира“. Електропастирът ни дава тотален контрол върху животните и създава изключителен комфорт и възможности за животновъдство.
Алън Сейвъри изважда от забвение един друг автор – Андре Воазан, който през 1958 г. пише една книга на тема „кравата и тревата“. Той гледа на кравата от агрономическа гледна точка и на тревата от зоотехническа гледна точка. Воазан свързва двете същества и те залягат в основата на пасищната теория, ако мога така да кажа. Пасищната теория може да я срещнете под най-различни термини, всичките разбира се, са на английски. Mob crazing мога да преведе като „бандитско пасене“, тоест пасене на много компактни групи. Това е имитация на поведението на бизоните, които пасат в много гъсти групи, за да могат да се защитят от евентуални нападения на хищници. И след това бързо се изтеглят и отиват да преживят на безопасно място.
Всички системи имитират естественото пасене. Основното е животните да се местят веднага след изпасване. Да не се позволява животните да изпасат новата трева, защото това ще върне растенията в първи клас. Трябва да им се даде достатъчно почивка, за да финансират с корените растежа си. В зависимост от влагата в почвата възстановяването отнема средно между 20 и 60 дни. Нашите пасища са на брега на река Струма. Чист пясък. Може да си правите хоросан. Много бедна почва.
Принципът на фермата е, че всичко е храна. Опитваме се да използваме всичко. Водата от мандрата отива при прасетата и пилетата. Не използваме никаква химия, с която да отровим живота в почвата. Основната ни цел е да използваме колкото се може повече слънчева светлина. Земеделието е реколтиране на слънчева светлина. Основният принцип на живота е ротация, чист въздух, слънце и вода. Чистият въздух и слънцето са в основата на имунитета. Използваме възможно най-много само естествени медикаменти. Зимата прибираме част от животните в обора и тогава използваме дебела суха постеля, която по-късно обогатява почвата. Но най-важният принцип, който съществува при нас е местенето. Днес пасеш, утре си на ново място. Сменяме чаршафите всеки ден.
Животните в едно такова стопанство имат различни роли. Те са чистачи. Те са силоз за храната. Знаете, че цените на зърното варират силно. Но едно животно, което употребява зърно е начин да си запазиш стойността на добива. Животните, разбира се, са торачки. Стабилизират и диверсифицират дохода. И са инструменти за работа с почва и растения.
Една от най-важните ни техники в пасищата е да вкарваме с директна сеялка различни култури в различните сезони. Знаете ли какво е фотосинтеза С4? За мен играта с фотосинтезата С4 в нашия климат е изключително важна, защото С4 е фотосинтезата на горещия климат. Растенията с фотосинтеза С3, пригадена за нашия климат, който е умерен, спират да работят при температури над 30 градуса. С увеличаването на жегата процесът преминава от фотосинтеза във фотореспирация. На големи жеги, растенията, които са с фотосинтеза С3, а това са повечето от растенията, които познаваме, спират да работят, не се хранят и изпадат в транс. При нашите опити установихме, че когато всеем растения с фотосинтеза С4 в постоянния тревостой на пасището, те засенчват и създават по-добра температура за С3 растенията. Растенията с фотосинтеза С4 се чувстват добре до 37 градуса. Освен това потребяват три пъти по-малко вода отколкото С3 растенията за една и съща маса и вегетация.
Друга техника, която използваме е пасене на бали. През зимата редим бали на пасищата. Животните ядат сено и извършват физиологичните си нужди. Така органичната материя се разлага на пасището. Също така много уважаваме торните бръмбари. Те зареждат с органична материя почвата.
Основната ми цел е търсенето на формула за намаляването на ефекта от повишаване на температурата и засушаването в нашия регион. Ние сме пустиня. Колкото и да не си го признаваме. Санданско-Петричкия регион е може би най-опустиняващият край на България.
Напоследък правим работим много в посока синтропично земеделие. Синтропичното земеделие е агролесовъдна система с много голяма гъстота и видово разнообразие. Тя трябва да се управлява много активно. Растенията се режат 2 пъти в годината. Дизайнът на градината е според етажите на растенията. Това е концепция, създадена от Ернст Гоч, който за 20 години прави джунгла в една опустиняваща ферма в Бразилия.
Нашата градината е създадена от най-добрия ученик на Ернст Гоч, германски агроном. В засаждането й участваха 25 доброволци. В градината има всякакви растения, включително акация, топола, върба, които се режат много сериозно, за да добавят органична материя към почвата. При рязането те изпращат хормонален импулс през микоризата, който стимулира плодните дървета да растат. Достъпът е свободен за всички. Всеки може да я посети и да хапне нещо. Но за мен това е бъдещето на земеделието в засушаващи се климати.
Направихме и „ядлива гора градина“, която се намира точно до колонка за зареждане на електромобили. Докато хората чакат колата им да се зареди, децата им да влязат и да видят, че ягодите не растат в пластмасови тарелки в супермаркета. Така сме направили градината, че през всички сезони да има нещо, което те да могат да си наберат.
Много ме интересува агролесовъдството и пасенето на дървета като алтернативен метод за хранене на животни, и като решаване на проблемите с повишените температури и засушаването. Правим разработки в посока т.нар. vita maritatta. Това е т.нар „оженена лоза“, или лоза, която се катери по дървета. Лозе в черници или черници в лозе. Ферментираме компостни чайове. Търсим решения за пръскане с дрон на биологични препарати. Когато са контактни препаратите много по-важен е полетния план и равномерното пръскане на листата. Отделно в момента инвестирам в електростатична пръскачка за лозята.
В нашият магазин се предлага и сурово мляко, което е годно за пиене. Защото пасищните крави произвеждат много чисто мляко. Ние също така и ги доим на пасището, така че всякакво замърсяване е изключено. Имаме продукти от сурово мляко. В България има мит, че не могат да се произвеждат продукти от сурово мляко, не е така. Ние имаме кашкавал и кефир. В ЕС могат да се произвеждат продукти от сурово мляко, което е много по-полезно от вареното. Имаме яйца, снесени вчера. Пътят им от фермата до магазина е буквално 2 часа. Имаме кефир с кефирни зърна, а не с прахче. Продукти тип „от ухото до опашката“ като пръжки, костен бульон и колбаси без фосфати.
Тъй като най-истинската проверка се прави на място – добре сте дошли във фермата:
Дамяница АД, с. Дамяница в началото на магистралата Сандански-Кулата. На 168 км от София. Ще ви покажем с радост и ще отговорим на всички въпроси.
