Какво пречи на държавата да се справи с прословутата вече украинска помощ и тя да бъде изплатена на земеделските производители до 22 април, така както уж им е било обещано и на което се надяват.
За нея се изписаха куп тиради и някои обясняваха, че щом е дадена дума и има подписан някакъв документ, работата е „опечена“. Но явно нещата не стоят така, както изглеждат и в процеса някои са се предоверили.
Фермерите неистово се надяват на тези пари и имат нужда от тях, което е безспорно, защото това ще им позволи да поемат глътката въздух и да компенсират понесените високи разходи и други пазарни щети. Но на фона на тяхната болка и финансова нестабилност, дали е възможно това да се случи до едната определена крайна дата 22 април, която е днес.
И кои са прави днес –тези, които са получили една честна дума и смятат, че тя е дадена с чест, или другите, които обясняват, че не е дадена всъщност дума и тя не тежи, защото са важни в същината си процедурите.
В света на парите обаче, са важни процедурите. И ако те бяха спазени, нямаше да има значение каква е политическата ситуация към конкретния момент.
Сега първият аргумент срещу възможността парите да се изплатят веднага е доклад на Държавен фонд „Земеделие“ отпреди десетина дни, който е за вътрешно ползване, но публикувахме, защото разбрахме, че парите просто ги няма.
Не са осигурени в никое перо на фонда, под тях не е сложен подпис на финансов министър, и тепърва трябва да бъдат търсени и намерени по един или друг начин. Което навява на мисълта, че някои браншови лидери някъде са се подвели. Тоест недоверието занапред още повече ще набъбва, макар и да е подписан документ за намерение, макар и наречен меморандум.
Вторият аргумент е най-материалният, и той е, че когато за нещо няма определен бюджет, то не може да се случи и затова не трябва да се приказват много приказки за постигнат успех.
Трето по важност е положението, че при всички следващи протести браншовете трябва да имат много тежка обеца на ухото, да си знаят какво и как подписват и обещават на своите членове, за да няма после неочаквани обрати като днешния.
На четвърто и пето място идват въпросите как аджеба е възможно сега тези необходими на стопанствата средства да станат реално платими.
И тук аргументите вече са в полза на изчакване, пазарене, търсене и дори надцакване. Работата не изглежда гладка, защото…
Според източници от ДФЗ парите на първо място още не са сметнати.
На второ място ще е необходимо решение на Министерски съвет за осъществяването на точен трансфер към ДФЗ. И то с условие, че после тези пари ще трябва да се върнат от съфинансирането на ПРСР.
На трето място чак по пътя на логиката идва необходимостта да се направи корекция на план сметката на държавния фонд, което също ще изисква дни, нали разбирате.
Четвърто – следва да се вземе решение от УС на ДФЗ, но преди това разбира се трябва да бъде създаден такъв управителен съвет, него още го няма.
Пето – чак след това ще е вече наред оторизацията на средствата за разплащане.
Та такива ми ти работи с украинската помощ за българските фермери от различните браншове, за която ни се иска песимистите да не са прави, но песимистичният сценарий е просто налице.
Разочарованието на земеделците е основателно. Виждат, че са попаднали не в сглобката, а в клопката на протести, обещания и подписи без съдържание.
Освен това има и още забавени плащания, като плащането за протеинови култури. И кое по-напред да се търси.
