Задължението да изследват поне една растителна проба от всеки вид земеделска продукция за пестицидни остатъци преди да започнат прибиране на продукцията все още е в сила
Липсата на официално постановление за отмяна на разпоредбата по чл. 11, ал. 8 от наредбата за изменение на Наредба № 12 от 2023 г. създава значителна несигурност и притеснение сред земеделските производители. Работната група, сформирана в Министерството на земеделието и храните, стигна до заключението, че пробите за продукцията следва да бъдат извършвани от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), която разполага с необходимите ресурси и компетентност за тази дейност.
Промяна в Наредбата бе публикувана чак в началото на юни за обществено обсъждане, което трябваше да продължи до 21 юни. В рамките на обсъждането 16 организации на преработватели подадоха своите възражения. Преработвателите не искат финансовата тежест на изследванията да се прехвърля върху тях и търговците. Производителите посочват, че БАБХ контролира употребата на пестициди
Затова утре в Министерството на земеделието и храните ще се срещнат земеделски и преработвателни организации по повод предложените за обществено обсъждане промени в Наредба №12 за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита. Целта е тепърва да се реши кой трябва да поеме финансовата тежест от контрола за съдържанието на пестицидни остатъци в продукцията – производителите-растениевъди или второто звено след тях в агрохранителната верига – преработвателите.
Растениевъдни организации от месеци се борят да отпадне изискването да осъществяват самоконтрол за съдържанието на пестицидни остатъци в растителната продукция. Задължението да изследват поне една растителна проба от всеки вид земеделска продукция за пестицидни остатъци преди да започнат прибиране на продукцията бе заложено в наредбата през миналата година.
Становище на преработвателите
Проектонаредбата не бе одобрена от 16 преработвателни организации, които представиха общо становище до МЗХ, в което настояват изискването към фермерите за самоконтрол да остане.
В противен случай, пишат те, е възможно да бъде застрашено здравето на потребителите, здравето на животни, които се хранят с евентуално замърсени с пестициди фуражи, и здравето на почвите.
16-те организации посочват, че ако Наредба 12 бъде променена, „финансовата тежест за тези изследвания ще се прехвърли изцяло върху следващите звена в агрохранителната верига – търговци и преработвателните предприятия, производителите на фуражи, което гарантирано няма да доведе до намаляване на стойността на крайния продукт.“
От своя страна растениевъдните браншови организации абсолютно подкрепят предложеното отпадане на текста за самоконтрол.
Подкрепящи проектонаредбата
„Административната и финансова тежест на това изискване ще бъдат непосилни, ще се увеличат разходите на земеделските производители, което ще се отрази и на себестойността на крайния продукт. В момента пазарната ситуация е такава, че това ще намали конкурентоспособността на земеделския производител и няма да се постигне целта. В същото време се създава възможност за некоректни практики при взимането на проби и т.н. От друга страна, преработвателите на земеделска продукция винаги са свободни да осъществяват входящ контрол на влизащата в предприятията им суровина„, пише Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП).
„Асоциацията смята, че тези изисквания представляват значителна тежест за фермерите. Самоконтролът създава сериозни административни и финансови разходи, които се отразят негативно на сектора. Цените на услугите по анализиране на растителните проби са високи и представляват значителен проблем за земеделските производители, които вече се сблъскват с множество финансови предизвикателства. Освен това, броят на достъпните акредитирани лаборатории е твърде малък, което допълнително усложнява изпълнението на изискванията“, се казва в становището на НАЗ.
Ще припомним обаче, че всички млекопроизводители вече са длъжни да правят проби за самоконтрол.
Възразили против отпадането на пробите за самоконтрол: Асоциация на месопреработвателите в България; Асоциация на млекопреработвателите в България; Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България; Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ; Национална асоциация на млекопреработвателите; Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите; Национална лозаро-винарска камара; Сдружение на производителите на масла и маслопродукти; Сдружение „Храни и напитки България“; Съюз на пивоварите в България; Съюз на българските мелничари; Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци; Съюз на производителите на захар и захарни продукти; Спиритс България – Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България; Съюз на птицевъдите в България; Съюз на производителите на комбинирани фуражи
