ЕС най-накрая затвори главата за спорния Закон за възстановяване на природата след месеци на политическа безизходица. Това законодателство се превърна в гръмоотвод за земеделските организации, които се противопоставят на новите секторни регулации.
Но шумотевицата на някои фермери, често подклаждана от определени партии, не съответства на въздействието на закона, приет от министрите на околната среда.
Испанската фермерска организация ASAJA нарече одобрението на закона „явно предателство“ към испанските фермери и животновъди от страна на правителството, което винаги е подкрепяло законодателството.
Италианският Coldiretti призна премахването на „най-идеологическите“ аспекти, като предполагаемото „изоставяне“ на 10% от земеделската земя в ЕС, но твърди, че законът все още въплъщава „грешен подход“.
Но имало ли е някога разпоредба, задължаваща изоставянето на 10% от жизнеспособната земеделска земя? И какво е реалното въздействие на окончателния текст върху европейските земеделски стопани?
Законодателното предложение на Европейската комисия от юни 2022 г. включваше няколко разпоредби, които биха могли да засегнат селскостопанския сектор на ЕС.
То предложи да се отделят 10% от земеделската земя за характеристики, полезни за биологичното разнообразие, като отглеждане на жив плет, полезащитни пояси, изкопаване на канавки, изграждане на каменни стени и малки езера – а не да се изоставя земята.
Цифрата от 10% обаче никога не е била задължителна за земеделските стопани или държавите членки. Тя беше насока.
Всички препратки към тази цифра са премахнати от окончателния Закон за възстановяване на природата.
Освен това изискването на Общата селскостопанска политика (ОСП), принуждаващо земеделските стопани да отделят 4% от земята си за непродуктивни характеристики (GAEC 8), със стимули да правят повече чрез „екосхеми“, би могло да допринесе за подобряване на селскостопанските екосистеми.
Но GAEC 8 е отслабена, което я прави доброволна в отговор на неотдавнашните протести на фермерите.
Комисията предложи задължителни цели за възстановяване на пресушените торфища — ключови поглътители на въглерод — при използване в селското стопанство.
Въпреки това окончателният текст прави възстановяването на влажните зони доброволно за земеделските стопани и частните собственици на земя, като насърчава държавите членки да направят тези практики „финансово привлекателни“.
Законодателството, одобрено от министрите, запазва общото задължение за подобряване на биологичното разнообразие в селскостопанските екосистеми, измерено чрез два показателя, избрани от три: индекс на пеперудите в пасищата, запас от органичен въглерод в обработваемите почви или дял на земеделските земи с „голямо разнообразие“ на ландшафта.
От решаващо значение е, че отговорността за постигането на тези цели пада върху държавите членки, а не върху отделните земеделски стопани.
Нещо повече, извънредна разпоредба позволява спирането на регламента в случай на „непредвидими, изключителни и непровокирани събития“, застрашаващи селскостопанското производство.
Политизирането и поляризирането на дебата относно Закона за възстановяване на природата не внесе яснота относно действителното му въздействие.
От една страна, множеството изключения в текста пораждат съмнения относно способността му да постигне целите, за които е създаден. От друга страна, земеделските организации, включително влиятелните COPA и COGECA, подчертаха възможен недостатък на закона: липсата на „ясно и последователно“ финансиране, което ще представлява голямо предизвикателство за еднаквото и широко приемане на практики за възстановяване на екосистемите в целия ЕС.
