Госпожо Танева, очертава се за пореден път да нямаме редовно правителство и отново да отидем на предсрочни избори наесен. Как ще се отрази това на земеделците?
С огромно съжаление, към днешна дата мога да потвърдя това твърдение – че правителство отново няма да има. Много лоша ситуация. Кризата се задълбочава вече трета година, секторът е в безтегловност. Много ми се иска нещо да би могло да се случи, но като гледам позициите на партиите, които биха могли да направят коалиционно мнозинство, не ми се струва възможно. И колкото и да не ми се иска да го казвам, най-вероятният изход са поредните нови предсрочни избори. Очакваме становището на президента Радев, вероятно инициирането на нови разговори. Според мен, в една такава почти безнадеждна ситуация най-важното нещо е диалогът и надмогването на тесните политически цели. Бих задала въпрос, какви могат да бъдат тесните политически цели в условията на такава всеобхватна криза? Надявам се да се проведат някакви комуникации, но истината е, че към момента вероятността да имаме кабинет е незначителна.
Липсата на редовен кабинет се отразява категорично зле не само на земеделието, а и на всички сектори. Липсата на редовен кабинет пречи на работата на изпълнителната власт в обичаен ритъм какъвто очакват гражданите, бизнеса и обществото. Пречи на приемането на дългосрочни и стратегически цели, на приемането на план за работа с цел постигането им. Пречи на решаването на ежедневните проблеми по начин, който ще даде перспектива на всеки, независимо в кой сектор работи.
И разбира се, за земеделието, бих казала, че ситуацията е още по-тежка. Защото не само в България, но и в целият Европейски Съюз земеделският сектор е един от най-тежко засегнатите от последствията от военния конфликт в Украйна и решенията, които Европейската Комисия взе с цел да подкрепи украинския народ в тази битка. Тези решения пряко засегнаха земеделския сектор и това е известен факт. Една част от сметката на тази подкрепа, и то значителна част, директно я платиха европейските и българските фермери. Независимо дали се признава публично или – не, но това е истината.
В ситуация, в която развитието на сектора зависи изключително много от вземането на административни решения на европейско ниво, респективно там, където има делегация – на национално, липсата на устойчиво политическо мнозинство за управление и редовен кабинет, е изключително тежка и лоша. Това отнема перспективата. На първо място прави невъзможно прогнозирането на бизнес средата, което е най-лошото възможно нещо за който и да е частен бизнес. Надявам се политическите сили да се върнат към разума и диалога, и ситуацията в страната да се нормализира.
Никъде в Европейския съюз обстановката не е лесна, както виждаме, и България не е изключение. Навсякъде геополитическата и икономическата ситуации оказват своите последствия. Хората очевидно избират друго и не искат това, което е било до момента. Трябва да го признаем. Но хората трябва да разбират какво е възможно и какви са дългосрочните перспективи, за да правят своите избори информирано. Задълбочаването в познанията ще е само от полза за всички.
Наистина кризата в земеделието е тежка. Да, парите не са трайно решение, но все пак са глътка въздух и земеделците очакват втори транш на „украинската помощ“. Става дума за 300 млн. лв, а сметките на Държавен фонд „Земеделие“ вече бяха „изпразнени“ от първия небюджетиран транш, ако мога така да се изразя. Ще се намерят ли пари за втори транш, който е обещан на земеделците?
Не мога да дам прогноза за това поради две причини. Първо не съм част от политическото ръководство, което определя или решава определени политики в сектора. Второ – мога да кажа само каква е ситуацията към момента, с което да потвърдя вашия въпрос. Първият транш, който беше платен без да е бюджетиран в бюджета на държавата наистина „изпразни“ сметките на Фонд „Земеделие“. И винаги съм казвала, че в условията на тази криза и политическа нестабилност, единственото положително за сектора бе, че стана възможно изплащането на първия транш на „украинската“ помощ. Това се случи предизборно. Не бих могла да дам никаква прогноза за втория транш, обаче. Ако отиваме към нови предсрочни избори, парламентът, макар и да не се разпусне, на практика няма да работи. И към момента няма сформирани постоянни комисии. Ако няма кабинет, няма да има такива комисии, тоест не може да се работи тематично. Отиваме на следващи избори, които вероятно ще бъдат в края на септември – началото на октомври. Докато се сформира кабинет, ще стане ноември. И на практика тогава вече ще влезем в дебат за Бюджет 2025.
Тоест преди октомври процедурно въобще няма как дори да се дебатира изплащането на втори транш, ако няма кабинет? Нито да се предприема някаква законодателна инициатива по законите, които бяха обещани в прословутия меморандум?
Преди октомври законодателни изменения реално са невъзможни при хипотезата на нови предсрочни избори. Дори и към момента има приети над 30 законодателни акта. Но преди да се сформират постоянни комисии по съответните ресори, те няма как да бъдат разгледани. За да се сформират такива комисии, трябва да има сформирано категорично мнозинство, което да избере съответните органи, комисиите и председателите. Към момента няма такива.
Пак изпадаме в безвремие за неопределено време?
В абсолютно безвремие. За пореден път. Да. Освен това, бюджетът, който беше определен за Министерство на земеделието, за държавните помощи, за съфинансиране, беше и авансово пренасочен към първия транш на „украинската помощ“. Всичко, което бихме могли да очакваме оттук насетне е какво би могъл да направи Служебният кабинет предвид обхвата на правата, които има. А той няма кой знае какви.
За съжаление, прогнозата ми не е оптимистична.
Сушата вече реално и жестоко удари земеделците. ГЕРБ остави проект за рехабилитация на напояването по ПВУ на стойност 1 млрд. лв преди 3 години. Сега някои питат къде са парите и защо няма напояване? Вие знаете ли къде са парите?
Не знам къде са парите. Проектът за рехабилитация на напояването беше зачеркнат без всякаква позиция за подкрепата му от неправителствения сектор, от НПВУ и средствата бяха пренасочени. Аз разбирам желанието да няма конфликти с текущата власт, но в крайна сметка отстояването на позиции по стратегически цели в съответен сектор, е първо условие, за да може той да получи перспектива за развитие.
Проектът за цялостна рехабилитация на напояването, който ние оставихме, беше комуникиран и с европейските власти. Но след това той беше зачеркнат и парите бяха пренасочени към проекти в енергетиката. Какво се случи с тези проекти към момента, аз нямам информация. Няма такава информация. Но безвремието, в което изпадна България като цяло застрашава изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост и предстои да видим какво ще стане.
Наистина съжалявам, че проектът за рехабилитация на напоителните системи не се случи. Това беше голям шанс за нас за стратегическа подкрепа на напояването. Такъв ресурс не може да се осигурява всеки ден. Това е една наистина пропиляна възможност. Сега вече и да задаваме въпроси, е късно. Трябваше да го задаваме преди 3 години, когато Асен Василев реши да зачертае този план за рехабилитация на напояването. Вече е безсмислено.
Учуди ли ви вас лично, че тогава браншовите организации не застанаха зад този проект, който е жизненоважен за тях самите, и не го отстояха?
За съжаление, за мен не беше изненадващо.
Да се върнем на текущите въпроси. Каква е вашата оценка за протичането на Кампания 2024?
Добрата новина е, че кампанията все пак приключва в малко по-добри срокове отколкото миналата година. Вероятно, с малко повече научени уроци. И тази кампания беше организирана от няколко кабинета. Всичко това отново дава отражение върху начина и синхрона, по който работи администрацията. Това е неизбежно. Не можем да се сърдим на експертите. Винаги всичко идва от главата, българският народ има поговорка откъде се вмирисва рибата. Административната машина работи според това как се управлява. Експертите винаги са били горе-долу константна величина. Голяма част от тях са с достатъчно дълъг трудов стаж. Важен е мениджмънтът, как се управлява и администрира една система.
Накратко мога да кажа, че Кампания 2024, макар и закъсняла като нормативна уредба, като административна подготовка за провеждането й, все пак приключва днес, една идея по-рано от миналата година. И това би било добре за последващите действия, които трябва да се извършват с цел навременното плащане. Искрено се надявам да се вземат мерки плащанията по отделните интервенции да влязат в обичайни срокове, каквито са били винаги досега. Тази кампания имаме безпрецедентни забавяния в плащанията.
Промените в Стратегическия план бяха в правилна посока, но не бяха достатъчни. Категорично трябва да се отвори, и то навреме, нов дебат за последващи промени. Има все още детайли, които е добре да бъдат подобрени. Но все пак условията ще са по-добри отколкото преди 1 година. Сигурно не е това, което всички сме си представяли, но е стъпка напред. И то много трудно издействана. Сигурно тази първа промяна беше едно от най-трудните неща, които са се случвали в сектора. Поне бяха коригирани най-фрапиращите несправедливости – да се взима от производствените мерки и да се дава за непроизводствени. Но трябва промените да се задълбочат със сигурност. Има детайли, които биха подобрили прилагането и разходването на публичния ресурс. Например, ставки в полза на високоефективното производство. С едно изречение – ресурсът, с който разполагаме трябва да се разпределя в посока високоефективно и високодоходно производство. Независимо дали става въпрос за животни или за плодове и зеленчуци. Всичко останало означава напразно харчене на този ресурс. Дяволът винаги е в детайлите. На приказки често го докарваме, но в практиката и детайлите закъсваме.
Много се говори за промяна в поземлените отношения и земеделците като че ли се надяват такава да се случи скоро. Или поне така им обещаха. По ваше време беше направен опит за цялостното им регулиране с един всеобхватен Поземлен кодекс, който за съжаление не се състоя. Сега ще стане ли?
Това са толкова генерални и визионерски неща, че в сегашната ситуация просто е изключено. На фона на сегашната политическа ситуация въобще е абсурдно да говорим за такива неща. Тук говорим за трудно събиране на консенсус поне за решаването на текущи проблеми, които спъват ежедневната работа на земеделците. За перспектива за такива кардинални решения в тази политическа ситуация просто е абсурдно да говорим. Това е реалността. Нямаме повод да се радваме на това, но по-добре да си говорим истината.
Така е, непрекъснато обещават на земеделците някакви неща, за които никой не им казва, че няма как да се случат на практика…
Не може да има генерални реформи, ако няма сформирано политическо мнозинство и обществен консенсус за промяна, и не знам кой може да обещае такова нещо. Това са нереални неща.
Интервю на Ася Василева
