Географското положение и характеристиките на местния климат определят България като една от страните с висока честота на опасни метеорологични явления, като градушка, наводнения, гръмотевична дейност и др.
Порои и градушки се наблюдават все по-често и са по-интензивни, дължащи на изменението на климата, което е научно признат факт. По тази причина прилагането на технологични системи за наблюдение и осигуряване на прогнози и ранно предупреждение за такива събития е от решаващо значение за широк спектър от обществените сектори.
Това казват от ИА „Борба с градушки“, която извършва прогнозата и свръхкраткосрочната прогноза за вероятност за развитие на мощна купесто-дъждовна облачност, както и свързаните с нея валеж от град и проливен дъжд.
За целта специалистите използват данни от радарните станции, както и наземни и сателитни наблюдения в комбинация с числен модел за прогнозиране на времето.
Поради локалния характер на опасните метеорологични явления остава обаче трудността за надеждна оценка и прогнозирането им. Затова допълнителната информация, като количеството водна пара в атмосферата е много важна. Тя се получава от Глобалните Навигационни Сателитни Системи (ГНСС) и има потенциал да се превърне в надежден инструмент за прогнозиране на опасните метеорологични събития.
За усъвършенстване на процесите Българската мрежа от ГНСС станции е вече част от проект „Балкан-Средиземноморие – обслужване за опасни метеорологични явления в реално време“ (BalkanMed Real Time Severe Weather Service – BeRTISS), който се реализира в транснационалната програма „Балкани – Средиземно море 2014 – 2020“
В рамките на проект BeRTISS, по който агенцията е партньор, е сключен договор за създаване на уеб платформа за Българския интегриран продукт за свръхкраткосрочна прогноза – „БИНКА“
Какви данни се използват
Това са на първо място данни от ГНСС мрежата на агенцията и тази на СУ „Св. Климент Охридски“. Данните от общо 12 референтни станции биват обработена почти в реално време.
На второ място се ползва Модел за Изследване и Прогноза WRF – Weather Research and Forecasting (WRF) – за изчисляване на количеството водна пара в атмосферата и за данни за налягането при земята и температурата.
Според експертите именно водната пара е ключов елемент в състава на атмосферата, кръговрата на водата, образуването на облаци, валеж от тях и стабилност на атмосферата.
На трето място ще бъде използвана радарна информация от 7-те доплерови радарни станции, като времето необходимо за едно пълно обемно сканиране е около 4 минути. Специализиран софтуер IRIS (Interactive Radar Information System) ще генерира продукти на база обемните сканирания на метеорологичните радарни станции.
Общо 12 броя автоматични метеорологични станции ще осигуряват допълнителна информация за основните параметри на атмосферата.
Като краен продукт специалистите ще имат на въоръжение модерни инструменти
Сред тях са инструмент за прогнозиране на опасни метеорологични събития, който ще комбинира радарни и наземни данни, както и продукти от ГНСС станциите. Продуктите от ГНСС станциите ще бъдат генерирани на всеки час.
Ще е налице непрекъснато наблюдение на ключовия параметър – интегрирано водно съдържание
Ще се виждат карти, времеви ход и анимации, получени чрез модел WRF на интегрираното водно съдържание, както и обновена радарна информация на всеки 4 минути.
Бъдещите планове са агенцията да има завършен инструмент за прогнозиране на опасни метеорологични явления
И да бъде достъпен на уеб платформа, а обновяването на модела WRF да става два пъти на ден с хоризонтална стъпка от 4 км, като ще покрива цялата територия на България.
Прогнозата от прогностичния модел, както и сателитните данни ще бъдат част от инструмента след тест период, докато се направят оперативните настройки.
Обновяването на информацията ще бъде намалено до 15 минути и ще има информация с цел предупреждение, която касае предстоящите опасни метеорологични явления.
Интерактивната уеб платформа ще визуализира крайните продукти, които ще бъдат достъпни до всеки дежурен метеоролог, метеорологична служба, регионални звена, отговорни за защита на гражданите и околната среда, както и широката общественост в района.
Какво е проектът BeRTISS
Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ е партньор по проект „Балкан-Средиземноморие обслужване за опасни метеорологични явления в реално време“ (BalkanMed Real Time Severe Weather Service – BeRTISS) в рамките на транснационалната програма „Балкани – Средиземно море 2014 – 2020“.
Останалите партньори по проекта са Научен център Фредерик, Кипър – водещ партньор, Софийски университет – Катедра по Метеорология и геофизика, Солунски университет Аристотел – катедра Селско и геодезично инженерство, Метеорологична служба – Кипър, Атинската национална обсерватория. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз и националните фондове на участващите страни.
Основната цел е да се разработи и създаде пилотно транснационално обслужване, свързано с прогноза на опасни метеорологични явления, като се използват тропосферните продукти на Глобалната навигационна спътникова система.
Ще се осигури навременна информация и предупреждение относно опасни метеорологични явления, както и дългосрочен мониторинг на климатичните промени в региона чрез картографиране и визуализиране за първи път в реално време в региони на водна пара (парников газ с най-голямо количество, с коeто се свързват приблизително 70% от глобалното затопляне и най-критичния метеорологичен параметър за точно прогнозиране на времето чрез числени модели). Ще се повиши безопасността, качеството на живот и опазването на околната среда в балканско-средиземноморския регион.
