Въпросът, който вълнува българските земеделци напоследък, е ще има ли втори транш на прословутата украинска помощ. И с право ги вълнува, защото тези пари, а те не са малко – 330 млн. лв не са заложени в никакви държавни бюджети. А това не са малко пари, за да ги извади държавата просто така. Още повече в условия, когато трябва да задържим бюджетния дефицит под 3%. И въобще не е ясно защо някой е изненадан, че пари няма и тепърва трябва да се търсят. От ден 1 – 12 февруари 2024 г за всеки що-годе грамотен човек е ясно, че пари за украинската помощ няма. Защо се изненадваме на 2 август 2024 г.?
За съжаление, от самото начало, когато се правеше бюджетът за настоящата година, земеделците не си гарантираха, че тези пари ще влязат в бюджета. Колко струва подписаното през зимата Споразумение, видяхме от това, че тогавашният премиер, който им гарантира тези пари, акад. Николай Денков, сега дори не поиска актуализация на бюджета. Това казва всичко за отношението му към земеделците, както и на тогавашния земеделски министър Вътев – за тях те са нищо и дадената им дума е била подигравка. Тук подписалите тогава споразумението вероятно трябва да извадят и да покажат някакви правни гаранции, които са им били дадени тогава, че са повярвали така лесно. Но не видяхме такива.
Затова пък други видяха шанс да застанат под прожекторите. Те се възползваха от второ четене ЗИД на Закона за бюджета съгласно чл.107 – процедурата за актуализация на всяко тримесечие на Приложение 3, съдържащо инвестиционните проекти на общините в страната с източник на финансиране национален бюджет. Разбира се бе прието. И това е изрична процедура, нямаща нищо общо с обичайната процедура за актуализация на бюджета, включващо изменения на финансовите показатели. В хода на процедурата за приемане на този Законопроект възникна изведнъж въпросът за осигуряването на втория транш на т.нар. „украинска помощ“. Процедурата не допускаше разглеждане и приемане на изменения, касаещи финансовата рамка, обаче. Кой на какво се е надявал, за да се пише герой, не е важно.
И цялата ситуация даде възможност за политически ПР и пропаганда на различни политически и браншови формирования. Финансовият министър на изслушване в НС вече каза, че такива пари в момента няма, те по принцип са предвидени за плащане в края на есента и според споразумението, и с две думи – като дойде правителство, да му мисли. Защо пак ще се иска изслушване на финансовият министър седмица след това вече не е ясно. Няма какво по-различно да се каже.
Това, че земеделците са решили, че държавата трябва да изпълнява нещо, което някой им е обещал на думи, но вече не помни, не е ясно. Не е ясно и защо някои организации настояват на нещо, след като знаят, че думата им има значение само за градене на имидж, но не и правно. Защо сега се оказват изненадани, че пари няма, след като го знаеха от самото начало, също не е ясно. Защо политиците си правят ПР е ясно, но никой в държавата няма да умре от глад, ако тези пари не бъдат дадени.
Както вече писахме – пари винаги се дават от някого. В момента няма процедура за актуализация на държавния бюджет и няма да има такава преди да има редовно правителство наесен. Тогава правителството вероятно ще намери парите, защото все пак, те се полагат по Регламент на земеделците и ще е неприятно да не ги намери. Така че пари фермерите да чакат предколедно.
Ако въобще тези пари помагат. И дали не водят само до данъчен тормоз и повече проверки – също. За съжаление, до тогава едва ли ще се проведе дебат на кого точно трябва да са дадат. Това е реалната ситуация, а всичко останало е пропаганда, публична реторика и трупане на актив. За съжаление, на гърба на земеделците. Които лесно вярват на думи и всеки по-разговорлив успява да ги манипулира. По няколко пъти.
„За съжаление старта на всяка предизборна кампания се бележи от нереалистични очаквания, популистки обещания и за съжаление често за сметка на земеделските стопани… Първият транш на „украинската помощ“ бе платен по волята и разбирането на служебния кабинет с преструктуриране на наличните средства по бюджета на ДФЗ и с преструктуриране на разходите от централен бюджет в размер на 83 млн лв. Т.е. така нареченото Споразумение нямаше никакво значение, коментира Десислава Танева. Трябва да сме отговорни в посланията си и говоренето пред хората, в случая земеделската общност! Независимо от битките за влияние, подкрепа и избори за какво ли не – председатели на организации, кметове, общински съветници, народни представител. Защото всеки от кандидатите за това е участник във формирането на общественото мнение и трябва да осъзнава това! А по конкретния въпрос – да, земеделските стопани имат нужда от тази подкрепа! И се надявам, че в точното време за това тя ще бъде осигурена!“
Така че ще се повторим – вторият транш земеделците да го чакат предколедно. Който каквото и да им обещае сега, са празни приказки и новото правителство, може и да не ги вземе предвид, когато прави бюджета. За догодина, ако има Регламент за удължаване на помощта, да работят сериозно за вкарването на тези пари в бюджета. С писане във Фейсбук не става. Жалко е от тези пари, предназначени за земеделците, всички да се опитват да трупат активи – политически, имиджови, финансови. Но това е положението. Засега ще е така. В късна есен, след сформиране на редовно правителство евентуално, отново въпросът ще се решава. Всичко друго са приказки на мегдана и трупане на точки. За следващата година трябва да се мисли навреме.
Ася Василева
