Изменението на климата засяга всички региони по света и има последици за природата, социални заплахи, за икономиката, териториални заплахи, предупреждава на официалния си уебсайт ЕС.
Полярните ледове се топят и морското равнище се покачва. В някои региони екстремните метеорологични явления и дъждовете стават все по-често явление, докато в други се наблюдават по-екстремни горещи вълни и суши.
Изменението на климата е много сериозна заплаха и последиците от него оказват въздействие върху множество различни аспекти на живота ни.
Какви са основните последици от изменението на климата в различните сектори?
Поради климатичната криза се увеличава средната глобална температура. В резултат по-често се наблюдават явления, свързани с екстремни температури, като например горещи вълни. По-високите температури могат да доведат до по-голяма смъртност, по-ниска производителност и щети за инфраструктурата.
Очаква се също така по-високите температури да предизвикат промяна в географското разпределение на климатичните зони. Това се отразява на разпространението и числеността на много растителни и животински видове, които вече са подложени на натиск поради загубата на местообитания и замърсяването.
Повишаването на температурите вероятно ще окаже влияние и върху фенологията — поведението и жизнения цикъл на животинските и растителните видове. Това от своя страна може да доведе до увеличаване на броя на вредителите и инвазивните видове.
Междувременно добивите и жизнеспособността на земеделието и животновъдството или способността на екосистемите да предоставят важни услуги и стоки (например снабдяване с чиста вода или хладен и чист въздух) могат да намалеят.
В резултат от по-високите температури се изпарява повече вода, което заедно с липсата на валежи увеличава риска от тежки суши.
Явленията, свързани с екстремно ниски температури (студове, слани), могат да станат по-редки в Европа. Глобалното затопляне обаче засяга предвидимостта на явленията, а оттам и нашата способност да реагираме ефективно.
Поради променящия се климат редица европейски региони вече са изправени пред по-чести, тежки и по-продължителни суши. Сушата е необичаен и временен дефицит на вода, причинен от липса на валежи и по-голямо изпаряване (поради високи температури). Тя се различава от недостига на вода, който представлява целогодишна структурна липса на прясна вода, дължаща се на прекомерното потребление.
Сушите често имат верижен ефект, например по отношение на селското и горското стопанство, водите и биоразнообразието. В резултат от сушите намаляват нивата на водата в реките и подпочвените води, забавя се растежът на дърветата и културите, увеличават се нападенията от вредители.
В Европа по-голямата част от причинените от суши годишни загуби в размер на около 9 млрд. евро засягат селското стопанство, енергийния сектор и общественото водоснабдяване. Екстремните суши стават все по-често явление в Европа и щетите, които причиняват, също нарастват.
Според прогнозите, ако глобалната средна температура се увеличи с 3°C, два пъти по-често ще има суши, а причинените от тях абсолютни годишни загуби в Европа ще се увеличат до 40 млрд. евро на година
По-честите и тежки суши ще доведат до увеличаване на продължителността и интензивността на сезона на горските пожари, особено в Средиземноморския регион. Освен това поради изменението на климата се увеличават площите, изложен на риск от горски пожари. Региони, за които в момента не са характерни пожари, могат да се превърнат в рискови.
Със затоплянето на климата режимът на валежите се променя, изпаряването се увеличава, ледниците се топят и морското равнище се покачва. Всички тези фактори оказват влияние върху наличието на прясна вода.
Очаква се по-честите и тежки суши и покачващите се температури на водата да доведат до влошаване на качеството на водата. Такива условия благоприятстват растежа на токсични водорасли и бактерии, което ще влоши проблема с недостига на вода, причинен до голяма степен от човешката дейност.
Увеличаването на внезапните проливни дъждове вероятно също ще оказва влияние върху качеството и количеството на наличната прясна вода, защото валежните води могат да доведат до навлизане на непречистени отпадъчни води в повърхностните води.
Изворите на европейските реки обикновено са в планински райони, като 40 % от прясната вода в Европа идва от Алпите. Промените в динамиката на снеговете и ледниците и режимът на валежите могат да доведат до временен недостиг на вода в различни части на Европа.
Очаква се изменението на климата да доведе до увеличаване на валежите в много райони. По-големите валежи през продължителни периоди от време ще доведат главно до речни наводнения, докато кратките и интензивни порои могат да причинят дъждовни наводнения.
Речните наводнения са често срещано природно бедствие в Европа, което, наред с бурите, доведе до смъртни случаи, засегна милиони хора и нанесе огромни икономически загуби през последните три десетилетия. През идните години наводненията в Европа вероятно ще зачестят в резултат от изменението на климата.
Очаква се силните дъждовни бури да станат по-чести и по-интензивни поради по-високите температури и като следствие да се увеличи честотата на внезапните наводнения в цяла Европа.
В някои региони определени рискове, като например от ранни пролетни наводнения, може да намалеят в краткосрочен план поради по-малки снеговалежи през зимата, но повишеният риск от внезапни наводнения в планинските райони, претоварващи речната система, може да неутрализира този ефект в средносрочен план.
При почвите изменението на климата може да доведе до влошаване на ерозията, намаляването на органичните вещества, засоляването, загубата на почвено биоразнообразие, свлачищата, опустиняването и наводненията.
Въздействието на изменението на климата върху съхранението на въглерод в почвата може да бъде свързано с промяната на концентрациите на CO2 в атмосферата, повишените температури и променящия се режим на валежите. Екстремните валежи, бързото топене на снегове и ледове, големият речен отток и по-честите суши са свързани с климата събития, които оказват влияние върху увреждането на почвите. Обезлесяването и други човешки дейности (селско стопанство, каране на ски) също играят роля. Очаква се площта на солените почви в крайбрежните райони да се увеличи в резултат на проникването на солена вода откъм морето поради покачването на морското равнище и периодичния нисък отток на реки.
Какви заплахи за икономиката носи изменението на климата?
Изменението на климата вече оказва и ще продължи да оказва значително отрицателно въздействие върху европейското селско стопанство през 21-ви век поради зачестяването на горещините, сушите и наводненията, увеличаването на вредителите и болестите и влошаването на здравето на почвите. Това води до:
- значителни загуби на селскостопанска продукция (по-ниски добиви)
- намаляване на подходящите площи за отглеждане на култури
Южните региони на Европа ще бъдат засегнати най-силно поради жегите и недостига на вода. Въпреки че в резултат на по-високите температури в Северна Европа може да се усвоят нови площи за отглеждане на топлолюбиви култури, това няма да компенсира загубите в останалите региони.
Изменението на климата застрашава всички предприятия, но някои са по-уязвими от други. Очаква се последствията да засегнат непропорционално малките и средните предприятия, включително чрез нарушаване на стопанските операции, имуществени вреди, смущения във веригите на доставки и инфраструктурата. Това ще доведе до увеличаване на разходите за поддръжка и материали и до по-високи цени.
Как различните региони са засегнати от изменението на климата?
Очаква се екстремните температури да са сред основните въздействия в Централна и Източна Европа. Заедно с по-ниските летни валежи това може да доведе до увеличаване на риска от суши и нарастване на търсенето на енергия през лятото. Очаква се интензивността и честотата на речните наводнения през зимата и пролетта да се увеличат в различни региони поради по-високи валежи през зимата. Също така изменението на климата вероятно ще предизвика по-голяма променливост на добива от растителни култури и по-чести горски пожари.
Нуждаем се от действия в областта на климата сега, в противен случай тези въздействия само ще се засилват.
