Екстремно високите юлски температури и задълбочилото се засушаване нанесоха непоправими щети на царевицата и слънчогледа на места в централните, североизточните и южните райони на страната.
През август агрометеорологичните условия ще се определят от температури около и над климатичните норми. Лимитиращ фактор за развитието на късните земеделски култури през месеца остава дефицита на почвена влага. Валежите в края на юли бяха неравномерно разпределени, а в по-голямата част от страната – закъснели и крайно недостатъчни за преодоляване дефицита на влага при късните земеделски култури. В част от западните и южните райони почвените влагозапаси в 50 и 100 сm слой са напълно изчерпани. Изключение има на отделни места в Източна България, където в края на юли са регистрирани валежи над 30-40 l/m² (Разград, Шумен, Русе, Бургас, Чирпан), които овлажниха горните почвени слоеве.
През повечето дни от август прогнозираното относително сухо време ще налага прилагане на повишени поливни норми при вторите култури и късните хибриди царевица, при които ще протича формиране и наливане на зърното. От повишени поливни норми ще се нуждаят по-късните сортове овошки и лози, които са в процес на наедряване на плодовете.
Тази година през август, по-рано от обичайните за страната срокове, ще приключи развитието на късните пролетни култури. Наднормените топлинни условия и дефицита на почвена влага през първата половина на лятото доведоха до скъсяване на междуфазните периоди в развитието на царевицата и слънчогледа. В началото на август при слънчогледа в Дунавската равнина и в южните райони ще се наблюдава фаза узряване. През първото десетдневие ранните хибриди царевица ще приключат развитието си, а при средно ранните ще се наблюдава фаза млечна зрелост. Средно късните хибриди царевица ще встъпят във восъчна зрелост през третото десетдневие на месеца.
Метеорологичните условия през август ще ограничават развитието на гъбни болести, с изключение на брашнестите мани по зеленчуковите култури, овошките и лозите. През месеца при късните сортове овошки не трябва да се подценява вредната дейност на последното поколение плодови червеи. В лозовите масиви е необходимо да се следи за появата и плътността на гъсениците от третото поколение на шарения гроздов молец.
Растителнозащитните пръскания през август трябва да се провеждат през по-хладните часове на деня с препарати с подходящ карантинен срок съобразен с периода на зреене на културите.
В Южна Европа проблемите със сушата стават все по-сериозни. Сицилия преживява една от най-тежките суши от десетилетия, причинена от почти пълна липса на валежи през цялата година и необичайно високи температури. От суша страдат не само местното население и фермерите, но и животните и птиците. Това съобщава Асошиейтед прес.
Според Италианската асоциация на фермерите валежите в Сицилия са най-ниските от повече от 20 години. Основните водни тела на региона са почти изчерпани и властите са принудени да ограничат строго потреблението на вода. Това е особено тревожно за региона, който представлява 20% от твърдата пшеница в страната, необходима за производството на тестени изделия.
Сухата година също може да повлияе негативно на производството на зехтин, праскови и грозде.
Според Департамента по метеорология на Националния съвет за научни изследвания на Италия в някои райони на Сицилия дефицитът на валежи достига 60%, а температурите през юни често надвишават 40 ° C. Нивото на резервоарите също е на критично ниско ниво.
Водоснабдяването на жителите на острова остава изключително ограничено, като в някои райони има само два до четири часа вода седмично.
Сред жертвите е Либорио Манджапане, фермер от Южна Сицилия, който няма достатъчно вода за 250 глави говеда и овце. Машините доставят вода във фермата му, но 10 000 литра, които получава, са достатъчни само за един ден. Ако до края на август няма дъжд, фермерът ще трябва да продаде добитъка си.
Лука Камарата, фермер от провинция Калтанисета, казва, че овцете му отчаяно търсят вода на места, където някога е имало водни басейни. Животните са принудени да се върнат в кошарите си под палещото слънце, където им се дава вода от резервни източници, но все още няма достатъчно.
Сушата също има отрицателно въздействие върху местната екосистема. Езерото Пергуса, което преди е служило като убежище за мигриращи птици, сега почти е пресъхнало, превръщайки се в малка локва. Това нарушава миграционните пътища и застрашава оцеляването на много видове, които традиционно спират в района, за да си починат и да се хранят.
В същото време учените бият тревога, че сушите в Европа ще се случват все по-често. Така че до 2060 г. до 80% от алпийските ледници могат да изчезнат в Италия. Това ще доведе до още по-тежки суши.
По-рано учените прогнозираха, че до 2100 г. редица страни ще се сблъскат с „опасна топлина“, когато средната годишна температура достигне около 29 ° C. Проучванията показват, че такава температура или по-висока води до увеличаване на смъртността и инфекциозните заболявания, намаляване на производителността на труда и добивите. На първо място, Индия, Нигерия, Индонезия и Пакистан ще се сблъскат с „опасната жега“. Те прогнозират, че до 2100 г. температурата на повърхността на Земята ще се повиши с 2,7 °C в сравнение с прединдустриалната епоха.
