Защо браншове не го предлагат
Заради продължителните жеги се очаква от ниска по-ниска реколта от царевица и слънчоглед през тази година.
Според експерти ще е нужна държавна политика за изграждане на поливни системи, но сами знаем, че това е говорено много пъти и е обект на една дългосрочна визия и набелязване на дългосрочна стратегия, която не би помогнала на фермерите ни в близките години, като виждаме как се маркират и решават нещата с агрополитиките у нас.
Но на фона на трагичните резултати в едни и същи райони, страдащи от засушаване, не би ли могло да се направи друго, по предложение на браншовете.
Например тъй като проблемът се повтаря и на доста други места в страната, защо не предизвиква сериозния въпрос:
Дали не трябва държавата да помисли за държавна помощ за райони с трайно засушаване
При толкова много потърпевши стопанства за настоящата стопанска година и все в едни и същи райони, това би могло да бъде много по-навременна и актуална логична финансова подкрепа за потъналите в суша райони и стопанства и нещо като форсмажор.
И би могла да се окаже дори по-полезна от чаканата с години украинската помощ, за която както виждаме много трудно се гласуват пари от бюджета на държавата.
Чак е чудно защо хиляди стопани, изправени пред днешните подобни сложни климатични стресове за посевите и през тази година, не поискат да се проведе подобно обсъждането на една подобна помощ?
В крайна сметка климатът е един обективен фактор, и то доста по-обективен от последствията от войната в Украйна и последствията от нея, нали?!
А обективната обстановка у нас през тази година категорично го доказва.
В Добруджа сега заради високите температури се очаква жътвата на царевица и слънчоглед да започне по-рано и комбайните да влязат в полетата до седмица при абсолютно минимални добиви.
Състоянието на посевите не дава основание на земеделците за оптимизъм, а напротив – казват, че ще очакват много по-ниски добиви от обичайните.
Недялко Статев, който обработва 8000 декара земя в добричкото село Поп Григорово, от която 15% е засята с царевица и слънчоглед, казва, че заради липсата на зимна влага и на дъждове със стопанско значение, очаква ниски добиви и от двете култури.
За първа година от последните пет години влизаме с влага около 60% в пролетния сезон, което е изключително ниска стойност, никаква зимна влагозапасеност нямаше, за да я използват културите, казва той. Допълва, че пролетни дъждове е имало, но те просто по никакъв начин не са се оказали достатъчни, за да напият културите.
И другият най-важен момент особено при царевицата е бил фатален – а именно липсата на дъжд по време цъфтежа през тази година.
От там идва и резултатът, който се наблюдава днес по нивите – малки кочани, и то не във всяко растение.
Картината обаче не е такава само в Добруджа. Тя се повтаря и в много други южни райони на страната, където фермерите жънат символични добиви царевица.
Стопани от там споделиха с нас, че що се отнася до темата с жътвата, и
добивите от слънчогледа са отчайващи.
В района на Раднево например, и наоколо, стопаните са изпълнили цялата технология както трябва, и са се надявали на нещо средно като продукция от декар, но при първото пожънване на първите няколко хиляди декара са били покосени от първите резултати – те тръгнали на места с 180 кг/дка и блок по блок много бързо започнали да падат до 120-100 кг/дка, че и под 100кг/дка, и все по-надолу. Семената са изтъняли и от сушата никакви ги няма, казват от там.
Но тази година най-лошо е положението в Южна България
Там добивите и от пшеницата бяха отчайващи за разлика от тези в Добруджа. Заради сушата и горещините е трагично състоянието на слънчогледа в Ямболска област. Жътвата започна преждевременно, а добивите са крайно ниски – основно между 50-60 кг, при много малко стопани достигат 100 кг от декар, според Стоян Александров, член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и председател на регионалния съюз в област Ямбол.
„Изключително горещото и продължително лято с температури около 40 градуса в региона попречиха и на опрашването, и на наливането на маслодайния слънчоглед – на повечето места питите са с диаметър 10-15 см. Този горещ вятър и температури просто го изсушиха и изсъхна. Подобна е ситуацията цяла южна и югоизточна България – Пловдивско, Хасковско, Старозагорско“, коментира Стоян Александров.
Което повдига въпроса, че ако подобни картини се повтарят, то земеделците би трябвало да могат да поискат да получават държавна помощ за райони с трайно засушаване, която може да се окаже и по-полезна от украинската помощ.
Диана Ванчева
